През началото на месец януари 1945 г. навръх Рождество Христово по стар стил (7 януари) югославските власти начело с маршал Йосип Броз Тито организират едно от най-тежките престъпления в Европа след Втората световна война, за което дори до днес се знае малко – масовото изтребване на изявени българи в Македония или т. нар. Кървава Коледа, известна още като Кървав Божик.
В рамките на само около седмица започва масово избиване на български офицери и сержанти, хора от Македония, които през Втората световна война са били част от българската армия. Паралелно с това в цялата страна, във всеки голям град са организирани подобни акции, където с единствената вина, че са „българи“ са събирани видните личности – лекари, инженери, учители, общественици и са убивани без съд и присъда, хвърляни в дерета, погребвани в общи ями.
По нареждане на Тито са погубени 1200 българи, списъците за които са подготвени от антибългарина и родоотстъпник Лазар Колишевски, който година преди това е бил помилван от Цар Борис III, като така се спасява от смъртно наказание. В молбата си до Негово Величество за помилване посочва като аргумент своята българска етническа принадлежност. Целта на зверствата е била да се заличи българското самосъзнание и да се ускори процесът на македонизация на населението.
Шест месеца по-късно същият Колишевски става пръв министър-председател на СР Македония и идеолог на македонизма. Според Веселин Ангелов по време на репресиите през 1945 г. в Охридско и Преспанско са убити общо около 23 000 българи, а други 130 000 българи са изселени, изгонени и преследвани, изпращани в концлагерите на Титова Югославия.
В Скопие на площада избитите са близо 100, а около 900 по-късно умират от мъчения в скопското Кале. Масово са избивани кметове, свещеници, учители, селяни. Единствената им вина е, че имат българско самосъзнание. Нечуваните жестокости започват от казармите в Скопие и Щип. По заповед на Лазар Колишевски в Скопие са разстреляни 70 български офицери.
Само в първия ден на Коледа, 7 януари (в Македония Коледа се нарича Божик и се чества според Юлианския календар) в Скопие са избити 63 души, във Велес – 54, в Куманово – 48, в Битоля – 36, в Щип – 77, в Прилеп – 35, край село Владимирово, Беровско са убити 330 души. Във Велес телата са закопани зад черквата “Свети Спас” и край Пуста кула.
