Лидерската битка в БСП ще зададе посоката, по която ще се развива партията след 13 годишното председателство на Сергей Станишев. Едва ли може да се очаква, че след избирането на новия лидер ще настъпи радикална и бърза промяна. Тялото на столетницата е прекалено консервативно и резките движения могат да го счупят. Всъщност БСП се нуждае от връщане към корените си на феодална структура, в която лидерът играе по-скоро ролята на медиатор и балансьор между различните кръгове на влияние, отколкото на силна фигура, която задава общия политически тон и овладява напълно партийния апарат.
Една от най-големите щети, които причини на БСП Сергей Станишев е, че я превърна в лидерска партия и унищожи механизмите, благодарение на които столетницата оцеляваше от 1990 година насам. Въпросът не е идеологически, а технически. Затова и изборът на нов лидер ще даде по-скоро новата форма на социалистите, отколкото новото им съдържание. Съдържанието ще си остане същото – смесица от влиятелни бизнесмени, възрастни хора и малцина утописти, които още вярват, че колелото на историята ще се върти до пълната победа на комунизма.
До тук се очертаха пет сериозни кандидата за лидерския пост на БСП. Това са Мая Манолова, Драгомир Стойнев, Корнелия Нинова, Янаки Стоилов и Михаил Миков. Те могат да бъдат разделени на две групи – идеологически и технически. Идеологическите кандидати са новоизгрялата червена звезда Драгомир Стойнев и ветеранът Янаки Стоилов. И двамата дават вид, че ще се стремят да променят съдържанието на БСП и да върнат партията от либералния център, където се намира в момента, към социалистическото пространство, в което започват да се настаняват все повече играчи. Най-големият капитал на Стойнев е явната подкрепа, която Сергей Станишев даде за кандидатурата му. Като се има предвид, че апаратът на партията е овладян почти изцяло от стария председател, шансът тази подкрепа да се окаже напълно достатъчна за избирането на Стойнев е много голям. Проблемът при този вариант е, че практически Станишев ще продължи да управлява БСП, а на Стойнев ще му бъдат необходими години, за да се еманиципира и да придобие собствен вид като председател на БСП. Сам по себе си Стойнев има много малко влияние в червените редици и може би това е основната причина Станишев да го посочи за свой наследник. Все пак самият Станишев беше посочен за лидер на БСП от Георги Първанов, в момент, когато нямаше никакво влияние в партията. Другият идеологически кандидат е вечно губещият Янаки Стоилов, който почти сигурно за пореден път ще се превърне в неуспешна кандидатура, но след изборът ще бъде поканен в централното ръководство на БСП. Този сценарий Стоилов разиграва вече 25 години и благодарение на него хем е вечна вътрешно партийна опозиция, хем е почти неизменно в ръководството на столетницата.
Най-заслужаваща да поеме лидерския пост в БСП е Мая Манолова, която през последната година беше сред малкото социалисти, които не се криеха като мишки по ъглите на парламента и поемаше мъжки голяма част от общественото недоволство срещу БСП върху себе си. Подобно на Стойнев, Манолова е кадър на Станишев, но за разлика от него има характер. Въпросът с кандидатурата й е доколко тя ще успее да отиграе апаратно избора, защото със сигурност конгресът на БСП няма да се влияе само от емоции. Сходна с кандидатурата на Манолова е и тази на Михаил Миков. Неговото израстване в партията също е благодарение на Сергей Станишев и със сигурност, ако бъде избран, той ще се опитва по-скоро да обединява разделените структури на БСП, отколкото да се налага като силов лидер.
Интересна е кандидатурата на Корнелия Нинова. Нейната сила е, че се ползва с подкрепата на Румен Овчаров и софийската организация на БСП. Ако има възможност новия лидер на БСП да се еманципира бързо от стария, то тя със сигурност се крие в кандидатурата на Нинова. През последните години Корнелия Нинова беше мека вътрешно партийна опозиция, заради което не беше поканена да участва в ръководството на партията. В същото време успя да запази не лоши позиции и кандидатурата й идва съвсем логично. Въпреки, че звездата й изгря докато начело на БСП беше Сергей Станишев, Нинова винаги се е ползвала с протекциите на Овчаров и е изцяло негов продукт. Тя е по-скоро бизнес и прагматично ориентирана и едва ли ще превърне БСП в крайна левица, която се бори за революция и национализация на собствеността. Проблемът пред кандидатурата й е, че подкрепата на софийската организация няма да бъде достатъчна, за да бъде избрана. Дали тя ще може да мобилизира подкрепа и от социалисти от страната предстои да видим.
Петте сериозни кандидатури задават и още един въпрос – дали една от малкото ненарушени традиции в БСП, а именно старият лидер да посочва наследника си, ще бъде нарушена. Нарушаването на това неписано правило ще даде възможност за по-бърза еманципация на новия председател на социалистите, но със сигурност ще наруши приемствеността и може да доведе до сътресения. Ако традициите бъдат спазени, то БСП отново ще избере за свой лидер най-безличният измежду кандидатите, а именно Драгомир Стойнев и с него начело ще се опитва да оцелява в бурните води на българския политически живот. Не бива да се изпуска и детайла, че Сергей Станишев е решил да остане председател на Коалиция за България част, от която е БСП. Този факт тепърва ще дава поводи за анализи посветени на отношенията между новия и стария лидер на столетницата.
Коментарът е публикуван във в. “Ретро”
