Радикалната групировка „Ислямска държава” не се спира пред нищо. Доскоро бойците ѝ се биеха главно срещу умереното крило на сирийските бунтовници, напоследък обаче те вече водят кръвопролитни сражения и със сирийската редовна войска. Привържениците на тъй наречения халифат се опитват с всички налични средства да разширят територията и влиянието си.
Държава по собствена кройка
„Целта на групировката е да изгради трансгранична териториална конструкция, започвайки от Сирия и Ирак,” обяснява Фалко Валде, представител на германската фондация „Фридрих Науман” в Аман. Експертът предупреждава, че това е само първата стъпка, защото халифатът възнамерява да се разширява към Йордания, Ливан, Израел, Палестина, дори Кипър и части от Южна Турция. Според този план, на тази огромна територия трябва да възникне новата държава, която отговаря на представите на ислямистите. Нека не забравяме, че през последните месеци те поставиха под свой контрол обширни части от Сирия и от Ирак. Там, където халифатът вече е на власт, царят строги нрави. Всекидневно се извършват екзекуции без съд и присъда, жените са длъжни да се покриват от главата до петите. Така е вече в иракския град Мосул, например, където нарушителките са заплашени от жестоки наказания.
Наследник на Мохамед?
Лидерът на халифата Абу Бакр ал Багдади твърди, че е пряк потомък на пророка Мохамед, откъдето произтичало правото му да властва над всички мюсюлмани. Абу Бакр успешно налага архаичната идея за халифата като велика ислямска държава. Последователите му се множат, защото повечето ислямисти не приемат за валидни границите между Ирак, Йордания, Сирия и Ливан, произволно фиксирани през Първата световна от великите сили Франция и Великобритания. Ислямистите са убедени, че крахът на Османската империя, която векове наред беше решаващата сила в Мала Азия, в началото на 20-ти век е станал причина за отслабването на мюсюлманите. В техните очи идеята за велика ислямска държава е равносилна на обещание за по-добро бъдеще.
Слаби правителства
Сирийската армия се опитва да окаже съпротива срещу ислямистите-сунити. След продължили няколко дни сражения войската успя да си върне едно газово находище, превзето от халифата в средата на юли. Но „Ислямска държава” е само една от многобройните групировки, които воюват срещу режима на сирийския президент Башар ал Асад, който на третата година от гражданската война все още се крепи на власт.
В съседен Ирак правителството затъна в тежка криза. Президентът Нури ал Малики, които е от шийтското мнозинство, изгради цялото си управление върху корупцията и непотизма, а това настрои срещу него сунитското малцинство в страната. „Мнозина нерелигиозни иракчани се чувстват пренебрегнати от политиката на Малики, която залага основно на религиозната ориентация,” казва Фолкер Пертес от мозъчния тръст „Наука и политика” в Берлин. „Също така много сунити, особено в селските райони и в малките градчета далеч от столицата, смятат, че шиитското управление на Малики ги поставя в неблагоприятно положение”, допълва той.
Противоречиви процеси
Този конфликт е добре дошъл за привържениците на халифата. Да не говорим, че на север пък кюрдите вече стягат своя собствена национална държава. Те не желаят да бъдат част нито от иракска държава, нито от великата ислямска държавна конструкция. Кюрдите просто искат политическа, културна и икономическа независимост. С други думи успехите на така наречения халифат и напредъкът на кюрдите в борбата им за собствена държава значително разклащат границите в целия регион. Правителствата на Ирак, Сирия и Ливан без друго са слаби, а в сегашната ситуация много трудно ще успеят да удържат териториалната цялост на своите държави.
От dw.de
