#НаДнешнияДен 1958 г. умира Ран Босилек – български писател, поет и преводач.
Ран Босилек е псевдоним на Генчо Станчев Негенцов, български писател, поет и преводач.
Роден е на 26 септември 1886 г. в Габрово. Баща му е опълченец в Освободителната война и занаятчия. Ран Босилек Завършва Априловската гимназия в Габрово и работи известно време като учител. Там пише първото си стихотворение – “На косичка”. Учи славянска филология и право в Софийския университет, завършва докторат по право в Брюксел.
Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях. Участва в редактирането на списание „Светулка”, редактира вестник „Врабче”. Редактор е в издание „Хемус”, където се издава списание „Детска радост”, едно от най-известните детски издания в България. Председателства „Дружеството на детските писатели”. Членува в Съюза на българските писатели.
Той е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. Съчетава ярката дарба на лирика и проза. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници.
Умира на 8 октомври 1958 г. в София.
Ран Босилек е един от пламенните радетели за създаване на правдива, съдържателна и високохуманна литература за деца у нас. Творчеството си писателят е изградил върху най-добрите традиции на българската детска литература. Безграничната му любов към децата, лумнала от непосредственото общуване с тях като учител, е неговият най-дълбок извор на вдъхновение.
Балетристичния дар на писателя може да се види в приказките му. Те са последователни, без излишни отклонения и усложнения, със стегната композиция и лаконичен език. Приказки като „Бяло петленце”, „ Сън” , „Цирк в пустинята” стоят по близко до оригиналните му творби, а такива като „Златно птиче”, „Таралежко” , „Клан – недоклан” , „Косе – Босе’’ по сюжет и художествени похвати се доближават до народните творби. В своето творчество не поставя сложни философски проблеми, задачата на писателя е скромна да подготви своите читатели за живота, да утвърди оптимистично отношение към света. Основната тема на неговата проза е самата действителност.
