Ясен Бояджиев
От два дни социалните мрежи и медиите коментират усърдно едно видео (заснето и„споделено” по волята на заснетия), което показва как заместник-председателят на канеща се отново да управлява партия и бивш вътрешен министър се залива с вода, присъединявайки се към световната благотворителна инициатива „Ледена кофа”. Видеото предизвика безчет коя от коя по-остроумни подигравки заради грешката, която бившият вътрешен министър допуска, обявявайки в чия подкрепа го прави – вместо „децата с аутизъм” той казва „децата с алтуизъм”. Някои от коментиращите даже попрекалиха, твърдейки, че чуват „децата с алтруизъм”.
Подобен, макар и не толкова комичен, е случаят с един „нов политик”, евродепутат и също кандидат за „спасител” на нацията. И той събра подигравателни коментари заради участието си в благотворителната акция „Ледена кофа”, след като синът му го заля не с кофа, а с леген, водата в който беше не ледена, а налята от виждащия се на записа плувен басейн.
Истинският проблем
Подигравките обаче са донякъде пресилени, незаслужени и излишни. Защото въпреки добре известните проблеми на бившия министър с артикулацията, синтаксиса и въобще с начина на изразяване е очевидно, че става дума за обикновена грешка на езика, за неуспешен опит да се произнесе думата „аутизъм”. Той очевидно знае какво означава тя. По-скоро изглежда възможно да не знае какво е „алтруизъм”.
По-важното е, че в случая подигравките изместват вниманието от истинския проблем. А той е, че политиците по принцип не бива да участват в подобни кампании. Нека да даряват, колкото и за каквото намерят за добре, но да не се снимат и да не разпространяват видеото.
Разликата между спортист и политик
За изясняване на проблема може да ни помогне едно сравнение. Във въпросната кампания се включиха и много известни лица от други сфери на живота. Например изявени спортисти като тенисиста Григор Димитров и футболиста Димитър Бербатов. Тяхното участие е полезно за подобни благотворителните каузи. Не толкова заради парите им, колкото заради примера, който дават – те са модел за поведение за хиляди млади хора. И второ, то е безкористно – те нямат нужда от самореклама, защото не могат да спечелят пряко от нея. За тях никой няма да гласува, не се борят за властта да управляват обществените съдби (и обществените пари). Впрочем, пример за такава безкористна благотворителност е и фондацията на Бербатов в подкрепа на талантливи деца.
Съвсем друг е обаче случаят с политиците. Съзнателното парадиране и саморекламиране, особено пък в предизборен момент като сегашния, говори за корист на благотворителния им жест. Те използват чуждото нещастие, за да убеждават колко са загрижени за хората и по този начин да печелят популярност, гласове и власт. Показното преиграване и допускането на нелепи грешки, както в случая с бившия вътрешен министър, само подсилват усещането за лицемерие, лош вкус и морален дефицит. Това е особено забележимо в България, където заради тоталното абдикиране на държавата от задълженията ѝ в много сфери и за много хора (като децата с аутизъм, например) благотворителността е единствената надежда. Отговорността за което е на цялото общество, но преди всичко на избраните от него политици.
Обратен ефект
Участието на политиците в подобни кампании най-често има обратен ефект. Заради показността му и видимата с просто око „задна мисъл” то опорочава самата идея за благотворителност и отблъсква, вместо да привлича към нея. Нищо чудно тогава, че заради включването на двамата споменати политици, а и на други кандидати за слава и власт, в последните дни се чуха гласове, че самата кампания била „идиотска”. Кампанията обаче не е виновна. Още преди да стигне на българска земя, тя успя за кратко време да събере много милиони в полза на една добра кауза, благодарение на хиляди хора по света, които не търсят слава и възвръщаемост.
Участието на политиците в такива акции може да има обратен и на желания от самите тях ефект, тъй като вместо одобрение и възхищение, тя може да предизвика отвращение. Това, впрочем, може да се окаже единствената полза от цялата история – ако повече избиратели започнат да разпознават фалша и лицемерието на хора, състезаващи се за тяхното доверие.
Затова е по-добре политиците да не се заливат с „ледена кофа”.
От dw.de
