fbpx

НОВО

Освежаване на страховете

Преди тракаха със зъби пред телевизора при десет умрели дневно, сега при сто отиват на другия каналСтраховете не са вечни. Когато мине време и свикнем с тях, те губят смразяващата си власт над умовете и започваме да ги разглеждаме като нещо сравнително обикновено....

Културни войни: Тирания в името на толерантността

Нашият автор Владислав Апостолов гостува в „Политически НЕкоректно“ по Българското национално радио. Цензура, индоктринация и идиотокрация. Парализираща пропаганда, мазохизъм, умопомрачен либерализъм, улично насилие и унизителни изяви на преклонение и подчинение към...

Бюджет 2021 е крайно разочароващ

Както стана традиционно, през октомври правя анализ на проекта за държавния бюджет за следващата година. И това, което мога да кажа за Бюджет 2021 е, че е най-лошия правен през последните години. Проектът изобщо не включва антикризисни мерки, предвижда хаотични...

Сънят

В момента в Република Северна Македония тече най-масивната и яростна антибългарска кампания от десетилетия. Отново се чуват думи като - „бугари фашисти“, „бугари татари“ и „бугарска окупациjа“. Всекидневно по всички медии се разпространяват статии срещу България,...

Опасната победа на лявото в Европа

Вече лъсна как доминиращата симбиоза между либерали, зелени и социалисти чрез подмолни политики определят живота на стотици милиони и бизнеси за трилиони Атаките за отсъствието на медийната свобода у нас са тотални кьорфишеци Семейството като основно ядро на...

Невиждана цензура в САЩ: ето как Фейсбук и Туитър премахват информация за корупция, свързана с Джо Байдън

Корупционен скандал разтърси САЩ броени седмици преди изборите. Прочие, нали не си мислите, че само в България политиците са цъфнали и вързали и че само за тях се вадят предизборно кални компромати? Човешката природа си е една и съща навсякъде, следователно корупцията...

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Препъникамъни пред икономиката ни

Перфектната буря е налице - какво можем да избегнем? Доброто разбиране на проблемите означава и добри решения Грешните инвестиции от годините на бума започват да гърмят Перфектната буря е налице - глобална здравна пандемия, стопанска криза от порядъка на Голямата...

Не, светът не загива!

Тези дни по всички медии четем и слушаме, че научен „доклад чертае катастрофален сценарий за хората„. Според учените климатичният апокалипсис вече е настъпил, а липсата на храни, недостигът на вода и природните бедствия ще унищожат човечеството до няколко...

Страната на 30-годишните млади

Време за четене: 4 мин.

Антония Антонова

Наскоро преживях травматично събитие в сблъсък с размазващи се от парти живот лъжемладежи в един от малкото спокойни и тихи морски курорти у нас. Исках да отида някъде, където не звучи Криско бийтс от всички мега вървежни заведения с имената „Фламинго“, „Албатрос“, „Афродита“ или „Чупакабра“.

Тъкмо си мислех, че съм пожънала успех, когато в 4:30 сутринта в скромната къща за гости, където бяхме отседнали, се прибраха с гръм и трясък въпросните хора на нощния живот и започнаха да говорят за посрещане на изгрева и Костов на балкона до главата ми. Тук под „разговор“ се разбира несвързаното скупчване на еднотипни обръщения от рода на: „Братле, луд ли си, копеле?“ и „Ти си луд, брат ми, заклевам се, бате“.

България е страната на 30+-годишните млади. Все по-често изпадам в смут и тъга, когато човек, завършил гимназия преди поне 10 години, заговори как „ние сме“ бъдещето на България. Ми не си, „братле“. Набор 2000 са на по 14 години в момента. Те са бъдещето. Ти имаш голямо бъдеще зад гърба си.

