fbpx

НОВО

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин. Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да...

7 февруари: капитан Петко войвода

Време за четене: 3 мин.

На 18 декември 1844 г. е роден един велик български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на Тракия и Беломорието, борил се за свободата на потиснатите българи в тези земи – прочутият Капитан Петко войвода. Истинското му име е Петко Калоянов и е роден в Доган Хисар, днешна Гърция. Има 8 братя и сестри. Турците убиват единия от братята му и това кара Петко през пролетта на 1861 г. да организира малка хайдушка чета, с която действа в родния си край.

През 1863 г. Петко войвода е заловен от турските власти, но успява да избяга и подновява хайдушката си дейност. След това постъпва във Военното училище в Атина и започва да обикаля с агитационна цел Македония. Заминава за Италия и в началото на 1866 г. се среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата “гарибалдийска дружина” в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание. На Петко е поверен малък самостоятелен отряд и в битките той проявява смелост, което му печели прозвището „капитан“. За съжаление, въстанието е удавено в кръв, а Петко броди в Александрия (Египет), Италия и Марсилия , след което се връща в Атина и организира своя чета.

През 1869 г. се завръща в родния си край и организира отряд, наречен Тракийска родопска българска военна дружина, с който по-късно се включва в Руско-турската освободителна война и се сражава за освобождаването на Родопите. Брани местното население и успява да потуши т.н. Родопски метеж – опит на остатъци от разбитата армия на Сюлейман паша да откъснат Родопите от българските земи. Печели голямото сражение за град Марония. През 1879 г. заминава за Русия, където получава орден, чин капитан от руската армия и имение, което той продава и се завръща в България. Установява се във Варна, където след Освобождението се заселват голям брой българи – бежанци от останалите извън България тракийски земи.

През 1885 г, след Съединението на Княжество България с Източна Румелия, организира защитата на границата в района на Чепеларе. По време на управлението на Стефан Стамболов (1887 – 1894 г.) отказва да стане управител на Варна, а по-късно влиза в конфликт със самия министър-председател заради провежданата от него политика. Арестуван е и лежи няколко месеца в затвора. Петко войвода е съосновател през 1896 г. във Варна на тракийската организация “Странджа”, за защита интересите на българското население, останало след Освобождението в пределите на Турция.

Капитан Петко войвода умира на 7 февруари 1900 г. във Варна. Съществуват над 20 негови паметника, включително и в Рим. На остров Ливингстън, Антарктида, на името на бележития българин е наречен връх Петко войвода. Във Варна се провежда факелно шествие в чест на Капитан Петко войвода. Неговият лик е изрисуван и на прочутата Стена на възрождениците преди Аспарухов мост, където великият войвода достойно е поставен сред най-големите ни национални герои.

Споделете чрез

Предишен

Следващ