fbpx

НОВО

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Социализмът – невъзможна и вредна утопия

Търговията, разделението на труда, частната собственост са благо  Летящите пилета   Планиран хаос Днес пред лицето глобалната икономическа криза, на глобалните протести и глобалната пандемия - имаме и глобална амнезия. Или просто незнание - престъпно...

Адекватни ли са новите икономически мерки в условията на политическа криза?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и авторът в платформата Никола Филипов гостуваха в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по ТВ Европа. Тема на разговора бяха новите икономически мерки в условията на политическа криза, както...

Как да се спасим от икономическото цунами

Пандемията от COVID-19 постави света пред огромни икономически и социални предизвикателства. За няколко месеца бяха въведени безпрецедентни мерки за опазване на живота на гражданите и устойчивостта на здравните системи. Това предизвика драматичен спад в потреблението...

Основи на корпоративния социализъм – грешките при справянето с кризата

Теодор Димокенчев гостува на Димитър Вучев в предаването Business Daily по ТВ Европа. Тема на разговора бяха грешните мерки за справяне с кризата и протестите срещу правителството и главния прокурор. Двамата обсъдиха и по-дълбоките проблеми в икономиката,...

Зовът на сърцето

Днес, 28 юли, се навършва една година от смъртта на Алекс Алексиев – родолюбец, анализатор, експерт по сигурност и антитероризъм. Алекс Алексиев беше анализатор в изследователски център „Ран Корпорейшън“, изпълнителен директор на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен,...

Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

Почти три седмици протести с различен интензитет настояват за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Докато второто изглежда трудно изпълнимо по редица причини, първото е възможно, макар и към днешна дата (27.07.) да не изглежда вероятно. В...

Вот на недоверие №5 или как се говори на инфантилната тълпа

Чуйте ги само как говорят! Вижте ги как първото нещо, което ги интересува, е дали ще ги дават по телевизора! Преди малко гласуването на поредния вот на недоверие към кабинета започна с процедурно предложение за пряко излъчване по БНТ, въпреки че излъчването вече...

Страната на 30-годишните млади

Време за четене: 4 мин.

Антония Антонова

Наскоро преживях травматично събитие в сблъсък с размазващи се от парти живот лъжемладежи в един от малкото спокойни и тихи морски курорти у нас. Исках да отида някъде, където не звучи Криско бийтс от всички мега вървежни заведения с имената „Фламинго“, „Албатрос“, „Афродита“ или „Чупакабра“.

Тъкмо си мислех, че съм пожънала успех, когато в 4:30 сутринта в скромната къща за гости, където бяхме отседнали, се прибраха с гръм и трясък въпросните хора на нощния живот и започнаха да говорят за посрещане на изгрева и Костов на балкона до главата ми. Тук под „разговор“ се разбира несвързаното скупчване на еднотипни обръщения от рода на: „Братле, луд ли си, копеле?“ и „Ти си луд, брат ми, заклевам се, бате“.

България е страната на 30+-годишните млади. Все по-често изпадам в смут и тъга, когато човек, завършил гимназия преди поне 10 години, заговори как „ние сме“ бъдещето на България. Ми не си, „братле“. Набор 2000 са на по 14 години в момента. Те са бъдещето. Ти имаш голямо бъдеще зад гърба си.

Накарах приятелка да ми посочи някоя и друга характерна черта на „30-годишния млад“, а тя каза следното: „Прави тройка на тийм билдинг, вместо на 18-тия си рожден ден; пие 6 последователни текили на командировка, вместо на зелено училище“. Не бих могла да го формулирам по-добре.

Има един момент, в който нормалният човек осъзнава, че вече не е на 16 г., нито на 20 г. В това, разбира се, няма нищо лошо. Напълно естествено си е. Хубаво и здравословно е да си дадеш сметка, че не те тревожи намаляващото у теб желание за избухване, разцепване, неиздържане и полудяване.

Не е страшно да си легнеш в нормален час или да изпиеш само 2 ракии. Не е фатално, ако не повръщаш в петък вечер върху припаднал приятел. Усетиш ли, че щастието е в домашно приготвена вечеря и филм, не си режи вените. Човек расте и се променя.

Разбира се, никой не очаква да се откажеш от живота в момента, в който някой за първи път те нарече „госпожа“. В хода на нормалното човешко развитие приключенията не секват, просто се видоизменят.

За да прозреш това обаче е добре да си използвал пълноценно ерата на пубертета. Онези така ценни години, в които си тъп и грозен оправдано. Златните времена, когато, каквото и да правиш, не познаваш махмурлука, малоумщината ти има хормонално обяснение, а да пърдиш срещу запалка гол и космат е относително простимо.

Ако си изпуснал по някаква причина онова, което е отредено да се случи на човека между 13- и 19-годишна възраст, има голям риск да фейлнеш тежко в живота и да останеш вечно млад (в собствените си очи) маргинал до критическата, когато всичко да започне отначало. На мнозина, всъщност, именно това им е целта.

Объркаш ли часовника, ще пиеш бира в средата на делничен ден на Паметника с 16-годишни скейтъри, които те назовават „чиче“. Докато съучениците ти се чудят дали да правят трето дете или да се местят първо в нов апартамент, ти ще се чудиш дали да муфтиш от тоя с бялото боро или от ония с тютюна и листчетата. Защото „за никъде не бързаш“ и си „млад“.

Не съм убедена къде точно е тънката граница, след която човек застива на някоя пейка с бутилка в ръка, за да остане така във вечността. Със сигурност, дори да си се пуснал по течението, достигаш до един особен момент, в който трябва да направиш нещо, да вземеш някакво решение, да поемеш риск или да си биеш два шамара сам. Неслучайно съществува израз milf, от майка, а не ailf, да кажем, от „алкохлик“.

Със сигурност не е приятно да осъзнаваш как времето отлита безвъзвратно, но вкопчването в сладките 16 г. най-много да ти докара цироза, кожни проблеми на тайни места и нещастен край на някое море с обречени британци край Слънчака.

Или пък, навършвайки 30 г., да заминеш за Щатите, където „да започнеш отначало“ като сервитьорка в някой бар и, разгеле,  да научиш езика, което си е оферта… Особено имайки предвид, че за 10 години влачене на грандиозното ти висшО, така и не успя да започнеш мечтаната работа „по специалността“ с две и петстотин стартова заплата. Реализацията, която „наистина заслужаваш“.

Няма нищо по-хубаво от това де се чувстваш все по-добре с годините. И е напълно постижимо, стига да впрегнеш сили в нещо смислено, от което има полза и което би вдъхновило някой малък 16-годишен боклук един ден  да се събуди като пълноценен 30-годишен човек, който си плаща сметките, опитва се да намали цигарите и това, че може би ще пропусне морето тази година, не го докарва до суицидни мисли.

Никога не е късно да обиколиш света, да откриеш любовта, да се научиш да пиеш с достойнство, да срещнеш извънземни и да сбъднеш мечтите си. А когато един ден хванеш бастуна, да се окажеш от добрите баби и дядовци, които младеят покрай внуците. И вместо злобно да храниш колко са зле новите поколения, облечена в нелеп минижуп, да спретнеш една вита баница като нормален човек и всички да са щастливи.

От binar.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