Накарах приятелка да ми посочи някоя и друга характерна черта на „30-годишния млад“, а тя каза следното: „Прави тройка на тийм билдинг, вместо на 18-тия си рожден ден; пие 6 последователни текили на командировка, вместо на зелено училище“. Не бих могла да го формулирам по-добре.

Има един момент, в който нормалният човек осъзнава, че вече не е на 16 г., нито на 20 г. В това, разбира се, няма нищо лошо. Напълно естествено си е. Хубаво и здравословно е да си дадеш сметка, че не те тревожи намаляващото у теб желание за избухване, разцепване, неиздържане и полудяване.

Не е страшно да си легнеш в нормален час или да изпиеш само 2 ракии. Не е фатално, ако не повръщаш в петък вечер върху припаднал приятел. Усетиш ли, че щастието е в домашно приготвена вечеря и филм, не си режи вените. Човек расте и се променя.

Разбира се, никой не очаква да се откажеш от живота в момента, в който някой за първи път те нарече „госпожа“. В хода на нормалното човешко развитие приключенията не секват, просто се видоизменят.

За да прозреш това обаче е добре да си използвал пълноценно ерата на пубертета. Онези така ценни години, в които си тъп и грозен оправдано. Златните времена, когато, каквото и да правиш, не познаваш махмурлука, малоумщината ти има хормонално обяснение, а да пърдиш срещу запалка гол и космат е относително простимо.

Ако си изпуснал по някаква причина онова, което е отредено да се случи на човека между 13- и 19-годишна възраст, има голям риск да фейлнеш тежко в живота и да останеш вечно млад (в собствените си очи) маргинал до критическата, когато всичко да започне отначало. На мнозина, всъщност, именно това им е целта.

Объркаш ли часовника, ще пиеш бира в средата на делничен ден на Паметника с 16-годишни скейтъри, които те назовават „чиче“. Докато съучениците ти се чудят дали да правят трето дете или да се местят първо в нов апартамент, ти ще се чудиш дали да муфтиш от тоя с бялото боро или от ония с тютюна и листчетата. Защото „за никъде не бързаш“ и си „млад“.

Не съм убедена къде точно е тънката граница, след която човек застива на някоя пейка с бутилка в ръка, за да остане така във вечността. Със сигурност, дори да си се пуснал по течението, достигаш до един особен момент, в който трябва да направиш нещо, да вземеш някакво решение, да поемеш риск или да си биеш два шамара сам. Неслучайно съществува израз milf, от майка, а не ailf, да кажем, от „алкохлик“.

Със сигурност не е приятно да осъзнаваш как времето отлита безвъзвратно, но вкопчването в сладките 16 г. най-много да ти докара цироза, кожни проблеми на тайни места и нещастен край на някое море с обречени британци край Слънчака.

Или пък, навършвайки 30 г., да заминеш за Щатите, където „да започнеш отначало“ като сервитьорка в някой бар и, разгеле,  да научиш езика, което си е оферта… Особено имайки предвид, че за 10 години влачене на грандиозното ти висшО, така и не успя да започнеш мечтаната работа „по специалността“ с две и петстотин стартова заплата. Реализацията, която „наистина заслужаваш“.

Няма нищо по-хубаво от това де се чувстваш все по-добре с годините. И е напълно постижимо, стига да впрегнеш сили в нещо смислено, от което има полза и което би вдъхновило някой малък 16-годишен боклук един ден  да се събуди като пълноценен 30-годишен човек, който си плаща сметките, опитва се да намали цигарите и това, че може би ще пропусне морето тази година, не го докарва до суицидни мисли.

Никога не е късно да обиколиш света, да откриеш любовта, да се научиш да пиеш с достойнство, да срещнеш извънземни и да сбъднеш мечтите си. А когато един ден хванеш бастуна, да се окажеш от добрите баби и дядовци, които младеят покрай внуците. И вместо злобно да храниш колко са зле новите поколения, облечена в нелеп минижуп, да спретнеш една вита баница като нормален човек и всички да са щастливи.

От binar.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