fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Седемте църкви на Апокалипсиса

Време за четене: 5 мин.

Ако не сте чели…
Апокалипсис или Откровението на Свети Йоан Богослов
История на написването, правила за тълкуването и разбор на текста
от Архиепископ Аверкий (Таушев)

 

Откровението на Св. Йоан Богослов, известно като Апокалипсиса, е може би най-загадъчната книга на християнството. Не случайно тя е единствената от Новия завет, която не се чете на служба в църквата – всяка епоха е правила своите тълкувания върху нея и въпреки това все още няма изработен универсален ключ към нейната сложна и многопластова символна система. Човечеството е разтерзано от любопитство, защото чувства, че в Апокалипсиса се съдържа истината за живота, смъртта, живота след смъртта и смъртта след смъртта, но не може да преведе текста на нито един от езиците на този свят, може би защото и книгата е колкото от него, толкова и не е.

Проблемът се усложнява и от обстоятелството, че през последните 1900 години (Апокалипсисът е записан от Св. Йоан през 95 г. сл. Хр.) се е променяла и символната система на тълкувателите му. Така в античността ясписът, огънят, ледът, короната, звездите, чашата, числата, цветовете и стотиците други символи са означавали едно, друго са означавали през средните векове и Ренесанса, а днес се използват за означение на съвсем различни неща. Въпреки това тълкувателите не се отчайват, защото знаят, че рано или късно, на едно или друго ниво всички променливи се събират в една константна точка, в която относителното става абсолютно.

Книгата „Апокалипсис или Откровението на Свети Йоан Богослов. История на написването, правила за тълкуването и разбор на текста“ е блестящ опит да се намери общ знаменател между тълкуването на символите от различните епохи. Противно на очакванията, четивото е леко, написано елегантно, напълно в стила на своя автор, когото мнозина наричат „Златоуст на нашето време“.

Архиепископ Аверкий има богата биография, съществена част от която е написана в България. Роден е в руско дворянско семейство, принудено да емигрира по време на катастрофалните събития от 1917 и след това. От 1920 семейството живее във Варна, където преминава детството на младия Александър Павлович Таушев. През 1930 завършва Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, бил е и ученик на забележителния свещеник архиепископ Серафим (Соболев) – предстоятел от 1921 на Руската църква „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ в София, за когото в момента в България тече кампания за събиране на свидетелства за извършените чудеса с цел да се подкрепи инициативата за канонизация по случай 130 години от рождението му. След служба в Прикарпатието, Югосравия и Германия, през 1951 архиепископ Аверкий се установява в Съединените щати. Учен-богослов и талантлив духовен писател, оставя ценни трудове в областта на тълкуването на Новия завет. Консерватор по душевна и умствена нагласа, той се отнася изключително отрицателно към икуменизма с неговия „Световен съвет на църквите“, като нарича активните радетели за изкуствена църковна общност „модернисти-либерали“ и „неканени „реформатори“ на Православието“. Умира през 1976 и е погребан в криптата на манастира „Света Троица“ в Джорданвил, САЩ.

Тълкуванието на Апокалипсиса, което предлага архиепископ Аверкий, е систематично подредено и следва структурата на Откровението. Читателят ще намери интересни интерпретации на най-известните видения, образи и символи – четиримата конници, седемте тръби, червения дракон, жената с венец от звезди, звярът, антихристът, книгата с печатите, книгата на живота, херувимите и мъдреците, новият Йерусалим, който слиза от небето и огнената геена. Ще открие и връзката между тази символика и образността на класическата литература и даже на съвременното кино. Но доколкото Апокалипсисът е обръщение към Църквата и пророчество преди всичко за нейната съдба, особено интересна е първата част на книгата, макар и не толкова често цитирана, колкото частите с конниците и Армагедон. В нея Св. Йоан Богослов се обръща към седемте малоазийски църкви, включени в Ефеската митрополия, чийто владика е бил той. Църквите са седем, но се подразбират всички християнски църкви. Седем е числото на завършеността, за седем дни Бог създава Творението Си, а днес седем се употребява и като синоним на „всичко“ – „Тигърът на седемте морета“, „пребродих седемте морета“, тоест всички морета, тоест целия свят. Ето защо е по-правилно под седем църкви да не се разбират конкретно назованите малоазийски църкви, а седемте периода от живота на цялата Христова Църква от основаването ѝ до края на света.

1. Ефеската църква – това е първият период, Апостолската църква, която е още крехка, но вече принудена да се бори с първите ереси и по-специално с ереста на „николаитите“, които се стремят да прокарат граница между духовенството и паството.

2. Смирненската църква – периода да гоненията срещу, църквата, които общо били 10 от Домициан до Диоклециан. Оттам и десетте рога на сатаната и на звяра, чието число е 666.

3. Пергамската църква – тя символизира епохата на Вселенските събори, когато окончателно се оформя християнската догматика и когато Църквата с меча на Божието слово води битка с ересите.

4. Тиатирската църква – разцвета на християнството сред нови европейски народи. Като време тя обхваща приблизително т.нар. „мрачно“ средновековие, което за все повече хора не само не е мрачно, но е и епоха, в която се създават важни духовни ценности.

5. Сардийската църква – епохата на хуманизма и материализма през 16-18 век.

6. Филаделфийската църква – според архиепископ Аверкий това е предпоследният период от живота на църквата, съвременната епоха, когато църквата има „малка сила“ сред човечеството и отново ще започнат гонения. В този период духът на хуманизма се е изродил в бездуховен материализъм и криворазбран либерализъм.

7. Лаодикийската църква – последният етап от живота на църквата се характеризира с външно благополучие, спокойствие и самодоволство, което поражда равнодушие към вярата и ценностите на духовния свят, който съществува успоредно с нашия, но ние доброволно сме спуснали дебела завеса между себе си и него.

 

Ако не сте чели тълкуванието на Апокалипсиса от архиепископ Аверкий, прочетете го. Книгата не е голяма, не е обременена от богословски термини и се чете леко и приятно. Опира се на други известни богослови и особено на Св. Андрей Кесарийски, считан за класика в тълкуването на Апокалипсиса – неговото тълкувание също е издадено на български език от Славянобългарския манастир “Св. ВМЧК Георги Зограф”, Атон 2003. Можете да се запознаете не само с оригиналната и изключително интересна гледна точка на автора, но и с други важни възгледи по въпроса, както и със значението на символите, което поне за мен беше най-интересно, докато четях. Защото всяко нещо е знак на нещо друго, стига да е налице мислещ и чувстващ наблюдател.

 

Илюстрация: Виктор Васнецов, “Четирите конника на Апокалипсиса”.

Ако не сте чели…

Споделете чрез

Предишен

Следващ