През март ще се навърши една година от анексирането на Крим.
Светът, обаче, сякаш го забрави.
Вперила поглед в Източна Украйна, в падащите петролни цени, в джихадиските атентати, в настъплението на ИДИЛ, в победата на СИРИЗА, международната демократична общност сякаш изпусна нишката.
А началото бе анексирането на Крим.
Както на 11 септември 2001 година самолети, сякаш дошли от нищото, ударих сърцето на Америка, така през март 2014 година, зелени човечета, сякаш също дошли от нищото, удариха сърцето на Европа. Анексирайки Крим, част от независима Украйна.
За това вече не се говори. Не говорят европейците, не говорят американците, не говорят дори украинците. Всички забравиха Крим.
А Крим е отправната точка и към Крим трябва да се върнем.
Защото Крим беше анексиран. Въпреки международното право. Крим беше отнет от Украйна с новите методи и тактики на прикритата агресия. Анексирането на Крим разруши с един замах, установените в последните десетилетия, граници в Европа. Анексирането на Крим отвори вратата за настъпление на силата и отстъпление на правото.
Това е агресивен и тъжен акт, който постави на изпитание ръководството на Обединена Европа. Това ръководства се провали.
Вместо на Русия да бъде бързо и недвусмислено показано, че трябва да спазва международното право, европейските политици се оказаха нерешителни, разединени и плахи. И това тяхно поведение, анализирано в Москва, доведе до разпалването на конфликта в Източна Украйна.
Кризата в Източна Украйна освен продължение на политиката започната в Крим е и маневра за отвличането на вниманието от анексирането на полуострова, а също и за изтощаването на страната за да не може тя да обърне отново поглед към началото. И тази политика работи. Докато Украйна е слаба Крим ще е руски. А тя винаги ще е слаба, ако в източните и райони действат руските сепаратисти, а Европа и САЩ не предприемат по-сериозни мерки за принуждаването на Русия да се върне към международното право.
И ако Европа не иска още проблеми, на Москва трябва ясно да бъде припомнено, че Крим е украински, че Донбас и Луганск също са украински и зелени човечета нямат място там.
В исторически план, размотаването и нерешителността пред лицето на грубата сила винаги е водело до тежки последствия, човешки жертви, разруха и смърт.
Нищо няма да бъде свършено, докато Крим не бъде върнат на Украйна. Защото Крим е отправната точка и към Крим трябва да се върнем.
Колкото и да се връщаме обаче, историята има своя логика, а тя подсказва, че Крим е затворена страница.
Не бива да бъдем наивни. Това означава само едно – че живеем в един нов още по-несигурен свят.
Свят, в който и днешна България може да се превърне в лесна плячка на сили върху които не може да влияе.
