#НаДнешнияДен 1903 г. умира Гоце Делчев. Георги Николов Делчев е един от най-великите български революционери, идеолог и водач на Българските македоно-одрински революционни комитети (по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация).
Роден е в Кукуш, Егейска Македония на 4 февруари 1872 г. и израства в стария еснафски род на Никола Делчев, в хубавото българско градче Кукуш – един от „седемте стълба на българщината в Македония[1].
Завършва Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, където създава таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.
През 1896 участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на организацията, а след конгреса е избран за задграничен представител на ВМОРО. По негова инициатива през 1899 година се създава четническия институт на ВМОРО, а през 1902 година, отново с Гьорче Петров, участва в изработването на новата програма на организацията. Целта е привличането и сплотяването “на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност” и за извоюване на пълна политическа автономия.
Но Гоце Делчев все още не е убеден, че трябва да се пристъпи към въоръжено въстание и се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес от 1903 за вдигане на въстание в Македония и Одринско през пролетта на същата година. Заедно с Даме Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстанието за лятото на 1903 година.
В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг четата му е обкръжена в село Баница (Серско) и след еднодневно сражение Гоце Делчев е убит. Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО. Делчев е погребан в общ гроб в село Баница заедно с мъртвите си четници, авреме на Първата световна война, тленните му останки са пренесени от Михаил Чаков в България и от 1923 до 1946 г. те се пазят в урна в Македонския дом.
Поетът Пейо Яворов, който е бил в четата на Гоце Делчев и е един от най-приближените му, посвещава книга на големия революционер, в която пише:
” Делото на Каравелова, Ботева и Левски, освобождението на целокупната българска родина чрез революция, беше осуетено, ако не случайно, поне твърде неочаквано. То се знае, апостолите на българската свобода не мислеха, че петвековния роб ще види боева сполука. Но те имаха пред вид сигурен политически успех.
Българското движение, оставено да се развива в еднъж усвоената посока, рано или късно би достигнало целта си. Мизия, Тракия и Македония в неразривно единство стъпка по стъпка напред биха получили самоуправление…”
…Трябаше да се поеме знамето на старите български революционери и да се побие на македонска земя. Трескавата бунтовна работа, която последва, направи от целия народ една могъща революционна организация. Решителната борба, която се поведе, направи от робската страна едно необозримо гробище на светци. Хиляди образи на загинали в цветуща младост ратници греят с непомрачимия блясък на едно безпримерно себеотречение, на едно беззаветно самопожертвувание. Между тях обаче винаги ще заема първо място ликът на човека, най-добра биография комуто един ден ще бъде – пространната история на македонското революционно движение отначало досега. Името на тоя човек стои като заглавие на книгата ни…”
Това, съвсем накратко, е биографията на един от националните ни герои и един от най-значимите дейци на Българските Македоно-Одрински Революционни комитети (по-късната ВМОРО), революционер, екзархийски учител, създател на Четническия институт към ВМОРО. Човекът, посветил живота си на мечтата за обединена България.
Но дори и на тази дата, на която отбелязваме 118 години от неговата смърт, продължава спорът между Скопие и София за националната му идентичност, въпреки че Делчев е с ясно българско самосъзнание и гледа на сънародниците си като българи. Той се е определил приживе като българин, има стотици архивни документи, в които е посочено ясно, че заедно с 9-те си братя и сестри произхожда от българско екзархийско семейство от Кукуш. Според редица източници и документални свидетелства, някои от които писани от самия него, целта на организацията е постигане на автономия на Македония, за да може по-късно да се присъедини към Княжество България. Изопачавайки историческата истина, в Северна Македония твърдят, че автономията е първа стъпка към създаване на независима македонска държава. А думите на Гоце Делчев са други:
„Другари, не виждате ли, че сега вече не сме роби на разпадащата се турска държава, а сме роби на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята пълна капитулация в Берлин. Затова трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост, като един етап за бъдещето им присъединяване към общото Българско отечество.”
Един от аргументите на съседите ни е, че мощите на Гоце Делчев в момента почиват в Скопие. Това наистина е непростимо предателство, извършено от правителството на Отечествения фронт, което предава костите на Титова Югославия. След преврата на 9 септември 1944 година комунистическа България, под ръководството на Георги Димитров, променя позицията си по т.нар. “македонски въпрос”. Това се случва под натиска на СССР и СФРЮ. На 7 октомври 1946 година тленните останки на Гоце Делчев са предадени от София на Скопие, което е под въздействието на Титовата пропаганда. Но Димитър Талев, който македонците също опитват да присвоят, казва: “Гоце Делчев се е родил в Кукуш – тая стара и яка крепост на българската народноств южните предели на българското отечество … Гоце Делчев още от оттук и ден след ден изгради най-здравата опора за всека своя мисъл и дело, виждаше все по-ясно единствената и върховна цел в живота си, виждаше и суещаше с целото си същество образа, живото въплащение на идеали и стемежи, а това беше Македония и целата поробена българска земя, нейните люде, техните страдания и техното освобождение от чуждо иго.”
Споровете чий е Гоце Делчев, като какъв се е определял, кога да се чества, всъщност ни вкарват в капан. В капана на македонизма. Защото няма как да дискутираме и да доказваме абсолютни факти. Патологията, уж прикрита зад думичката “компромис”, която новите болшевик-предатели се опитват да наложат, видите ли: “Гоце Делчев по етнос е българин, но по националност е македонец”, отново налива вода в мелницата на македонистите. И е обидна за всеки българин, би била оскърбителна и за Гоце Делчев, ако беше жив.
Гоце Делчев се е определял като българин и това не изисква дискусии. Това е единствената истина и ние, които днес с гордост се наричаме българи, имаме дълг към тези, които вчера са умирали за нас, за единството на нацията ни, за България…да помним!
[1] Думите са на Христо Силянов – български революционер, поет, историк и мемоарист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация