Когато четем, разговаряме със собствените си демони

Четящият българин страда от един порок, който приема размерите на пандемия – когато чете нещо, особено в електронен вид, той изключва напълно въпроса „Какво е казано?“ и се концентрира единствено върху въпроса „Кой го казва?“.

Случайно ми попадна следният текст в DARIK News:

„Обединението се постига чрез диалогичност, чрез общи идеали, които засягат всички. Това заяви Симеон Сакскобургготски пред БТА по повод предстоящата премиера на автобиографичната му книга „Една необикновена съдба”.

Ако се разбере ползата от по-малко конфронтация и повече сдържаност и най-вече да се разговаря по дискретен начин, а не медийно, това би помогнало да се върви напред, посочи министър-председателят на България в периода 2001-2005 г.

По думите на Сакскобургготски понякога се прекалява с черногледството. „Може би греша, но наистина ми става криво и съжалявам много, когато се акцентира толкова върху всичко най-лошо у нас. Стига да се огледаме има толкова страни, където също има проблеми и хората се справят, тези страни не загиват, не изчезват, не се заличават”, заяви той.

Според Симеон Сакскобургготски България има възможности. Много страни са преминали през какви ли не изпитания и се реализират. Мисля, че и за България това ще стане, защото сме интелигентен народ, смята той. Просто трябва да си променим мирогледа и да видим, че имаме възможности, добави бившият премиер.

Главното е да не стоим и само да се оплакваме, че сме „най-най”, а всъщност да видим как можем всички заедно да допринесем, всеки по свой начин, но ефектът да бъде такъв, че да наваксаме времето най-вече да се подобри и животът на хората, каза още Сакскобургготски“.

Текстът е спокоен и даже скучноват, но предизвиква следните реакции под себе си (избрано):

„БЪЛГАРИЯ Е, УЛТРА-ДЯСНО ЦЕНТРИСТКА, €ВРО-МАСОН-ЛАКЕЙСКИ ОРИЕНТИРАНА, НАТО-ПЕТРОЛ коран-опикана МАРИОНЕТНА ПАЧАВРА, С НАЙ-ЛОБИСТСКОТО ОТ ВСИЧКИ ДО С€ГА ПРАВИТЕЛСТВА, РАЗПРОДАЛИ ВСИЧКО ЩО МОЖЕ“.

„Защо цитирате тоя мошеник и крадец. Да се маха и да не си показва физиономията в България повече.“

„Този е НАГЪЛ КРАДЕЦ. Всичко което взе от България е принадлежало на царската институция т.е. на държавата България…“

„Тази крадлива мисирка до кога ще се повява по телевизии и вестници.“

„Ужас ,вида му е като на извънземен !“

„Скрий се бе горски!“ и т.н., и т.н.

Всъщност, какво казва този текст? Ще поизчистя тезите:

1. Обединение се постига чрез съгласие и общи ценности;
2. Сдържаността е по-добра от конфронтацията;
3. Медийните скандали пречат;
4. Нашите проблеми не са уникални, има ги и в други страни;
5. Неоправдано черногледи сме, трябва да помислим върху мирогледа си;
6. Пред България има възможности;
7. Ако вместо да се оплакваме, действаме, животът на хората ще се подобри.

Това са абсолютно всички тези в този кратък текст. Е, има ли някой който да не е съгласен с някоя от тях? Ако този текст се беше появил от името на Волен Сидеров, атакистите нямаше ли да подскачат от възторг? Ако го беше казал Доган, моллите нямаше ли да го обявят за мъдрец? Да не говорим за еуфорията, в която щяха да изпаднат десебарите, ако коментарът беше на Иван Костов. Ето това e синдромът „Кой вместо какво“. Идеите престават да имат значение на фона на личните пристрастия.

Всъщност, преди малко излъгах. В текста има още една теза, която не попадна в моя списък: „…защото сме интелигентен народ…“. Надявам се и тя да е неоспорима колкото останалите. И ако някой ден Ленин почука на вратата, за да ви каже, че проверката не е висша форма на доверие и че не може цялата власт да е на съветите, не го връщайте – не е изключено да говори и истината.

Споделете:
Иван Стамболов
Иван Стамболов

До 1994 г. е хоноруван сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания и се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес предимно в областта на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“. Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция “Култура” на Столична община.