Великден е. Може би трябва да престанем да пишем тази дума слято, за да възстановим истинския ѝ смисъл. Денят е велик, защото в него сякаш в малка, ярка и тежка като свръхнова звезда точка, се фокусира целеустремеността на историята, за да намери своето осъществяване. Великден е точка в края на изречение, което е отговор.
Когато става дума за празник, модерното общество подхожда към него с два въпроса: „Какво се прави на този ден?“ и „Какво означава той?“. Какво се прави знаят всички. Боядисват се и се ядат яйца – този най-стар символ на живота, вселената и всичко останало. Колят се и се ядат агнета или „защото сега му е времето и такъв е обичаят“, или за да се символизира жертвата на Агнеца. Второто обикновено се прави след 40-дневен пост, макар че аз се съмнявам, че всички „православни славяни“, които наскоро честваха Третата Кримска война, са постили през последния месец. Има хора, за които Великден е „най-вкусният“ празник, както учат телевизионните реклами, и които по Великден заминават на дълъг уикенд, от което Петте кьошета приятно опустяват. Има и такива, които използват случая за годишно почистване на къщата, включително и за изнасяне на юрганите на слънце.
Какво обаче означава Великден? По този въпрос се правят доста интелектуални упражнения, някои от които любопитни, някои духовно проникновени, а други сензационни. Модерният мултикултурализъм, технологично подкрепен от все по-достъпните информационни канали, предлага лесен достъп до най-различни духовни и религиозни концепции, които по атрактивен начин обясняват света и човека, живота и смъртта. Модерно е да се казва, че всички религии говорят за едно и също нещо. И вероятно е така. Но както на едно ниво на обобщение всички хора са хора, така на друго ниво на обобщение хората са мъже, жени, европейци, азиатци, африканци, високи, ниски, дебели, луничави, сексапилни, рижи, весели, тъжни, красиви, умни, добри, лоши и т.н., и т.н. С религиите е същото. Те са еднакви само на едно ниво на обобщение, а на другите нива са различни и в повечето случаи – противоречиви. Да вярваш във всичко, значи да не вярваш в нищо, казва Бердяев. Нивото на обобщение, на което религиите са еднакви и говорят за едно и също, се свършва само в две неща. Първо, всички религии приемат, че човекът е особено същество, което е съставено от материална и духовна част, което незнайно откъде има усещането за собственото си безсмъртие и което се стреми да обръща повече внимание на духовната си част, ако иска да осъществи предопределението си. Второ, светът е сътворен от Творец, но в него нещо се е объркало и трябва да бъде оправено. Оттук нататък религиите са различни по редица фундаментални и множество тънко догматични въпроси. Те са различни, но не са еднакво прави. По-скоро са еднакво неправи, защото истината може да бъде само една и тя не е относителна, нито е някъде вътре в нас, нито всеки си има своя истина. Ние, християните, вярваме, че именно ние гледаме Истината и не се въртим в кръг с Колелото на Доктрината да я търсим някъде навътре с третото си око, а с широко отворени очи я търсим като орел, устремен в небесата по думите на Честъртън. За нас Истина, Любов и Бог са синоними. И са обективни и абсолютни, а не субективни и относителни.
Да се върнем към втория въпрос – какво е Великден. Великден е свидетелство за толкова фантастични, толкова невероятни събития, че не може да не са истина. Човешката фантазия, дори фантазията на най-гордия и изтънчен човек, не може да измисли нещо толкова парадоксално като ипостасите на триединната същност – Бог Отец, Бог Син и Дух Свети. Човешката фантазия по природа е неспособна да си измисли Боговъплъщението и неговото диофизично измерение, според което 100% Богочовек може да се състои не от 50% Бог и 50% човек, а от 100% Бог и 100% човек. За да измислиш такава представа, трябва да излезеш от сетивния си опит, защото Тайнствата се случват в общата зона между два свята, а сетивният ни опит е само за един. Ние не си ги измисляме, а узнаваме за тях чрез откровение. Човешката фантазия е количествена функция на сетивен опит, който идва само от един свят и не може да създаде нищо, което да надхвърли този опит. Въплъщението на Бог освещава материята. Въплътеното Слово – Сина – прави Словото (неизобразимия Бог) изобразимо и изказуемо в сетивния ни свят. Преображението прави видима Божията енергия чрез Таворската светлина. Въплъщението, Страданието, Възкресението и Възнесението правят сбъркания (грешния) свят поправим и изкупим.
Човекът е образ и подобие Божие. Той се ражда образ, но подобие трябва да стане чрез делата си. Кой е забравеният отговор и кой е лесният въпрос? Лесният въпрос е най-баналният и най-често задаваният – какъв е смисълът на живота. Да, парадоксално е да наричаш най-лесен въпроса, който мнозина наричат най-труден. Дъглас Адамс даже му се беше подиграл, казвайки, че отговорът на Големия въпрос е 42, при положение, че не знаеш кой е въпросът. Всъщност леснотата на отговора се крие във виждането на двата свята. Ако приемеш, че светът е един, че всичко започва и свършва в сферата на сетивното и се разполага между момента на физическото ни раждане и физическата ни смърт – тогава, да, трудно е да кажеш какъв е смисълът на живота. Ако приемеш, че историята се върти в кръг и непрекъснато се повтаря, без да води наникъде – да, въпросът за смисъла на живота е труден. Накрая, ако приемеш, че душата ти е секрет, отделян от жлезата мозък, за да служи за целите на междувидовата борба на няколко милиарда клетки, обединили се в организъм по силата на еволюционна необходимост – тогава, да, животът няма смисъл.
Християнинът вярва, че участва в домостроителството на света. Християнинът вярва, че душата му е мраморен блок, от който той през годините на живота си трябва да извае статуя, при което много материал ще бъде изхвърлен и изгубен. Бог стана човек, за да може човекът да стане бог. Това е смисълът на живота. Човекът трябва да възстанови скъсана връзка със същността на своя замисъл и да победи смъртта, както Бог я победи умирайки чрез смъртта на Своето въплъщение в Сина. Но човекът не трябва да мисли само за собственото си спасение, защото както Бог Син е ипостас на Божията същност, така и всеки човек е ипостас на цялото човечество, чиято свещена задача е да доведе Царството Божие на земята. И когато това стане, историята ще се изпълни и Сътворението ще бъде завършено. Да обожи човек себе си и да допринесе за Царството Божие на земята – ето отговора на въпроса какъв е смисълът на живота. За да има доброта, любов и милост между съществата. Нито въпросът е труден, нито труден е отговорът.
Какво е Великден? Великден е най-тържественият отговор на въпроса за смисъла на живота. Ние имаме проклятието да различаваме добро от зло и благословията да изберем доброто. Доброто и злото са дадени на света, за да имаме избор и да пристъпим към доброто следвайки сърцето си, а не от страх или принуда. Доброто винаги е малко повече от злото и затова фразата, че доброто винаги побеждава, не е празна фраза. Накрая всички ще бъдем спасени. Това е Великден. Христос возкресе, братя и сестри, образи и подобия Божии! А на Картаген Господ да му е на помощ…
