Размишления с елементи на икономика от Любомир Талев, член на Младежкия консервативен клуб.
Международното положение
Днес на път за работа се замислих за международното положение и за това как му се отрази широко прокламираната от левичарския президент на САЩ Барак Обама и от ентусиазираните тълпи негови почитатели „Промяна“:
– В Ирак оттеглянето на американските войски (обещанието, с което Обама спечели първия си мандат като президент) преди иракските въоръжени сили да са подготвени сами да защитават страната, доведе до създаването на вакуум и до светкавичните успехи на ИДИЛ, пропагандираща световен халифат и избиваща християни. Едва след този неблагоприятен развой на ситуацията Обама се реши на половинчатата мярка въздушни удари срещу терористите, явно воден от желанието да не си признава направената грешка и да не изпраща наземни сили обратно в Ирак. От дядо ми, Бог да го прости – царски офицер и носител на орден за храброст от Втората световна война – обаче знам, че една война не може да бъде спечелена, докато сухопътните сили не овладеят оспорваната територия. Вярно е, че особено в последните години тактико-технологичните възможности особено на американските ВВС се повишиха значително и все пак Югославия на Милошевич, която капитулира пред натовските бомбардировки и прекрати геноцида над косовските албанци в резултат от тях, си остава изключението, което потвърждава правилото. Т.е. политиката на Обама в Ирак е по-скоро измиване на ръцете, което няма потенциала да реши проблема ИДИЛ;
– В Афганистан, където Обама също планира изтегляне на войските, се очаква подобно настъпление на талибаните, което неминуемо ще доведе до нови отстъпки пред тях от страна на президента Карзай;
– В Либия ислямистите превзеха американското посолство и убиха по най-варварски начин американски граждани, като директна отговорност за това носи не само президентът Обама, но и тогавашният държавен секретар и настояш фаворит за кандидат-президент на демократите Хилъри Клинтън, които изрично са спрели помощта за посолството;
– В Египет с активната помощ на администрацията на Обама властта бе взета от ислямисти, които също се бореха за световен халифат със столица Йерусалим, започнаха репресии срещу коптското християнско малцинство и заплашваха да взривят пирамидите като езически паметници на културата, които нямат място в една ислямска държава. Слава Богу, те бяха отстранени на власт от страна на египетските военни, като иронията, че те използуваха за целта танковете, които Обама беше изпратил на ислямистите за укрепване на режима им;
– В Турция ислямисткият режим на Ердоган набира сила и открито заплашва всичките държави в региона – от Израел до балканските държави, които Ердоган обяви за част от османското наследство на Турция. В същото време обаче Ердоган е в много добри отношения с Обама, който му има изключително доверие по близкоизточните въпроси;
– В Украйна режимът на Путин безнаказано анексира Крим, създаде и въоръжи сепаратистките Донецка и Луганска „народни републики“, а когато законното украинско правителство притисна до стената изпратените от Путин терористи, нахлу на украинска територия и с редовните си въоръжени сили. Всичко това под безучастния поглед на администрацията на Обама, която не изпрати навреме натовски войски в Крим и Източна Украйна, за да предотврати агресията, след това дълго време се упражняваше в реторични протести, а едва на по-късен етап прибягна до санкции, чийто ефект до днес остава спорен.
Икономиката
Всичко това е съчетано с изключително бавното възстановяване на американската икономика (всъщност безработицата в САЩ остана на по-високи нива в сравнение с тези от времето на демонизирания от либералната преса републиканец Дж. У. Буш през целия първи мандат на Обама и слязоха под тях едва няколко месеца преди президентските избори от 2012 г.; според мнозина – посредством манипулиране на статистиката, понеже сравнението вече ставаше унизително за титулярния президент и сериозно увреждаше шансовете му за втори мандат). Двигател на това възстановяване беше шистовата революция (любимиятдемон на българските леви и зелени), която превърна САЩ от нетен вносител в нетен износител на газ, свали драстично цената на газа на вътрешния пазар и постави допълнителен натиск върху изцяло основаващата се на износ на горива икономика на Русия. Но и тук администрацията на Обама повече пречи, отколкото помага – добивът на шистов газ се осъществява почти изцяло от частни, а не от държавни полета.
Дали нещата можеха да бъдат различни?
А като се замисля, че към момента на написване на тази статия, ситуацията можеше да бъде далеч по-различна. Републиканецът Джон Маккейн, всепризнат специалист по геополитика и международни отношения (напомняме, че именно след негово посещение в България подкрепяният от тройната коалиция на БСП, ДПС и Атака кабинет на Орешарски спря ударното изграждане на антибългарския и антиевропейски проект Южен поток) можеше да е изкарал единствения си мандат (поради напредналата си възраст сенатол Маккейн беше декларирал през 2008 г., че ако победи Барак Обама на президентските избори, няма да се кандидатира за втори мандат). На негово място пък можеше да управлява друг републиканец – също така всепризнатият експерт по икономика и създаване на работни места Мит Ромни (дори бившият президент демократ Бил Клинтън нарече постиженията на Ромни като бизнесмен и губернатор „звездни“), който при това щеше да се ползува от външнополитическата експертиза на предшественика си Маккейн. Тогава и международното, и икономическото положение щяха да изглеждат по съвсем различен начин. Ако само американските избиратели не се бяха подвели по левичарската антивоенна реторика на Обама през 2008 г. и не бяха гласували за него само за да докажат, че не са расисти, и да се гордеят, че са написали история, избирайки първия в историята чернокож президент на САЩ. По същия начин сега мнозина от тях се готвят да гласуват за Хилъри Клинтън, чиято икономическа и външна политика ще бъде продължение на най-лошите традиции на администрацията на Обама (важна част от която госпожа Клинтън беше през целия му първи мандат и за чиито провали носи не малка отговорност, както посочихме по-горе) – този път в името на това, да могат един ден да могат да се хвалят, че са избрали първата в историята жена – президент на САЩ.
Поуките
Защо отделяме такова внимание на случващото се в САЩ, ще попитат някои. По две причини. Първо, защото по време на Студената война Америка беше единствената надежда на стотиците милиони угнетени поданици на комунистическия режим зад Желязната завеса. А след края ѝ Америка остана единствената военна суперсила в състояние да възспира агресивни дикактори като Путин, Ахмадинеджад, Ким, Милошевич и пр. и да се бори срещу заплахата на ислямския тероризъм. Същевременно САЩ остават най-силната световна икономика, желан партньор на всички демократични държави, сред които е и България. Не е преувеличено да се каже, че когато Америка киха, светът настива, а с особена сила това важи за свободния свят, част от който от 25 години сме и ние. Затова, искаме или не, проблемите на Америка ни засягат пряко. И второ, защото случващото се в САЩ през последните шест години е нагледен пример до какъв упадък води левичарско-либералната политика на „позитивна дискриминация“ и издигане на високи постове на хора не заради (а често и въпреки) техните индивидуални човешки качества, а заради факта, че принадлежат на някакво малцинство (расово, полово, религиозно, сексуално и т.н.). И че светът днес щеше да бъде едно много по-сигурно и проспериращо място, ако повече хора бяха дали гласа си за консервативните кандидати. А това е поука, която наистина има универсален характер.
