Jean Bruno Wladimir François de Paule Le Fèvre d‘Ormesson (роден на 16 юни 1925) е френски писател, журналист и общественик. Жан Д’Ормесон се счита от французите за интелектуален патриарх на нацията. Той е най-възрастния и дългогодишен член (от 1973) и Декан (от 2009) на Френската Академия. Бил е Генерален секретар на Международния съвет по философия и хуманитарни науки към ЮНЕСКО, както и директор на Le Figaro (1974-1979). На български са преведени романите му “История на скитника евреин” и “Докладът на Гавриил”.
В отговор на въпросите на журналиста на радио Europe1 Максим Свитек, Жан Д’Ормесон осъди варварските актове – които той не се поколеба да определи като геноцид – извършвани от джихадистките екстремисти спрямо местните християни в Ирак.
Преди всичко Жан Д’Ормесон обърна внимание на позорния, систематичен и съзнателно пòказен характер на тези зверства: “Убийството на коптите в Либия е абсолютно отвратително със своя мизансцен, който дори демонстрираше някакъв брутален талант. Човек се пита дали няма съгласуваност между тези различни групи или всичко е спонтанно. И едната, и другата хипотеза е интерсна”.
Авторът на “Au plaisir de Dieu” коментира също намерението на Ислямска държава и Ал-Кайда да унищожат християните в Близкия Изток и някои части на Африка: “Може да се каже, че хистиянските общности в Ирак са подложени на геноцид. Прави се опит да бъде заличено християнството в тази част на света, а и в централните райони на Африка се прави опит за унищожаване на християнството. Ако има кауза, която заслужава да се отстоява, вярвам, че е тази. Ние сме длъжни да проявим солидарност с нещастните християни от Изтока, които със сигурност се чувстват изоставени”.
Според Д’Ормесон французите и европейците, както и американците трябва да се борят с Ислямска Държава с най-голяма решителност: “Реагирахме справедливо и незабавно на убийствата в Charie. Може да се каже, че всички сме евреи, всички сме християни. Трябва да изкрещим своето възмущение. Европа и Съединените щати трябва да реагират заедно срещу това избиване. Налага се вероятно да се изправим пред необходимостта от една все по-решителна намеса”.
Писателят не изключи като следствие воденето на една недооценена от широката общественост прагматична политика, която би довела до съюз с Башар Асад: “Знаете ли, аз съм категоричен противник на Асад, но християните страдат много повече от джихадисткия екстремизъм на бунтовниците, отколкото от диктатурата на Асад. Има моменти, когато човек трябва да избира против волята си. Нашите истински врагове са ИДИЛ, Ислямска държава, Ал-Кайда, Боко Харам в централна Африка. Именно тези организации трябва да сразим”.
Превод: Ивайло Гюров
