На днешния ден през 1952 г. умира един от най-талантливите български автори на детска литература-Йордан Бакалов, познат с творческия си псевдоним Стубел – поетът на тихото съзерцание и майстор на детската литературата. Точно той е авторът на стихчето за мартеничките,което неволно навява на всички ни спомени от детството.
Ражда се през един февруарски ден на далечната 1897 г в София. Стубел произхожда от богато възрожденско семейство с корени в Елена, Търново и Габрово, но израства в столицата. Младежът започва висшето си образование в Софийския университет със специалност право, но така и не взима диплома. Вместо дипломна работа се захваща да пише стихотворения.
Талантът му е забелязан веднага от критиката и читателите на сп. „Смях“ и в. „Българан“. Не закъснява и предложението да сътрудничи във водещото литературно списание „Златорог“. Димитър Митов – Дъбът се възхищава на Стубеловата, „непринуденост и чистота“ на образите. А Йордан Бадев вярва, че Стубел е един от двамата най-добри поети на младото следвоенно поколение. Заради работата си в „Златорог“, Стубел получава парична премия от 10 хил. лева по Закона за насърчение на родната литература и изкуство. През 1925 г. Стубел за първи път събира стиховете си в книгата „Съдба“, която носи посвещението „На Дора Габе“. Критиците я определят като „една хубава и светла изненада“ и в нея проличава съзерцателната натура на поета, вглъбена в смисъла на нещата.
Въпреки посвещението на книгата отношенията между Йордан Стубел и Дора Габе остават за известно време тайни. Причина за това може да се търси и в разликата във възрастта. При всички положения обаче поетесата слага огромен отпечатък в живота на Стубел.
Несъвместимостта на техните натури слага край на връзката им. Преди това да се случи обаче Дора прави забележително точно наблюдение върху творчеството на своя любим, което по-късно се потвърждава – Йордан Стубел е талантлив, но е преди всичко детски поет. Наред с интимното звучене в творчеството му се открива и фолклорна образност, която развива във втората си стихосбирка – „Сиротински песни“. В нея той помества и цикъла „Шуми Марица“, посветен на кървавото потушаване на Септемврийското въстание. С тази втора стихосбирка Йордан Стубел приключва своята кариера като „поет за възрастни“ и се ориентира все повече към детската литература.
През 1934 г. поетът напуска сп. „Златорог“ тъй като е обвинен от марксистите във формализъм. А през 1935 г. Сирак Скитник го кани на работа в радиото, като завеждащ литературно-драматургичните предавания. След смъртта на Сирак Скитник, Йордан Стубел става за кратко дори директор на радиото.
В личен план успява да създаде щастливо и сплотено семейство със учителка по гимнастика и ръкоделие от Трявна.
Големите политически промени, които настъпват в България след края на Втората световна война, обаче не подминават и детската литература, която се изменя и преправя, обслужвайки новата идеология. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд. В затвора прекарва една година, докато не се разболява от туберкулоза и бива освободен с глоба.
Йордан Стубел създава стихове, които носят нови идеали. Но това не му пречи да запази в тях онези традиционни ценности като обич, патриотизъм, трудолюбие и почитание към българските традиции.
