НОВО

Има машина, има проблем

Експериментът с въвеждането на машинно гласуване в България, продължил повече от пет години, по всичко личи върви към своя край. Изразеното желание от управляващите от ГЕРБ да премахнат този елемент от изборния процес, подкрепено от поне две от партиите от Обединени...

Възможен ли е разлом между Европа и САЩ

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Емил Вълков гостуваха в предаването "Реакция" по ТВ Европа с водещ Мартин Табаков. Гост също бе Жулиета Пенева от фондация "Силна Европа". Тема на разговорът бе конфликтът между Иран и САЩ, Европа,...

Жертви насилници

В подценената черна комедия от 1995-а „Тайната вечеря“ петима млади либерали започват да убиват идеологическите си врагове като ги канят на вечеря и им сипват вино с отрова. Първата им жертва е враждебен и опасен рецидивист с някои наистина смущаващи идеи и позиции....

Отново за легализацията, този път по-трезво

Легализацията на леките наркотици, в частност на марихуаната (или канабис, или още „тревата”) е сред хитовите теми на либералният авангард. Особено популярна в градските среди на младежите (обикновено момчета, но понякога и повлияни от тях момичета) от семейства с...

Антипопулизмът и екологизмът са днешните партии на страха

"Катастрофизмът излъчва манихейство, така както черният дроб отделя жлъчка. Той затваря умовете в кухи абстракции и формули. Това е ироничното отмъщение на Полемос: доктрините на борбата са приели цветовете на Доброто. Остава жалкият хоризонт на “съвместното...

Станахме ли путинисти в Осака?

Живеем с прекалено много думи, които се изсипват върху нас от всевъзможни дигитални и аналогови източници. Тези думи на свой ред също си живеят живот, сякаш независим от нас,  и мъчейки се да следваме неговата логика, често падаме в заблуди, изкушения и прелест....

Все повече френско лидерство и нарастващи реакционни нагласи в ЕП

ЕНП продължава да губи позиции сред електоралните нагласи на европейците. Ако изборите за Европейски парламент бяха днес, ЕНП щеше да регистрира с около 15 мандата по-малко. Закономерно, с оглед на това, че от изборите за ЕП през май месец досега ЕНП направи някои...

Няколко думи за учебниците по история

Хубаво!  Онези комунисти, които така и не поеха вината, поради недостатъчно количество вино, все пак победиха. Позволихме ме им да пренапишат разказът, наречен България. По-точно, нейната неотдавнашна зловеща история. Кекави политици, историци слаби в колената,...

Новият болшевизъм на Гугъл

Преди повече от 10 месеца разсъждавах по темата за цензурата в интернет, като поводът бяха зачестилите случаи на спрени потребителски акаунти във Фейсбук заради "нарушаване на Стандартите на общността". Тогава предположих, че ако някои потребители са баннати не...

Скрутън: Ръководени сме от хора, които нямат деца като Тереза Мей, Еманюел Макрон, Ангела Меркел

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Бруно Ретайо e френски политик, член на сената от 2004 година. Президент на областния съвет на департамент Венде. Роджър Скрутън и Бруно...

4.02.1997 г. и вторите седем години на българската демокрация

Време за четене: 4 мин.

В понеделник се навършиха 22 години от ОНЗИ 4 февруари – денят, в който БСП върна мандата за съставяне на второ правителство (след краха на кабинета “Виденов”) и България тръгна необратимо по пътя към европейската цивилизация. Път, от който страната ни бе отклонена именно от партията-предшественик на БСП на 9 септември 1944 г.

Първите седем години след падането на комунистическия режим бяха погрешно наречени “начало на прехода”. В действителност, те бяха само демо версия на преход, при това доста скапана демо версия. Седем години след отстраняването на Тодор Живков България бе докарана до хуманитарна катастрофа, международна изолация и държавност, подменена от “силови групировки”. И когато на 10 януари 1997г. за почна националната съпротива срещу продължаването на това безумие, ние се шегувахме, че на българската демокрация ѝ липсват първите седем години.

Датата 4 февруари 1997г. е незаслужено подценявана през последните години. Свикнахме да приемаме много неща за даденост, без да си даваме сметка, че ги имаме благодарение на случилото се на 4.02.1997г.

Ако днес карате нова кола, а не 15-годишен таралясник, това е заради онзи 4 февруари.

Ако миналия месец прекарахте един уикенд в Париж и ви излезе по-евтино от уикенд в СПА хотел във Велинград, това е заради онзи 4 февруари.

Ако през лятото сте почивали на Халкидики/Мармарис/Далмация, а през зимните студове се спасихте на Малдивите или Карибите, това е заради онзи 4 февруари.

Ако имате студент в семейството и той/тя следва не в Софийския или Техническия, а на Запад, но не сте се вкарали в безнадеждни дългове (защото таксата му/ѝ е като на местен студент), това е заради онзи 4 февруари.

Ако ви предлагат престижна работа в западноевропейска държава, но не сте сигурни дали е по-изгодно да приемете, или да останете на сегашната си работа в България, това е заради онзи 4 февруари.

И така нататък, и така нататък…

Нека да си припомним какво се случи след (и благодарение на) събитията от онази дата:

– спряно бе “свободното падане” на икономиката – хиперинфлацията бе ликвидирана, чуждите инвестиции започнаха да се увеличават в геометрична прогресия, БВП се покачи 4 пъти оттогава досега, а средната работна заплата вече не е 10 долара, а към 580 евро;

– премахнати бяха стикерите на “силовите застрахователи” от коли, кафенета и магазини;

– България се превърна в регионален фактор на Балканите, а само в рамките на един мандат правителството успешно защити националните интереси, противопоставяйки се на три световни сили и една регионална – даден бе отпор на натиска на САЩ да приемем 50 хиляди косовски бежанци, руски дипломати бяха експулсирани за шпионаж, турски дипломати бяха експулсирани за вмешателство във вътрешните ни работи, а правителството принуди Франция да отзове шефката на визовата си служба в София Натали Коломбел заради недопустимо отношение към български граждани;

– на 1 април 2001-а година България бе извадена от унизителния “черен визов списък” на Шенгенското споразумение;

– благодарение на икономическите реформи (основна от които бе така охулваната приватизация на кабинета “Костов”), в края на 2002-а година Европейската комисия констатира, че България вече има действаща пазарна икономика – едно от основните изисквания за приемане в ЕС;

– през април 2004-а година България бе приета в НАТО;

– през 2005-а година бе подписано споразумение за членство на България в ЕС, което влезе в сила от 1 януари 2007-а, а на 1 януари 2014-а година окончателно отпаднаха всички ограничения за работа на български граждани на територията на Евросъюза.

И всичко това в рамките на осем години – от капитулацията на БСП (4.02.1997г.) до подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС (25.04.2005г.). “Вторите седем години” на българската демокрация, които рязко контрастират на “първите седем”.

През “първите седем” БСП управляваше почти непрекъснато – двете изключения бяха 9-месечното управление на правителството на Филип Димитров и служебното правителство на Ренета Инджова. Резултатът бе африкански глад, непознат в България дори по време на световните войни, и пълна липса на перспектива.

През “вторите седем” БСП бе държана далеч от властта. Резултатът го виждате.

Без развръзката от 4 февруари 1997 г. България днес сигурно щеше да е на нивото на Молдова или Косово, в най-добрия случай като Сърбия или Беларус.

Затова е редно да помним. И да отдаваме дължимото комуто е редно.

Поклон пред стотиците хиляди (а може би и над милион) българи, които бяхме по улици, площади и барикади в продължение на 26 дни – от 10 януари до 4 февруари 1997г.!

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!