И така в шеги и закачки дойде 5 септември. Някои партии и партийци, като гледам, явно ще изчакат до деня на изборите – 5 октомври, за да стартират предизборната си кампания. И точно те ще са големите губещи от цялата работа. Освен ако не си напазаруват вота. Но и тогава не очаквам да излязат на печалба.
На европейските избори, българските избиратели разбраха, че имат в ръцете си инструмент, с който спокойно могат да заявят „Ти променяш“ и да са абсолютно прави. Преференцията изненада както политиците, така и анализаторите – политолози и социолози. Някои приятно, други не. Но животът е сложен. Изненада и избирателите. По-скоро ги учуди и то приятно. По някакъв начин разместването на листите върна интереса към политиката у много у тях. И за пръв път от години изразът „Властта идва от народа“ е валидна с пълна сила. И партията или коалицията, или политиците, които изберат да не правят кампания за преференциите на кандидатите си спокойно може да бъде наречена глупава.
Преференциалната кампания, както я наричам за себе си за удобство, в избори за национален парламент е много по-различна от тази за европейските избори, особено за Реформаторския блок. Защото докато на европейските избори единството на Блока беше голямата цел, сега към нея се прибавя с равна тежест налагането на лицата на Блока в общественото пространство. И то налагането им като компетентни, можещи и почтени хора.
Преференциалната кампания, и то не само за Блока, а и за всички партии, ще вдигне избирателна активност, ще намали тежестта на купения вот, а гражданите ще имат ясна представа от кого да търсят отговори на проблемите си.
Така че, преференциите, глупако! И успех на всички
