#НаДнешнияДен 1916 г. умира генерал-майор Константин Жостов – български офицер, началник-щаб на Трета армия през Балканската война (1912 – 1913) и началник на Щаба на войската през Първата световна война (1915 – 1918).
Константин Жостов е роден на 30 септември 1867 г. в неврокопското село Гайтаниново. Бащата на Константин Жостов – Андон Жостов – е активен участник в борбите за църковна независимост. След Руско-турската война семейство Жостови се установява в София, където Андон Жостов става свещеник и приема името Антоний. Константин Жостов има братя – генерал-майор Димитър Жостов и полковник Спас Жостов.
През 1885 година Константин Жостов е ученик в Ломската гимназия, включва се като доброволец в Ученическия легион в Сръбско-българската война (1885) и с него участва в Пиротското сражение. След завършването на Ломската гимназия постъпва в артилерийския отдел на Военното на Негово Княжеско Височество училище, което завършва в 1887 година; на 27 април е произведен в чин подпоручик и назначен за командир на батарея от 3-ти артилерийски полк. На 18 май 1890 година е произведен в поручик, а на 2 август 1894 година – в капитан.
В 1889 година заминава за Виена, където следва офицерски генералщабен курс, а след това в 1897 година завършва Висшето артилерийско училище с право да служи в Генералния щаб. След завръщането си е назначен за командир на батарея от 3-ти артилерийски полк, а по-късно, през 1901 г., завежда крепостната артилерия към Артилерийската инспекция на Военното министерство. На 2 май 1902 година е произведен в чин майор. От 1905 г. е началник на строево-домакинската част в Артилерийската инспекция. През есента на 1905 година като майор от генералния щаб Жостов става първият военен аташе на България в столицата на велика сила – Виена. На 18 май 1906 година е произведен в чин подполковник. През април 1907 г. е приведен от артилерията в Генералния щаб. По-късно от ноември 1907 до 1909 година е военен аташе в руската столица Санкт Петербург и в Париж (от декември 1907). След завръщането си от Париж е в свитата на цар Фердинанд.
По линия на съпругата си Людмила е зет на Димитър Моллов и шурей на проф. Владимир Моллов и проф. д-р Васил Моллов. Има две дъщери.
През февруари 1909 г. подполковник Жостов е назначен за началник-щаб на 8-а пехотна тунджанска дивизия, а през януари 1910 г. за командир на 3-ти артилерийски полк. На 4 септември 1910 г. е произведен в чин полковник, а от 14 март 1912 година полковник Жостов поема поста началник на Школата за запасни подпоручици. През юни 1912 година като пратеник на правителството участва в заседанието на Серския революционен окръг в родното му Гайтаниново, на което дейците на ВМОРО взимат решение активно да подкрепят българските части в задаващата се война.
Балкански войни (1912 – 1913)
По време на Балканската война (1912 – 1913) е началник-щаб на Трета армия, която се отличава в Люлебургаско-Бунархисарската операция и в битките при Чаталджа. В сраженията при Люлебургаз и Чаталджа изпълнява длъжността началник на щаба на съединените 1-ва и 3-та армия. След примирието е военен съветник в делегацията, преговаряща в Лондон по подписването на Лондонския договор (1913). В Междусъюзническата война (1913) отново е началник-щаб на 3-та армия. След Букурещкия мирен договор (1913) е назначен за командир на 1-ва бригада от Седма Рилска дивизия. От 25 април 1915 година до края на август 1915 г. Константин Жостов е командир на 7-а пехотна рилска дивизия. На 15 август 1915 година е произведен в чин генерал-майор. На 15 септември 1915 г. е назначен за началник на Щаба на Действащата армия.
Първа световна война (1915 – 1918)
През Първата световна война (1915 – 1918) е началник-щаб на армията и като такъв нерядко се противопоставя на исканията на съюзническото германско главно командване. Има големи заслуги в планирането и ръководството на бойните действия на българската армия в Сърбия и Македония през есента на 1915 г.
Генерал-майор Константин Жостов умира на 30 август 1916 г. в Кюстендил от възпален апендикс по време на Леринската операция на Първа армия. Последните му думи са „Падна ли Чеган?“
Военни звания
Подпоручик (27 април 1887)
Поручик (18 май 1890)
Капитан (2 август 1894)
Майор (2 май 1902)
Подполковник (18 май 1906)
Полковник (4 септември 1910)
Генерал-майор (15 август 1915)
Награди
Орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас
Орден „За храброст“ II степен (1916)
Орден „Св. Александър“ II и III степен с мечове по средата
Орден „За военна заслуга“ IV степен, V степен с корона
Орден „За заслуга“
Германски „Железен кръст“ за храброст, I степен
Османски орден „Лиякат“ със звезда за военни заслуги, 18 декември 1915
