НОВО

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

4.02.1997 г. и вторите седем години на българската демокрация

Време за четене: 4 мин.

В понеделник се навършиха 22 години от ОНЗИ 4 февруари – денят, в който БСП върна мандата за съставяне на второ правителство (след краха на кабинета “Виденов”) и България тръгна необратимо по пътя към европейската цивилизация. Път, от който страната ни бе отклонена именно от партията-предшественик на БСП на 9 септември 1944 г.

Първите седем години след падането на комунистическия режим бяха погрешно наречени “начало на прехода”. В действителност, те бяха само демо версия на преход, при това доста скапана демо версия. Седем години след отстраняването на Тодор Живков България бе докарана до хуманитарна катастрофа, международна изолация и държавност, подменена от “силови групировки”. И когато на 10 януари 1997г. за почна националната съпротива срещу продължаването на това безумие, ние се шегувахме, че на българската демокрация ѝ липсват първите седем години.

Датата 4 февруари 1997г. е незаслужено подценявана през последните години. Свикнахме да приемаме много неща за даденост, без да си даваме сметка, че ги имаме благодарение на случилото се на 4.02.1997г.

Ако днес карате нова кола, а не 15-годишен таралясник, това е заради онзи 4 февруари.

Ако миналия месец прекарахте един уикенд в Париж и ви излезе по-евтино от уикенд в СПА хотел във Велинград, това е заради онзи 4 февруари.

Ако през лятото сте почивали на Халкидики/Мармарис/Далмация, а през зимните студове се спасихте на Малдивите или Карибите, това е заради онзи 4 февруари.

Ако имате студент в семейството и той/тя следва не в Софийския или Техническия, а на Запад, но не сте се вкарали в безнадеждни дългове (защото таксата му/ѝ е като на местен студент), това е заради онзи 4 февруари.

Ако ви предлагат престижна работа в западноевропейска държава, но не сте сигурни дали е по-изгодно да приемете, или да останете на сегашната си работа в България, това е заради онзи 4 февруари.

И така нататък, и така нататък…

Нека да си припомним какво се случи след (и благодарение на) събитията от онази дата:

– спряно бе “свободното падане” на икономиката – хиперинфлацията бе ликвидирана, чуждите инвестиции започнаха да се увеличават в геометрична прогресия, БВП се покачи 4 пъти оттогава досега, а средната работна заплата вече не е 10 долара, а към 580 евро;

– премахнати бяха стикерите на “силовите застрахователи” от коли, кафенета и магазини;

– България се превърна в регионален фактор на Балканите, а само в рамките на един мандат правителството успешно защити националните интереси, противопоставяйки се на три световни сили и една регионална – даден бе отпор на натиска на САЩ да приемем 50 хиляди косовски бежанци, руски дипломати бяха експулсирани за шпионаж, турски дипломати бяха експулсирани за вмешателство във вътрешните ни работи, а правителството принуди Франция да отзове шефката на визовата си служба в София Натали Коломбел заради недопустимо отношение към български граждани;

– на 1 април 2001-а година България бе извадена от унизителния “черен визов списък” на Шенгенското споразумение;

– благодарение на икономическите реформи (основна от които бе така охулваната приватизация на кабинета “Костов”), в края на 2002-а година Европейската комисия констатира, че България вече има действаща пазарна икономика – едно от основните изисквания за приемане в ЕС;

– през април 2004-а година България бе приета в НАТО;

– през 2005-а година бе подписано споразумение за членство на България в ЕС, което влезе в сила от 1 януари 2007-а, а на 1 януари 2014-а година окончателно отпаднаха всички ограничения за работа на български граждани на територията на Евросъюза.

И всичко това в рамките на осем години – от капитулацията на БСП (4.02.1997г.) до подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС (25.04.2005г.). “Вторите седем години” на българската демокрация, които рязко контрастират на “първите седем”.

През “първите седем” БСП управляваше почти непрекъснато – двете изключения бяха 9-месечното управление на правителството на Филип Димитров и служебното правителство на Ренета Инджова. Резултатът бе африкански глад, непознат в България дори по време на световните войни, и пълна липса на перспектива.

През “вторите седем” БСП бе държана далеч от властта. Резултатът го виждате.

Без развръзката от 4 февруари 1997 г. България днес сигурно щеше да е на нивото на Молдова или Косово, в най-добрия случай като Сърбия или Беларус.

Затова е редно да помним. И да отдаваме дължимото комуто е редно.

Поклон пред стотиците хиляди (а може би и над милион) българи, които бяхме по улици, площади и барикади в продължение на 26 дни – от 10 януари до 4 февруари 1997г.!

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!