fbpx

НОВО

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Препъникамъни пред икономиката ни

Перфектната буря е налице - какво можем да избегнем? Доброто разбиране на проблемите означава и добри решения Грешните инвестиции от годините на бума започват да гърмят Перфектната буря е налице - глобална здравна пандемия, стопанска криза от порядъка на Голямата...

Не, светът не загива!

Тези дни по всички медии четем и слушаме, че научен „доклад чертае катастрофален сценарий за хората„. Според учените климатичният апокалипсис вече е настъпил, а липсата на храни, недостигът на вода и природните бедствия ще унищожат човечеството до няколко...

“Амнистия” за предприемача – тук и сега

В пазарната икономика клиентът решава какво да се произвежда, гласувайки с покупките си В реалност­та ролите „предприемач“ и „капиталист“ често се смесват След Освобождението строителите на съвременна България започват от нулата. За няколко десетилетия изцяло...

Въглеродната неутралност е загубена кауза за света и Европа

Въглеродната неутралност е загубена кауза в глобален мащаб и в Европа, освен ако Старият континент не реши да се самоубие икономически. Пренасочването на пари се прави от политици, които нямат реална представа как функционират процесите и които са длъжни...

Европа по пътя към социализма

Авторът в дясната платформа Стефан Стоянов гостува в предаването "Работен дневник - Business Daily" по "ТВ Европа". Тръгнала ли е Европа по пътя към социализма? Вижте пълното...

Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Владимир Сиркаров гостува в предаването "Делници" по телевизия "Евроком". Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020? Новият външен дълг от 5 млрд. - защо бе изтеглен той?. Абсолютната давност на земите. Идва ли краят на казусът...

Има ли решение на политическата криза и какво да е то?

Авторите в дясната платформа "Консерваторъ" Иван Стамболов и Кузман Илиев гостуваха в предаването "Референдум" на БНТ. Тема на разговора бе политическата криза у нас. Вижте цялото...

Развитието на епидемията в България март-октомври 2020

Резюме: В статията разглеждаме развитието на епидемията в България, взетите мерки от правителството и резултатите към момента. Анализираме управлението на епидемията, правим качествен анализна сценариите и краткосрочна прогноза до края на октомври Вирусът SARS-COV-2...

30 ноември: Александър Балабанов

Време за четене: 5 мин.

На днешния ден през 1955 година умира Александър Михайлов Балабанов – виден български литературовед, преводач и критик, дългогодишен преподавател в Софийския университет, член на Македонския научен институт. Изпълнител на важни мисии, възлагани му от Вътрешната македонска революционна организация, с цел привличане на вниманието на европейските общности към българите в македонските земи.

„И мраз, и жар; и роб, и цар; и гроб, и ден; зелен и стар; и лъв, и мек. Такъв човек съм аз” – казва проф. Балабанов за себе си. „И действително – Балабанов е във всяко отношение единствен и неповторим: към всяко събитие той пристъпва със свое отношение” – хвали го неговият най-верен ученик проф. Т. Боров.

Малцина са творците, оставили толкова ярък и неизличим отпечатък върху българската литература, както Александър Балабанов. Виден учен, писател, общественик и човек на живота, професорът е градска легенда, останала в спомените на поколенията.

Роден е на 18 януари 1879 г. в Щип, тогава Османска империя, днес Северна Македония.  Дългогодишен преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и член на Македонския научен институт.

Според своите съвременници, Балабанов е не просто разсеян – тази негова характерна черта достига висини, очевидно достойни за увековечаване в десетки анекдоти. Днес ще ви разкажем за няколко такива истории, вдъхновени от истински случки между двете световни войни.

По онова време в София господата се разхождат с обувки, които са пъхнати в галоши, за да не си цапат обувките, пише ”Българска история”. Разсеяният професор има навика да събува галошите при всяко качване на трамвай. Не по-малко куриозен е случаят със сутрешното му излизане от семейния дом. Той винаги целува съпругата си и дава пет лева на слугинята, докато един ден…. целува слугинята и дава пет лева на жена си.

Известен е случаят, в който професорът е на гости и завалява проливен дъжд. Домакините канят професора да остане да спи у тях и той се съгласява.


С думите „един момент“ Балабанов изчезва нанякъде и се връща след час вир-вода.

– Къде изчезна? – питат го домакините.

– Ами нямах пижама, та отскочих до вкъщи да си взема! – отговаря професорът.

Известно е, че ходи с три чифта очила, а на въпроса за какво му трябват, той отговаря простичко:

– Първите употребявам за четене, вторите за резерв, а с третите търся другите два чифта – съвсем рационално обяснява той своята разсеяност.

