Според обекта на подмазване поклоните се делят на два вида: с лице и с гръб към обекта. Типичен представител на първия вид е Волен Сидеров с дълбоките си поклони пред Путин, а на втория – Лютви Местан с дълбоките си поклони пред Ердоган.
С ясното съзнание, че законопроектът му няма да мине, лидерът на ДПС се опита да блесне в публичното пространство с екстравагантната идея да бъдат заличени автоматично всички български имена на хора, които преди възродителния процес са имали турски имена. На всички хора – живи и умрели. На пръв поглед инициативата прилича на попресилено медийно позьорство, на отчаяните подскоци на дребосък, който иска да го видят иззад гърбовете на по-големите. И наистина – за ДПС напоследък не се говори много, а и да се говори, рядко е с добро. А когато за една политическа партия спре да се говори, това е първият знак за началото на голям и устойчив низходящ тренд в нейното развитие.
Може би затова, ще си каже някой, ДПС се хвърля в такива малоумни медийни акции, без да се замисли внимателно преди това. Защото, ако се бяха замислили, специалистите в турската партия лесно щяха да стигнат до заключението, че това как ще се казват хората е въпрос на тяхно лично желание, а не на законодателна уредба. Нали уж в ДПС са “либерали“, такова мислене трябва за тях да е инстинкт! С какво е по-различно заличаването на имена по законов път от налагането им по законов път? Който иска да променя, възстановява, придобива или официализира лично име – моля! Има лесна съдебна процедура, по която всеки може да узакони за себе си онова лично име, което му харесва, и което смята, че отразява духовните му ценности и душевната му нагласа. Дори, ако щеш, и Манчестър Юнайтед Здравков Левиджов от Свищов, какъвто случай имаше. Това е демокрация, това е либерализъм.
Да, обаче какво да правим с мъртвите – вниква надълбоко в проблема г-н Местан. Те как ще се волеизявят по отношение на личните си имена? На моменти ми се ще законопроектът на ДПС да беше минал, та да видя как активисти на партията с чукчета дялкат надгробни плочи и заличават български имена! Но при това положение, ако искаме да сме добросъвестни и докрай да бъдем демократи и либерали, трябва да се обърнем към професор Божидар Димитров и да го попитаме как са се казвали дедите ни от XIV век насам, че и от преди това. И не само да установим как са се казвали, а и как биха искали да се казват, за да не нарушим правата им.
Разбира се, всичко това е в кръга на шегата, защото с нескопосаната си идея ДПС и г-н Местан изобщо не са се загрижили за имената на хората, за техните чувства, за духовната им принадлежност или историческа ощетеност. Даже не са се загрижили толкова и за яркото си присъствие в медиите. Истината е, че партията ДПС, олекнала във вътрешнополитически план, се опитва да натежи във външнополитически, като спечели чуждестранни симпатии. И понеже не може да бъде пример за подражание на никого, нито пък има някакво значение извън България, ДПС може да търси симпатии само с поклон.
По нашите географски ширини печелившите поклони се правят в три посоки – на запад, на север и на юг. Поклонът на запад в момента е официална държавна политика и ако не си във властта, нищо няма да спечелиш за себе си с индивидуални поклони в тази посока. На север пък е пренаселено. Пред Русия се е проснал по очи широк политически спектър. Той започва от Първанов, който е толкова модерен в своята лявост, че няма нищо против да участва в дясно правителство. После е БСП, която не може да изневери на столетната си любов, тръгваща от далечната Бузлуджа, минаваща през атентата в “Св. Неделя” и “народния” съд и свършваща от немай-къде в европейското социалистическо семейство, но с носталгичен поглед към необятната степ. Накрая спектърът от поклонници свършва с Волен Сидеров, който отпечатва лика си на кафяво-черни плакати и е готов да прави сапун от определени малцинства, но иначе напоследък е “православен”, без да се свени да споменава всуе името Божие в предизборната си кампания.
В тази сгъстена и напрегната ситуация, пък и по чисто онтологични причини, г-н Местан може да се поклони само на юг, по посока на бившата (а и бъдеща в мечтите на г-н Ердоган) Османска империя. И доколкото поклонът е ритуал със символно значение, какво по-символично от това да изчегъртваш гяурски имена от държавни регистри и надгробни плочи! На мен обаче ми се вижда прекалено. Трябва да има мяра даже в дълбочината на поклоните. Защото, ако се наведеш прекалено ниско, ако се поклониш прекалено дълбоко, рискуваш главата ти да мине между коленете и да видиш собствения си… гръб. А мисля, че не всеки… гръб е приятна гледка, тъй както мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
За в. “Сега“
