Антония Антонова
Наскоро преживях травматично събитие в сблъсък с размазващи се от парти живот лъжемладежи в един от малкото спокойни и тихи морски курорти у нас. Исках да отида някъде, където не звучи Криско бийтс от всички мега вървежни заведения с имената „Фламинго“, „Албатрос“, „Афродита“ или „Чупакабра“.
Тъкмо си мислех, че съм пожънала успех, когато в 4:30 сутринта в скромната къща за гости, където бяхме отседнали, се прибраха с гръм и трясък въпросните хора на нощния живот и започнаха да говорят за посрещане на изгрева и Костов на балкона до главата ми. Тук под „разговор“ се разбира несвързаното скупчване на еднотипни обръщения от рода на: „Братле, луд ли си, копеле?“ и „Ти си луд, брат ми, заклевам се, бате“.
България е страната на 30+-годишните млади. Все по-често изпадам в смут и тъга, когато човек, завършил гимназия преди поне 10 години, заговори как „ние сме“ бъдещето на България. Ми не си, „братле“. Набор 2000 са на по 14 години в момента. Те са бъдещето. Ти имаш голямо бъдеще зад гърба си.
Накарах приятелка да ми посочи някоя и друга характерна черта на „30-годишния млад“, а тя каза следното: „Прави тройка на тийм билдинг, вместо на 18-тия си рожден ден; пие 6 последователни текили на командировка, вместо на зелено училище“. Не бих могла да го формулирам по-добре.
Има един момент, в който нормалният човек осъзнава, че вече не е на 16 г., нито на 20 г. В това, разбира се, няма нищо лошо. Напълно естествено си е. Хубаво и здравословно е да си дадеш сметка, че не те тревожи намаляващото у теб желание за избухване, разцепване, неиздържане и полудяване.
Не е страшно да си легнеш в нормален час или да изпиеш само 2 ракии. Не е фатално, ако не повръщаш в петък вечер върху припаднал приятел. Усетиш ли, че щастието е в домашно приготвена вечеря и филм, не си режи вените. Човек расте и се променя.
Разбира се, никой не очаква да се откажеш от живота в момента, в който някой за първи път те нарече „госпожа“. В хода на нормалното човешко развитие приключенията не секват, просто се видоизменят.
За да прозреш това обаче е добре да си използвал пълноценно ерата на пубертета. Онези така ценни години, в които си тъп и грозен оправдано. Златните времена, когато, каквото и да правиш, не познаваш махмурлука, малоумщината ти има хормонално обяснение, а да пърдиш срещу запалка гол и космат е относително простимо.
Ако си изпуснал по някаква причина онова, което е отредено да се случи на човека между 13- и 19-годишна възраст, има голям риск да фейлнеш тежко в живота и да останеш вечно млад (в собствените си очи) маргинал до критическата, когато всичко да започне отначало. На мнозина, всъщност, именно това им е целта.
Объркаш ли часовника, ще пиеш бира в средата на делничен ден на Паметника с 16-годишни скейтъри, които те назовават „чиче“. Докато съучениците ти се чудят дали да правят трето дете или да се местят първо в нов апартамент, ти ще се чудиш дали да муфтиш от тоя с бялото боро или от ония с тютюна и листчетата. Защото „за никъде не бързаш“ и си „млад“.
Не съм убедена къде точно е тънката граница, след която човек застива на някоя пейка с бутилка в ръка, за да остане така във вечността. Със сигурност, дори да си се пуснал по течението, достигаш до един особен момент, в който трябва да направиш нещо, да вземеш някакво решение, да поемеш риск или да си биеш два шамара сам. Неслучайно съществува израз milf, от майка, а не ailf, да кажем, от „алкохлик“.
Със сигурност не е приятно да осъзнаваш как времето отлита безвъзвратно, но вкопчването в сладките 16 г. най-много да ти докара цироза, кожни проблеми на тайни места и нещастен край на някое море с обречени британци край Слънчака.
Или пък, навършвайки 30 г., да заминеш за Щатите, където „да започнеш отначало“ като сервитьорка в някой бар и, разгеле, да научиш езика, което си е оферта… Особено имайки предвид, че за 10 години влачене на грандиозното ти висшО, така и не успя да започнеш мечтаната работа „по специалността“ с две и петстотин стартова заплата. Реализацията, която „наистина заслужаваш“.
Няма нищо по-хубаво от това де се чувстваш все по-добре с годините. И е напълно постижимо, стига да впрегнеш сили в нещо смислено, от което има полза и което би вдъхновило някой малък 16-годишен боклук един ден да се събуди като пълноценен 30-годишен човек, който си плаща сметките, опитва се да намали цигарите и това, че може би ще пропусне морето тази година, не го докарва до суицидни мисли.
Никога не е късно да обиколиш света, да откриеш любовта, да се научиш да пиеш с достойнство, да срещнеш извънземни и да сбъднеш мечтите си. А когато един ден хванеш бастуна, да се окажеш от добрите баби и дядовци, които младеят покрай внуците. И вместо злобно да храниш колко са зле новите поколения, облечена в нелеп минижуп, да спретнеш една вита баница като нормален човек и всички да са щастливи.
От binar.bg
