НОВО

Историческата реч на Доналд Тръмп в защита на живота

Долу можете да прочетете текста на речта на американския президент Доналд Тръмп по време на „Поход за Живота 2020“. Това е първият път, когато президент на САЩ присъства на похода, който е най-голямата в света годишна демонстрация за човешки права....

Проблемите и решенията пред политиците

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Имате думата" по Канал 3. Тема на разговора бяха проблемите, пред които се изправят политиците. Гост също бе политолога Христо Панчугов. Вижте пълното видео:...

Тръмп, Сенатът и импийчмънтът

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" по Военния телевизионен канал. Тема на разговора бе процедурата по импийчмънт на президента на САЩ Доналд Тръмп в Сената. Вижте пълното видео:...

Медиите между небето и земята

В края на миналата година Парламентът създаде работна група за изменение на Закона за радиото и телевизията. „Те да работят по-добре и по обновени правила, защото средата се е променила – каза Вежди Рашидов. – Законите, които изработваме, трябва да дадат...

Конституционноправни измерения в Обединеното кралство след Брекзит

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски гостува в предаването "Пресечна точка" по Военния телевизионен канал. Тема на разговора бяха конституционните измерения на наближаващият Брекзит. Вижте пълното видео:...

Бизнес, цигари и оркестърът да свири

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос...

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

30 ноември: Александър Балабанов

Време за четене: 5 мин.

На днешния ден през 1955 година умира Александър Михайлов Балабанов – виден български литературовед, преводач и критик, дългогодишен преподавател в Софийския университет, член на Македонския научен институт. Изпълнител на важни мисии, възлагани му от Вътрешната македонска революционна организация, с цел привличане на вниманието на европейските общности към българите в македонските земи.

„И мраз, и жар; и роб, и цар; и гроб, и ден; зелен и стар; и лъв, и мек. Такъв човек съм аз” – казва проф. Балабанов за себе си. „И действително – Балабанов е във всяко отношение единствен и неповторим: към всяко събитие той пристъпва със свое отношение” – хвали го неговият най-верен ученик проф. Т. Боров.

Малцина са творците, оставили толкова ярък и неизличим отпечатък върху българската литература, както Александър Балабанов. Виден учен, писател, общественик и човек на живота, професорът е градска легенда, останала в спомените на поколенията.

Роден е на 18 януари 1879 г. в Щип, тогава Османска империя, днес Северна Македония.  Дългогодишен преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и член на Македонския научен институт.

Според своите съвременници, Балабанов е не просто разсеян – тази негова характерна черта достига висини, очевидно достойни за увековечаване в десетки анекдоти. Днес ще ви разкажем за няколко такива истории, вдъхновени от истински случки между двете световни войни.

По онова време в София господата се разхождат с обувки, които са пъхнати в галоши, за да не си цапат обувките, пише ”Българска история”. Разсеяният професор има навика да събува галошите при всяко качване на трамвай. Не по-малко куриозен е случаят със сутрешното му излизане от семейния дом. Той винаги целува съпругата си и дава пет лева на слугинята, докато един ден…. целува слугинята и дава пет лева на жена си.

Известен е случаят, в който професорът е на гости и завалява проливен дъжд. Домакините канят професора да остане да спи у тях и той се съгласява.


С думите „един момент“ Балабанов изчезва нанякъде и се връща след час вир-вода.

– Къде изчезна? – питат го домакините.

– Ами нямах пижама, та отскочих до вкъщи да си взема! – отговаря професорът.

Известно е, че ходи с три чифта очила, а на въпроса за какво му трябват, той отговаря простичко:

– Първите употребявам за четене, вторите за резерв, а с третите търся другите два чифта – съвсем рационално обяснява той своята разсеяност.

Често пъти се случва да върви по улицата, да види дама пред себе си и да я сметне за своята съпруга. Тогава професор Балабанов я настига, хваща я подръка и започва да ѝ говори, а изумената жена да се отскубва от него и да продължава пътя си с бърза крачка.

