Генерал Велизар Лазаров е роден на 8 септември 1868г. в Ловеч. Български офицер, генерал от пехотата, председател на Българския олимпийски комитет, организира първата Балканиада през 1931г.
Участва в като доброволец в Сръбско-българската война (1885). Постъпва във Военното училище (София) и го завършва през 1889 г. с военно звание подпоручик. Служи в пехотата. На 2 август 1892 г. е повишен в звание поручик, а на 1 януари 1899 г. в капитан. От 1900 г. командва рота в 1–ви пехотен софийски полк, а от 1909 служи във военното училище. На 14 април 1910 г. е повишен в звание майор.
През Балканската война (1912-1913) е командир на 3-а дружина от 14-ти пехотен македонски полк на 7-а дивизия. През 1913 година той е командир на дружината, сформирала българския гарнизон на Солун. По време на Междусъюзническата война, след смазването на съпротивата на дружината, е пленен и заточен от гърците. След това е освободен. На 1 април 1914 г. е повишен в звание подполковник.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) е комендант на София. От 1916 г. е командир на 1-ви пехотен софийски полк, с който се сражава в Добруджа, а през следващите години на Южния фронт. От 16 март 1917 г. е полковник, а от 25 октомври 1920 г. е генерал-майор. След войната командва 1-ва пехотна софийска дивизия.
Лазаров е активен участник във Военния съюз и е уволнен от армията на 26 октомври 1920 година при опитите на министър-председателя и военен министър Александър Стамболийски да ликвидира съюза. Участва в преврата на 9 юни 1923 г. Назначен за началник на Софийския гарнизон (1923 – 1929). Генерал-лейтенант от 26 декември 1925 г., генерал от пехотата от 11 септември 1929 г.
От 16 ноември 1929 г. е председател на БОК, като организира първата балканиада през септември 1931 в София. В периода 1930 – 1932 г. е председател на Съюза на запасните офицери.
Генерал от пехотата Велизар Лазаров умира на 6 април 1941 г. в София.
