Юристът и политик, дългогодишен водач на Прогресивнолибералната партия проф. Стоян Петров Данев е роден на 9 февруари 1858 г. в гр. Шумен. С финансовата помощ на Евлоги Георгиев завършва гимназиалното си образование в Прага.
През 1876 г. участва като доброволец в четата на Филип Тотьо по време на Сръбско-турската война. Учи право в Цюрих и Лайпциг, като завършва Хайделберг през 1881 г. и политически науки през 1883 г. в Париж.
Чиновник е в министерството на финансите и работи като адвокат. Между 1894 г. и 1898 г. преподава междунаровно право във Висшето училище (днес Софийски университет).
Професор Данев е активен деятел на Прогресивнолибералната партия и става неин водач след оттеглянето на Драган Цанков през 1897 г. В началото на 1901 година Стоян Данев се включва в правителството на Петко Каравелов, коалиция с Демократическата партия, а от 1901 до 1903 година оглавява три самостоятелни правителства на Прогресивнолибералната партия. През този период е подписана българо-руска военна конвенция (1902).
Председател е на Народното събрание през по-голямата част от управлението в периода 1911-1913 г. и е делегат при подписването на примирието при Чаталджа през 1912 г, както и Лондонския мирен договор през 1913 г.
След това Стоян Данев преподава дипломатическа история в Свободния университет, днешен УНСС (1916 – 1934). След Първата световна война участва в коалиционните правителства на Теодор Теодоров и Александър Стамболийски (1918 – 1920). През 1922, както и други водачи на опозицията, е арестуван от земеделското правителство, като е освободен чак след Деветоюнския преврат. От 1924 до 1939 е председател на Българския червен кръст. Стоян Данев е и член на Арбитражния съд в Хага.
Женен е за дъщерята на Тодор Бурмов – Рада, с която имат трима сина. През 1914 година семейството се установява в новопостроена къща на улица „Врабча“ №7 в София, която в наши дни е общинска детска градина.
Стоян Данев умира на 30 юли 1949 година в София. Погребан е в Централни софийски гробища.
