Днес Република (б.ред. 2024 – вече Северна) Македония празнува голям свой национален празник – т.нар. “Ден на народното въстание”. На 11 октомври 1941 г. прилепският партизански (разбирай комунистически) отряд атакува българското полицейско управление в Прилеп.
В последствия, масовостта на това значимо народноосвободително движение се разпростряло до впечатляващите 3 (три) комунистически партизански отряда с по около 20 (двадесет) души всеки. Храбрите освободители на поробения от великобългарския фашистки окупатор народ водят смела битка до смърт чак докъм 17 октомври. Така народното въстание приключва за впечатляващите 6 (шест) дена, като почти всички партизани, които не са избягали, са хванати живи. Освен тези на Скопския партизански отряд, които дори не вземат участие във “въстанието”.
Това велико национално-освободително въстание (организирано от комунисти ?!) може да се сравни по смелост и далновидност само с великата т.нар. акция на родните комунисти при Жабокрек, където партизаните водят смела битка с около 10 пъти по-малко от тях ранени немски войници, възстановяващи се в санаториум.
И въпреки всичко, днес борещата се за европейско развитие Р. Македония отбелязва официално и тържествено този “празник”. държат се речи, има знамена и т.н. – както си му е редът. Може би много хора биха се запитали защо българската държава стои равнодушно към тази гавра с историята и позволява възхваляването на една комунистическа фалшификация? Ами отговорът е прост. Защото ние все още търпим реабилитация на този режим, който създаде македонската нация. септември се отбелязва официално от не един или двама родни политици, Жабокрекската акция също, а битката на родните комунисти с “фашизма” отново добива популярност.
Може би и тези висши проявления на глупостта са поредно доказателство за това, че с хората отатък Беласица сме един народ. А може би, че нито ние, нито те, се класираме за достойното определение “народ”.