fbpx

НОВО

Правилната кауза

Акцията на Христо Иванов в Росенец беше първият истински пробив на ДБ срещу статуквото. Изключително попадение, по няколко причини: 1. Реалистичен противник. Когато ДБ говори срещу всички едновременно - ГЕРБ, Главна прокуратура, Тръмп, Путин, международното положение...

Радикализираха ли се лявото и дясното?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и Боян Стефанов от "Младежки консервативен клуб" и д-р Любомир Талев от "Институт за дясна политика", гостуваха в предаването "Реакция" на "ТВ Европа" с водещ Михаил Кръстев. Тема на разговора бе...

Има ли проблем с расизма в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше расизма в САЩ. Вижте пълното видео:...

Актуалните вътрешнополитически сюжети – политика или скандал?

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Обллаков гостува в предаването "Имате думата" по Канал 3. Тема на разговора беше вътрешнополитическата ситуация в страната. Вижте пълното видео:...

Каква е причината за протестите в Европа и САЩ

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Димитър Къцарков гостува в предаването "Студио Хъ" по телевизия "7/8". Тема на разговора бяха протестите в Европа и САЩ. Вижте пълното видео:...

В Либия Ердоган постигна най-големия си успех

Това, което се случва в Либия, е най-големият външно-политически успех на турския президент Реджеп Ердоган в неговата кариера и като министър-председател, и като президент на страната си. Припомням, че намесата на Турция в северно-африканската страна е основната...

Лъжата „Гарант на етническия мир“

След акцията на Христо Иванов в незаконно окупираната от Ахмед Доган територия около Росенец, се повтори многократно старата лъжа, че вторият в частност и ДПС като цяло е „гарант за етническия мир в България“. Това, разбира се, не може да бъде по-далече от истината....

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

Припомняне: защо Доган е зло

През последните седмици българският политически живот е тотално доминиран от скандали. Но докато повечето от тях всъщност „затапват” възможността за смислен политически дебат и поради тази причина са вредни, то във вторник се случи един, който определено си струва да...

Двойната криза в САЩ

Деконструкция на разума Епидемията в САЩ отключи процеси, които дълго време набираха сила, още от края на седемдесетте, след петролната криза. Възходът на реториката в политиката и на популизма е още от 60-те с победите на Кенеди срещу Никсън благодарение на...

30 трупа в чували

Време за четене: 3 мин.

Автор: Мартин Метер

Може и да регистрираме 24-май като ден на българската (българската!) писменост и просвета, но живеем в един перманентен 25-ти май. 25-ти май не е ден на Азбуката, а на субтитрите, на „mn”,„nz” и емотиконите в Skype. Не на Буквара, а на Zamunda. И на утаечен патриотизъм във Facebook. На 25-ти май е по-лесно да направиш тройка, отколкото да й сложиш и-краткото.

Caps Lоck-бутонът: големи букви за малки хора.

Съвременната комуникация е преди всичко мрежова, т.е писмена. И това, оказва се, е голям капан. При живия и непосредствен диалог, размахваните ръце, повишеният тон и потокът от слюнки издават аргументативното задъхване. При online-комуникацията обаче за всичко това си има бутон – Caps Lock. Нужно е само да се облегнеш на него, за да разбере другата страна колко обстоятелствено тъп може да е един човек. Това е кофти тенденция, от която не можеш да избягаш с ALT+F4.

Кризата на езика е криза на съзнанието.  

Неправилното изречение е сигнал за куцукаща мисъл. Ако сказуемото обяви война на подлога, за да може да завладее обстоятелственото пояснение, конфликтът ще е кървав. И тук не става дума дали Македония ще бъде българска, а дали изобщо ще останат българи в България. Духовната граматика на българина не може да се развива напук на правописа.

Контузената пунктуация – проблем на националната сигурност и суверенитет.

Нито обезпокоителните демографски тенденции, нито бедността са ни алиби, че във вътрешния си джоб носим цигари, но не и запетайки. Срамота е народ, с толкова свирепа история и богата духовност, да се сгромолясва с такава лекота пред пунктуацията. Априлското въстание е епизод на удивителните, а не на точките. Как ли щеше да изглежда онова „Народе????“ на Левски, ако вместо с четири въпросителни, накрая завършваше с дефис?  

Без Азбуката всички сме безгласни.

Мартин Хайдегер се е заяждал с французите, казвайки им, че много езици говорят за битието, но битието, само по себе си, говорило на немски. С други думи, народите изпитват жива ревност по отношение на своя език. И с пълно право. Пренебрегне ли своята Азбука, един народ много скоро ще спре да бъде такъв. Или, както казва друг немски философ, Ницше, тъпото чело разбира само от един вид аргумент: свития юмрук. Но ако си имаш Азбука, си имаш глас и не ти трябват юмруци.  

Митът за пълния член.

Ако някой асоциира пълния член с презерватива, а не с извършителя на действието, то е трудно да очакваме, че същият би разбрал какво пише в Конституцията. Разбира се, трябва да се използват гумички. Но по тетрадките също. Копелетата са пичове, за разлика от „шт“.  

Ако вчера празнувахме деня на българската писменост и просвета, Азбуката и буквите, то днес имаме 30 трупа в чували. Живеем в един протяжен 25-ти май.

4estit praznik.

Снимка: https://thingiverse-production.s3.amazonaws.com

Споделете чрез

Предишен

Следващ