Братът на професора разказва, че докато за кратко живеят заедно, Александър се залавя да пържи яйца, но като счупи яйцата, жълтъците и белтъците се озовават в кофата, а черупките – в тигана. Е, тук трябва да признаем, че това се е случвало на всекиго!

Когато децата му са малки и палави, през лятото той ги води във Варна, а варненци често го виждат из Морската градина – децата са вързани през кръста с въженце, за да не ги загуби баща им.

Често в заведенията други хора взимат шапката му, стига се дотам, че приятелят му Елин Пелин прикрепя от вътрешната страна на шапката му следното съобщение: „Тая шапка е на професор Александър Балабанов, който я намери или размени, да я занесе в дома му, улица „Цибра 7“, София“.

Един ден канят професора и съпругата му на вечеря, а когато отива, домакините го питат защо идва без госпожа Балабанова.

– Знаех си, че нещо съм забравил! – отговаря Балабанов – През целия път дотук се чудех какво е то!

Често се случва професорът да забрави закъде или за какво е тръгнал. Почти анекдотична е случката, когато се озовава в Плевен, но забравя защо е отишъл там. Отива до пощата и пуска телеграма до жена си:

„В Плевен съм. Съобщи ми веднага защо дойдох тук.“

Историите и анекдотите за професор Балабанов са безкрайно много, но едно е сигурно – колкото е бил разсеян като човек, многократно повече е бил личност с огромна заслуга в областта на литературата и обществения живот на България.

Литературна дейност

Още като ученик (1898) Балабанов превежда 22-ра и 23-та песен на „Илиада“ от Омир, публикувани в сп. „Български преглед“. Активно сътрудничи на литературния и обществено-политическия печат със студии, статии, стихове, есета, рецензии, преводи. Той е един от основателите и редакторите (със С. Радев и П. Генадиев) на сп. „Художник“ (1905–1907). През 1908–1909 издава и редактира с Ал. Гиргинов, Й. Хербст и др. в. „Време“ – неофициален орган на Демократическата партия. Основател е на първия литературен вестник в България – „Развигор“ (1921–1927, 1937), и на списанието за класическа литература „Прометей“ (1937).

Кръгът „Развигор“: Тодор Боров, Елин Пелин, Александър Балабанов, Димитър Б. Митов. Източник: ДА „Архиви

Балабанов е един от първите български преводачи от старогръцки и латински език. През 1924 издава „Езопови басни“, а през 1928 в Народния театър е поставена „Медея“ от Еврипид, преведена от Балабанов в стихове. 

И още, и още…

За една любовна история

Естествено е мъж като Балабанов, който иронично нарича сам себе си „най-грозния”, да има мания на Дон Жуан.

Енигматичната красавица и поетеса Яна Язова грабва сърцето на Балабанов. С мъдър и вглъбен поглед, с нацупени, сочни като череши устни, с коси, падащи тежко като водопад от букли, с вежди като крилца на лястовица, тази млада, едва 18-годишна девойка, докосва сърцето на професор Балабанов, за да го покори завинаги със своя талант. Той е на 51 години, нисък, набит, пълен, широкоплещест, с 33 години по-възрастен от нея семеен мъж с две дъщери. Ексцентричното му поведение, циничният му и остър език са му спечелили както безброй почитатели, така и доста врагове.

Тя е млада, жизнена, фина и ефирна като фея. Въпреки очевидната физическа несъвместимост двамата се влюбват един в друг до лудост. Ученият и поетесата използват антични имена. Тя е Мо, а той е Ра. Двамата заедно са Мойра – старогръцки код за голяма любов и неразделност.

Любовта между Яна и Александър е толкова изгаряща, колкото и обречена… от самото начало.

Разбити семейства и две души, които поотделно умират бавно. Осмиващи карикатури, публични скандали, отчаяние, нещастни семейства и много несподелена любов – такава е историята на двамата.

Яна Язова е намерена мъртва в апартамента си през 1974 г. Според догадките на криминалистите смъртта ѝ е насилствена, жизненият път на Александър Балабанов завършва на 30 ноември 1955 г. в София.

Материали от проф. Александър Балабанов.

Споделете чрез

Предишен

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!