В 13:35 ч. на 7 август 1981 г. е изстрелян първият български спътник. Това е “Интеркосмос-България-1300” или “Интеркосмос 22”. Построен у нас на базата на съветската серия сателити “Метеор”, той разполага с 11 научни инструмента за изследвания и измервания на лъчения и заредени частици, космическата плазма и различни химически явления и процеси. Снабден е с два слънчеви панела за захранване, всеки от които генерира 2 kW мощност.
Изстрелян е в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава, в близко-полярна орбита с ракетата Восток-2М от стартова площадка в Пласецк. “Интеркосмос 22” все още обикаля Земята и неговата траектория може да бъде проследена тук: https://www.n2yo.com/?s=12645.
Външната обвивка на космическия апарат, включително слънчевите панели е покрита с проводников материал, което позволява точното замерване на електрическите полета и йоносферната плазма. Използвани са както пасивни така и активни средства за контрол на температурата. За запис на данните са използвани магнитни ленти, всяка с капацитет от 60 мегабита, като информацията се изпраща паралелно към Земята на честота от 130 MHz.
