fbpx

НОВО

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

30 ноември: Александър Балабанов

Време за четене: 5 мин.

На днешния ден през 1955 година умира Александър Михайлов Балабанов – виден български литературовед, преводач и критик, дългогодишен преподавател в Софийския университет, член на Македонския научен институт. Изпълнител на важни мисии, възлагани му от Вътрешната македонска революционна организация, с цел привличане на вниманието на европейските общности към българите в македонските земи.

„И мраз, и жар; и роб, и цар; и гроб, и ден; зелен и стар; и лъв, и мек. Такъв човек съм аз” – казва проф. Балабанов за себе си. „И действително – Балабанов е във всяко отношение единствен и неповторим: към всяко събитие той пристъпва със свое отношение” – хвали го неговият най-верен ученик проф. Т. Боров.

Малцина са творците, оставили толкова ярък и неизличим отпечатък върху българската литература, както Александър Балабанов. Виден учен, писател, общественик и човек на живота, професорът е градска легенда, останала в спомените на поколенията.

Роден е на 18 януари 1879 г. в Щип, тогава Османска империя, днес Северна Македония.  Дългогодишен преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и член на Македонския научен институт.

Според своите съвременници, Балабанов е не просто разсеян – тази негова характерна черта достига висини, очевидно достойни за увековечаване в десетки анекдоти. Днес ще ви разкажем за няколко такива истории, вдъхновени от истински случки между двете световни войни.

По онова време в София господата се разхождат с обувки, които са пъхнати в галоши, за да не си цапат обувките, пише ”Българска история”. Разсеяният професор има навика да събува галошите при всяко качване на трамвай. Не по-малко куриозен е случаят със сутрешното му излизане от семейния дом. Той винаги целува съпругата си и дава пет лева на слугинята, докато един ден…. целува слугинята и дава пет лева на жена си.

Известен е случаят, в който професорът е на гости и завалява проливен дъжд. Домакините канят професора да остане да спи у тях и той се съгласява.


С думите „един момент“ Балабанов изчезва нанякъде и се връща след час вир-вода.

– Къде изчезна? – питат го домакините.

– Ами нямах пижама, та отскочих до вкъщи да си взема! – отговаря професорът.

Известно е, че ходи с три чифта очила, а на въпроса за какво му трябват, той отговаря простичко:

– Първите употребявам за четене, вторите за резерв, а с третите търся другите два чифта – съвсем рационално обяснява той своята разсеяност.

Често пъти се случва да върви по улицата, да види дама пред себе си и да я сметне за своята съпруга. Тогава професор Балабанов я настига, хваща я подръка и започва да ѝ говори, а изумената жена да се отскубва от него и да продължава пътя си с бърза крачка.

Братът на професора разказва, че докато за кратко живеят заедно, Александър се залавя да пържи яйца, но като счупи яйцата, жълтъците и белтъците се озовават в кофата, а черупките – в тигана. Е, тук трябва да признаем, че това се е случвало на всекиго!

Когато децата му са малки и палави, през лятото той ги води във Варна, а варненци често го виждат из Морската градина – децата са вързани през кръста с въженце, за да не ги загуби баща им.

Често в заведенията други хора взимат шапката му, стига се дотам, че приятелят му Елин Пелин прикрепя от вътрешната страна на шапката му следното съобщение: „Тая шапка е на професор Александър Балабанов, който я намери или размени, да я занесе в дома му, улица „Цибра 7“, София“.

Един ден канят професора и съпругата му на вечеря, а когато отива, домакините го питат защо идва без госпожа Балабанова.

– Знаех си, че нещо съм забравил! – отговаря Балабанов – През целия път дотук се чудех какво е то!

Често се случва професорът да забрави закъде или за какво е тръгнал. Почти анекдотична е случката, когато се озовава в Плевен, но забравя защо е отишъл там. Отива до пощата и пуска телеграма до жена си:

„В Плевен съм. Съобщи ми веднага защо дойдох тук.“

Историите и анекдотите за професор Балабанов са безкрайно много, но едно е сигурно – колкото е бил разсеян като човек, многократно повече е бил личност с огромна заслуга в областта на литературата и обществения живот на България.

Литературна дейност

Още като ученик (1898) Балабанов превежда 22-ра и 23-та песен на „Илиада“ от Омир, публикувани в сп. „Български преглед“. Активно сътрудничи на литературния и обществено-политическия печат със студии, статии, стихове, есета, рецензии, преводи. Той е един от основателите и редакторите (със С. Радев и П. Генадиев) на сп. „Художник“ (1905–1907). През 1908–1909 издава и редактира с Ал. Гиргинов, Й. Хербст и др. в. „Време“ – неофициален орган на Демократическата партия. Основател е на първия литературен вестник в България – „Развигор“ (1921–1927, 1937), и на списанието за класическа литература „Прометей“ (1937).

Кръгът „Развигор“: Тодор Боров, Елин Пелин, Александър Балабанов, Димитър Б. Митов. Източник: ДА „Архиви

Балабанов е един от първите български преводачи от старогръцки и латински език. През 1924 издава „Езопови басни“, а през 1928 в Народния театър е поставена „Медея“ от Еврипид, преведена от Балабанов в стихове. 

И още, и още…

За една любовна история

Естествено е мъж като Балабанов, който иронично нарича сам себе си „най-грозния”, да има мания на Дон Жуан.

Енигматичната красавица и поетеса Яна Язова грабва сърцето на Балабанов. С мъдър и вглъбен поглед, с нацупени, сочни като череши устни, с коси, падащи тежко като водопад от букли, с вежди като крилца на лястовица, тази млада, едва 18-годишна девойка, докосва сърцето на професор Балабанов, за да го покори завинаги със своя талант. Той е на 51 години, нисък, набит, пълен, широкоплещест, с 33 години по-възрастен от нея семеен мъж с две дъщери. Ексцентричното му поведение, циничният му и остър език са му спечелили както безброй почитатели, така и доста врагове.

Тя е млада, жизнена, фина и ефирна като фея. Въпреки очевидната физическа несъвместимост двамата се влюбват един в друг до лудост. Ученият и поетесата използват антични имена. Тя е Мо, а той е Ра. Двамата заедно са Мойра – старогръцки код за голяма любов и неразделност.

Любовта между Яна и Александър е толкова изгаряща, колкото и обречена… от самото начало.

Разбити семейства и две души, които поотделно умират бавно. Осмиващи карикатури, публични скандали, отчаяние, нещастни семейства и много несподелена любов – такава е историята на двамата.

Яна Язова е намерена мъртва в апартамента си през 1974 г. Според догадките на криминалистите смъртта ѝ е насилствена, жизненият път на Александър Балабанов завършва на 30 ноември 1955 г. в София.

Материали от проф. Александър Балабанов.

Споделете чрез

Предишен

Следващ