НОВО

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“ в зала 8 на Националния Дворец на Културата. Датата е 07 декември, от 9 часа. ПЪЛНА ПРОГРАМА КОНФЕРЕНЦИЯ...

Какъв е идеологическият заряд на социалните политики

Разговор с редактора в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев за смисъла от разясняването на социалните политики, предлагани от българските политици. Още един поглед към съдбата на Истанбулската конвенция и колко тълкувания може да има тя? Какви идеологически...

Как ЕС иска да зашлеви шамар на Слънцето

Европа трябвало да се превърне в климатично неутрален континент, смята председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. От позицията на могъщата си длъжност ръководителят на изпълнителна власт на ЕС сигурно има самочувствието, че може да пребори...

Климатичната криза – мит или реалност?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бе митът за климатичната криза. Вижте пълното...

“Под игото” като “продукт”

Мислих дълго относно "превеждането" на романа "Под Игото" на съвременен български език. И стигнах до извода, че това е абсурден акт. Казвам го с най-ясното съзнание на човек, който като ученик седеше пред непознатите думички във всеки втори абзац имаше проблем с някои...

Кой се страхува от споделената икономика?

Забраната на Airbnb ще е предателство не само към развитието на бизнеса, но и към младите хора - създават се предпоставки за картелиране и убиване на конкуренцията. „Не е престъпление да си невеж по икономика, която в края на краищата е специализирана наука, но е...

5 ноември: Битката за Сливница

Време за четене: 3 мин.

На 5 ноември 1885 г. започва решителното сражение за Сръбско-българската война – битката при Сливница. Наричана от историците “Битката на капитаните срещу генералите“, имайки предвид младата българска армия, чиито офицери са с най-висок ранг капитан, тя е с решаващо значение за българската победа над сърбите във войната. Сливнишката битка утвърждава съединението на Княжество България и Източна Румелия по един категоричен начин, а младата държава показва на Европа, че е готова на всичко за да постигне националното си обединение.

Битката при Сливница, худ. Димитър Гюдженов

През Септември 1885 г. Княз Александър I е изправен пред труден избор. Русия се противопоставя на обединение на княжеството с Източна Румелия, но въпреки това той решава да подкрепи Съединението. В отговор руснаците изтеглят всичките си офицери от българските земи, оставяйки на практика българската армия без офицери над ранг капитан.

България съсредоточава своите сили в Източна Румелия, очаквайки отоманска атака, която така и не идва. Истинската заплаха придобива форма, когато сръбският Крал Милан заповядва на армията си да извърши едно от най-вероломните нападения в новата история на Балканите. Сърбите нахлуват от запад в българските земи, като целят да достигнат отстоящата на не повече от 50 километра София. Боеве се водят край Ниш, Видин и Пирот.

Преценявайки, че малкото български части в Драгоман и Цариброд трудно ще удържат сръбската армия и започват отстъпление към Сливнишката отбранителна линия, която е построена от италиански работници, голяма част от които се записват доброволци когато започват боевете.

Битката за Сливница започва на 5 ноември като силите са приблизително 25 000 срещу 12 000 в полза на сърбите. Сърбия разполага и със значително повече оръдия – 72 срещу 40.

Първата атака е по десния фланг, който е считан за слабата част на укреплението, но българите успяват да отблъснат настъплението, а в края на деня пристигат и първите подкрепления от Тракия.

На следващия 6 ноември започват боеве по левия фланг, като положението там е значително по-тежко. Българите са принудени да отстъпят Брезник съединявайки Шумайдийската и Моравската дивизии. Последва атака към левия фланг, но действията на сърбите са забавени от капитан Стефан Кисов и неговите 1950 войни.

Повратният момент настъпва на 7 ноември, когато и двете армии са получили подкрепления и наброяват 40 000 срещу 32 000 в полза на сърбите. Българите преминават в нападение. Капитан Христо Попов се насочва към село Гургулят, разгромявайки сърбите в последвалата битка. Атаката на сърбите по другия фланг е отново неуспешна. Тогава Бдинския полк, командван от капитан Марин Маринов атакува врага. Полкът е поведен от своя капитан, който заповядва атака “на нож”. Храбрият капитан губи живота си, но сърбите са обърнати в бяг. Същото сторва и отрядът на Коста паница. Това слага край на боевете при Сливница.

Общо дадените жертви са 1 800 убити и ранени от българската страна и 2 100 от сръбската. Ходът на войната е напълно обърнат и българската армия преминава в настъпление, напредвайки толкова бързо, че само намесата на Великите сили и по-конкретно Австрия предотвратява пълния разгром на сърбите. Наредено е да бъде прекратен огънят. Жертвите към края на войната са 6 800 сърби и 2 300 българи. Подписан е Букурещкият мирен договор, които утвърждава Съединението на България. Това е огромно постижение за една млада армия, лишена от старшия си офицерски състав.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!