Иван Ибришимов
България няма да напусне Европейския съюз и НАТО по една единствена причина – самите ЕС и НАТО няма да позволят това да се случи. Не толкова заради инвестициите, които са направили до сега, колкото заради сигурността на цялото евроатлантическо пространство. По този въпрос съмнения не трябва да има. Проблемът е, че с упорито провежданата си антисъюзническа политика правителството срива имиджа на страната ни за десетилетия напред и така напълно съзнателно отблъсква сериозните външни инвеститори.
Днес за всички здравомислещи хора е ясно, че след анексията на Крим от Русия сме свидетели на качествено нова обстановка в международните отношения. Просто ситуацията вече не допуска двойна игра, каквато управляващите в София явно обичат да играят. Затова противоречията и противоборствата в самата БСП като водеща партия в управляващата коалиция по линията ЕС – Русия стават все по-опасни за националната сигурност. Зад всичко, което се случва през последната година, прозират и крупни корпоративни и финансови интереси.
Поток, пАток или пУток?
Ето какво каза в деня на резолюцията на Европарламента срещу изграждането на газопровода Южен поток министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев: „Южен поток е стратегически и приоритетен обект за България, а Русия е нашият стратегически партньор”. Той превъртя тезата си няколко пъти, без дори да намекне, че нашите стратегически партньори на първо място са държавите членки на ЕС и НАТО, което подсказва, че в неговата глава бушуват не евроатлантически, а евразийски страсти.
Основният конфликт между мераците на Путин и Русия за запазване на абсолютния монопол на „Газпром” и европейските закони е в изискването на Третия енергиен пакет на ЕС за допускане на различни доставчици до тръбите на европейска територия. Наличието на повече доставчици гарантира, първо, сигурност на доставките и второ конкуренция, която води до по-ниски цени за потребителите.
С промените в Закона за енергетиката, наложени от БСП, които минаха вече на първо четене в парламента, на практика управляващите извадиха част от българската територия от Европа. Да, точно така, с помощта на малко терминологична еквилибристика се оказа, че част от българската територия не е европейска. Но по-важен е изводът, който неизбежно се налага – БСП защитава яростно монопола на „Газпром” и монополните му цени, което в превод означава, че работи директно срещу интересите на българските потребители и срещу националната сигурност на България. Това обяснява и мълчаливата дългогодишна съпротива на БСП и присъдружните й организации срещу изграждането на алтернативни интерконекторни връзки със съседните страни, разработването на газовите находища в Черно море, изграждането на терминал за втечнен газ в Гърция и поне проучване на възможностите за добив на шистов газ у нас.
Тук ми идваше да припомня поговорката „Ум царува, ум робува, ум патки пасе”, но тя явно е неуместна при последователно провежданата политика за пълна енергийна зависимост на България от Русия, която сега се олицетворява от един поток, който на руски звучи пАток, а всъщност е пУток.
Позицията на ЕС и „руската агентура”
Резолюцията на европарламента беше подготвена от представители на всички основни политически сили, но впоследствие групата на социалистите и демократите се оттегли от позицията си. Все пак резултатите от гласуването са красноречиви: 437 гласа „за”, 49 „против” и 85 „въздържал се”. Документът, който се отнася пряко до конфликта Русия – Украйна призовава за въвеждане на санкции срещу руски енергийни доставчици и преразглеждане на споразуменията, подписани от ЕС, в случай на задълбочаване на конфликта. Това беше оповестено в повечето български медии.
Странно е премълчаването у нас на друг един факт: Европейската комисия е връчила на всяка държава членка на ЕС документ, съдържащ анализ на последствията за всяка конкретна страна от налагането на нови, по-строги санкции срещу Русия. Съобщението бе оповестено от Ройтерс.
Същността на позицията на Европейската комисия е избягването на възможността тежестта от санкциите да засегне основно една, две или три страни членки. Последиците от санкциите трябва да бъдат споделени от всички, настояват от ЕК, което ще рече, че най-засегнатите трябва да бъдат справедливо компенсирани.
Случайно ли управляващите у нас и обвързаните с тях медии премълчават тази позиция и не казват нищо за документа, който от няколко дни трябва да е в София? Естествено не! По същата причина, поради която беше неглижирано и изявлението на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу, че „има хора в България, които са агенти на Русия”. Има, и то как, след като те вече дори не крият имената си.
Ползи и последствия
Колкото до ползите за България от осъществяването на проекта – те са, меко казано, спорни. От едната страна са аргументите на политици от левицата – от Георги Първанов и Румен Петков, през мълчаливото одобрение на Сергей Станишев, та до новите парламентарни остриета на БСП в лицето на Явор Куюмджиев, Таско Ерменков или Николай Малинов.
От другата са аргументите на доказани експерти като Илиян Василев, Красен Станчев и др.
Безспорното е едно – Южен поток не решава най-важния проблем – за осигуряването на енергийна независимост на страната ни чрез реална диверсификация на източниците. Точно обратното – зависимостта ни от волята на Путинова Русия би се увеличила, с всички произтичащи от нея рискове за националната сигурност и за геополитическата ориентация на страната ни.
Изглежда, някои хора тук просто забравят, че руската хранилка много лесно може да се превърне в руска рулетка. Справка – бившият бундесканцлер Шрьодер, хранилката на „Газпром” и последствията за германските социалдемократи.
От pozicia.eu
