fbpx

НОВО

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Заплашен ли е плоският данък

Отнякъде изведнъж стана актуално да се говори за замяна на плоския данък с прогресивен? Плоският (пропорционален) данък от 10% е едно от най-добрите неща, които са правени за икономиката на България и е една от основните причини за икономическия напредък на страната...

Защо полетът е важен?

На 30-ти май частната американска компания СпейсЕкс съвместно с НАСА изпрати за пръв път в космоса кораба "Крю Драгън" с хора на борда. Събитието е историческо, но причината затова вероятно е по-различна, отколкото си мислите. Не защото САЩ най-накрая спира да зависи...

Световната здравна пионка на Китай

Пандемията COVID-19 все още продължава своето настъпление в Латинска Америка, докато една голяма част от населението на планетата постъпателно започна да се възвръща към нормалността. Катаклизъм като този ще се помни още дълго и сега идва моментът, в който светът...

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

9 април: Георги Минчев

Време за четене: 2 мин.

ГЕОРГИ МИНЧЕВ е роден на 9 април 1943 г. в София.
Неостаряващото момче на българския рок, което никога няма да забрави „блажените години, когато рокендролът беше млад”. Колцина са оптимистите, съхранили вярата, че с прости песнички могат да променят света, и колцина са онези, които съумяват да редят думичките в игриви рокендрол-редички без видимо усилие? Завършил ВИИ „Карл Маркс” (1968), специалност външна търговия, и „IAD” в Брюксел, Белгия (1977), специалност кинорежисура, той напразно търси поле за действие в „спокойното време” на 80-те. Успява да постигне единствено ролята на водещ – в радиопредаването „Песни на седмицата” (1980-82), телевизионния конкурс „1 от 5″ (1982-84) и Младежкия конкурс за забавна песен (от 1980).

Двайсет години по-рано е сред ентусиастите, създали българския рок. Заедно с „Бъндараците” пее песните на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард. В началота на 60-те пее в дует с Бисер Киров, а по-късно е сред солистите на „Студио 5″. Работи известно време с първата формация на „Щурците” (1967) и със „Сребърни гривни” (1968-69). Представената от него и „Щурците” песен „Бяла тишина” (музика – Борис Карадимчев) е обявена за „Мелодия на годината” в едноименния телевизионен конкурс през 1967 и печели Първа награда на фестивала „Златният Орфей”. До края на 60-те добива популярност и с лирични песни като „Сребърни ята” (музика на Светозар Русинов) и „Снегът на спомена” (музика – Петър Ступел). Опитва силите си и на няколко международни конкурса – „Сочи ’68” и „Интервизия” в Карлови вари (1969).

След известно прекъсване напомня за себе си с носталгичните „Блажени години” (“Six Days on the Road”), „Флирт със собствена жена”, „Стар избелял албум” и „Първи в класация”. В края на 80-те успява най-сетне да издаде дебютния си албум и с песни като „Урок по рок”, „Почти полунощ”, „Есен в Созопол”, „Юли”, „Момчето и аз”, „Какви времена” да напомни за старата си слава.

Новото време го издига на гребена на вълната, ликът му се превръща в символ, а песните му звучат повече от всякога. Основната формация, с която концертира през 90-те, е „Стари муцуни” (представяне на фестивала в Ла Рошел, Франция, през 1992), а от 1998 създава заедно с Развигор Попов групата „Полезни изкопаеми”. Георги Минчев участва в дните на музиката в Макон, Франция, през 1998 г.
Съдбата обаче му подготвя тежко изпитание, което той няколко пъти успява да прескочи, но накрая в неравната борба с рака умира на 18 февруари 2001 г.

Източник

Споделете чрез

Предишен

Следващ