На днешния ден през 1877 г. е роден Петър Ацев Хаджикостадинов Симоновски е български революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Използва псевдонимите Герасим, Дедото, Дедо Петре, Сакъллията даскал, Тале.
Роден е в с. Ореовец, Османска империя, като завършва VI клас в София. След това е учител в Прилеп до 1901 г, Крушево и др. Заедно с братята си Мирче и Георги се включват в революционната дейност на ВМОРО.
Петър Ацев е представител на Прилепския революционен район на Смилевския конгрес в началото на 1903 година, като е един от основните противници на провеждането на Илинденско-Преображенското въстание.
През 1905 година Трайко Краля, Петър Ацев, Гьоре Спирков – Ленищанец и Кръстьо Гермов правят среща с Глигор Соколович, който с фалшиви документи ги убеждава да го допуснат в Македония.
Участва в битката на Ножот (1907) заедно с войводите Тане Николов, Иван Наумов, Михаил Чаков, Христо Цветков и Мирчо Найдов.
След Младотурската революция (1908) се установява да живее в Прилеп и излиза от нелегалност. Делегат е от Прилеп на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.
Арестуван е след убийството на сръбския войвода Глигор Соколов през 1910 г, след което е освободен за кратко. По време на обезоръжителната акция на младотурците отново е арестуван заедно с други бивши дейци на ВМОРО.
На 12 ноември 1910 г. е осъден на доживотен затвор заедно с Данко Бърдаров и Фидан Найдов от Прилеп. 15 месеца е разкарван из различни затвори в Македония и Мала Азия.
Освободен е през средата на 1911 г. и се установява в Пловдив, България. Участва като доброволец в Балканската война, след това и в Първата световна война. През 1917 го. подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.
Почива през 1939 г. в Пловдив. Лазар Томов пише в списание Илюстрация Илинден за кончината му:
“На 20 април т.г. се помина в гр. Пловдив почти пожизнения председател на бюрото на конгресите на Илинденската организация. В същия ден радиото разнесе скръбната вест за смъртта на големия българин и борец за свободота на Македония по всички краища на българските земи. Много български сърца се свиха от жал за него, много негови другари, приятели и познати, пророниха сълзи за своя свиден водач.”
