#НаДнешнияДен 1853 г. е роден Георги Агура – български офицер (генерал-лейтенант), участник в Освободителната, Сръбско-българската и Балканските войни.
Роден е в Чушмелия, Бесарабия на 8 февруари 1853 г. Учи в Духовната академия в Измаил и в Яш. През 1879 г. завършва първия випуск на Военното училище в София, на 10 май е произведен в чин подпоручик.
Зачислен е в 1-ва пеша бригада. През 1879 г. е адютант на княз Дондуков-Корсаков, след което е флигел-адютант на княз Александър Батенберг. Със Заповед № 3 по Военното ведомство от 10 януари 1880 г. като флигел адютант подпоручик Агура е удостоен с Височайше благоволение за отлично изпълнение на „особеното поръчение“ на Негово Височество Княза
На 25 август 1880 г. постъпва във Военно-юридическа академия в Санкт Петербург и я завършва през 1883 г. На 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик. Георги Агура е първият български офицер с юридическо образование. През 1884 година е военен следовател и прокурор и преподавател по военна администрация във Военното училище. След Съединението е началник на Военносъдебната част и главен военен прокурор на Княжеството. На 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан.
Сръбско-българска война (1885)
През Сръбско-българската война (1885) е командир на Княжевския (Владайския) отряд, който получава задача да заеме и отбранява Владайското дефиле и Бучинския проход. При настъплението към Цариброд командва колона, която участва в освобождаването на града.
След войната служи във Военносъдебното ведомство, участва в разработването на Военнонаказателния закон. Ръководи приемането на нов дисциплинарен устав във войската. През периода 1886 – 1901 г. преподава закони и етика във Военното училище. На 1 април 1887 г. е произведен в чин майор, на 2 август 1891 г. е произведен в чин подполковник, а на 2 август 1895 г. – в чин полковник. Същата година излиза книгата му „Сравнителна критическа студия“, която съдържа дисциплинарните разпореждания, действащи в българската войска, съседните войски и тези на по-големите европейски държави. Към 6 февруари 1892 година подполковник Агура е главен военен прокурор. През 1900 г. полковник Агура написва текст за националния химн, който да замести „Шуми Марица“. Въпреки натиска, оказан от цар Фердинанд I новият химн не е приет, но царят решава да го направи дворцов химн. Така се появява т.нар. „Химн на Н.В. Царя“, чийто композитор е Емануил Манолов. На 15 ноември 1900 г. Агура е произведен в чин генерал-майор.
На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 души генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Агура е един от тях. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери.
Балканска война (1912 – 1913)
По време на Балканската война (1912 – 1913 г.) генерал Агура е главен военен прокурор и началник на Военносъдебната част.
Генерал-лейтенант Георги Агура умира на 10 февруари 1915 година в София.
Военни звания
Прапоршчик (10 май 1879)
Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
Поручик (30 август 1882)
Капитан (30 август 1885)
Майор (1 април 1887)
Подполковник (2 август 1891)
Полковник (2 август 1895)
Генерал-майор (15 ноември 1900)
Генерал-лейтенант (2 август 1912)
Награди
1 септември 1878 г. – удостоен е с медал с Георгиевско-Андреевска лента, за участие в Руско-турската война (Руска империя);[4]
18 май 1888 г. – удостоен е с Кръст за спомен, в качеството му на главен военен прокурор, в чест на годишнина от интронизацията на княз Фердинанд I;
Височайше благоволение (10 януари 1880)
31 март 1880 г. – удостоен е с императорски орден „Свети Станислав“ III степен (Руска империя);
19 юли 1902 г. – награден е с възпоменателен медал „Алфонсо XIII“ (Кралство Испания)
23 ноември 1902 г. – удостоен е с орден „Карлос III“ (Кралство Испания);
5 юли 1903 г. – награден е с голям кръст на „Ордена на Румънската корона“ (Кралство Румъния);
8 октомври 1903 г. – удостоен е с най-високата степен на „Императорски кръст“ (Австро-Унгария);
6 юни 1910 г. – награден е със „Знак“ на Българския червен кръст;
5 септември 1913 г. – удостоен е от Кубинския Червен кръст за Европа с „Кубински орден за чест и заслуги“;
Княжеский орден „Свети Александър“ II, III и IV степен
Народен орден „За военна заслуга“ I степен
Орден „За заслуга“