Често пъти се случва да върви по улицата, да види дама пред себе си и да я сметне за своята съпруга. Тогава професор Балабанов я настига, хваща я подръка и започва да ѝ говори, а изумената жена да се отскубва от него и да продължава пътя си с бърза крачка.

Братът на професора разказва, че докато за кратко живеят заедно, Александър се залавя да пържи яйца, но като счупи яйцата, жълтъците и белтъците се озовават в кофата, а черупките – в тигана. Е, тук трябва да признаем, че това се е случвало на всекиго!

Когато децата му са малки и палави, през лятото той ги води във Варна, а варненци често го виждат из Морската градина – децата са вързани през кръста с въженце, за да не ги загуби баща им.

Често в заведенията други хора взимат шапката му, стига се дотам, че приятелят му Елин Пелин прикрепя от вътрешната страна на шапката му следното съобщение: „Тая шапка е на професор Александър Балабанов, който я намери или размени, да я занесе в дома му, улица „Цибра 7“, София“.

Един ден канят професора и съпругата му на вечеря, а когато отива, домакините го питат защо идва без госпожа Балабанова.

– Знаех си, че нещо съм забравил! – отговаря Балабанов – През целия път дотук се чудех какво е то!

Често се случва професорът да забрави закъде или за какво е тръгнал. Почти анекдотична е случката, когато се озовава в Плевен, но забравя защо е отишъл там. Отива до пощата и пуска телеграма до жена си:

„В Плевен съм. Съобщи ми веднага защо дойдох тук.“

Историите и анекдотите за професор Балабанов са безкрайно много, но едно е сигурно – колкото е бил разсеян като човек, многократно повече е бил личност с огромна заслуга в областта на литературата и обществения живот на България.

Литературна дейност

Още като ученик (1898) Балабанов превежда 22-ра и 23-та песен на „Илиада“ от Омир, публикувани в сп. „Български преглед“. Активно сътрудничи на литературния и обществено-политическия печат със студии, статии, стихове, есета, рецензии, преводи. Той е един от основателите и редакторите (със С. Радев и П. Генадиев) на сп. „Художник“ (1905–1907). През 1908–1909 издава и редактира с Ал. Гиргинов, Й. Хербст и др. в. „Време“ – неофициален орган на Демократическата партия. Основател е на първия литературен вестник в България – „Развигор“ (1921–1927, 1937), и на списанието за класическа литература „Прометей“ (1937).

Кръгът „Развигор“: Тодор Боров, Елин Пелин, Александър Балабанов, Димитър Б. Митов. Източник: ДА „Архиви

Балабанов е един от първите български преводачи от старогръцки и латински език. През 1924 издава „Езопови басни“, а през 1928 в Народния театър е поставена „Медея“ от Еврипид, преведена от Балабанов в стихове. 

И още, и още…

За една любовна история

Естествено е мъж като Балабанов, който иронично нарича сам себе си „най-грозния”, да има мания на Дон Жуан.

Енигматичната красавица и поетеса Яна Язова грабва сърцето на Балабанов. С мъдър и вглъбен поглед, с нацупени, сочни като череши устни, с коси, падащи тежко като водопад от букли, с вежди като крилца на лястовица, тази млада, едва 18-годишна девойка, докосва сърцето на професор Балабанов, за да го покори завинаги със своя талант. Той е на 51 години, нисък, набит, пълен, широкоплещест, с 33 години по-възрастен от нея семеен мъж с две дъщери. Ексцентричното му поведение, циничният му и остър език са му спечелили както безброй почитатели, така и доста врагове.

Тя е млада, жизнена, фина и ефирна като фея. Въпреки очевидната физическа несъвместимост двамата се влюбват един в друг до лудост. Ученият и поетесата използват антични имена. Тя е Мо, а той е Ра. Двамата заедно са Мойра – старогръцки код за голяма любов и неразделност.

Любовта между Яна и Александър е толкова изгаряща, колкото и обречена… от самото начало.

Разбити семейства и две души, които поотделно умират бавно. Осмиващи карикатури, публични скандали, отчаяние, нещастни семейства и много несподелена любов – такава е историята на двамата.

Яна Язова е намерена мъртва в апартамента си през 1974 г. Според догадките на криминалистите смъртта ѝ е насилствена, жизненият път на Александър Балабанов завършва на 30 ноември 1955 г. в София.

Материали от проф. Александър Балабанов.

Споделете чрез

Предишен

Следващ