“Великите умове обсъждат идеи, средните умове обсъждат събития, малките умове обсъждат хората.” (Елинор Рузвелт)
Противно на тенденцията от последните дни, аз няма да се обърна в епистоларна форма към конкретен опонент. Този текст е насочен към всеки, който се вълнува от темата.
Вече цяла седмица “гражданското общество” се занимава със самоопределянето на Волен Сидеров и Николай Бареков като консерватори (пардон, не просто като консерватори, а като “лица на българския консерватизъм”). Изказват се мнения как тези двамата щели да компрометират консерватизма у нас, като същевременно се правят инсинуации общността, обединена около платформата “Консерваторъ”, да бъде пришита към тях.
Ето защо смятам за нужно да споделя с вас следното:
Абсолютна идиотщина е да се приема на сериозно претенцията на Сидеров и Бареков да олицетворяват консерватизма в България. А дали ще навредят на консерватизма (чрез компрометиране, подмяна и т.н.) – ами, ще му навредят толкова, колкото през първите години след падането на комунистическия режим Кире Либерало навреди на либерализма. И колкото Яне Янев преди десетина години навреди на консерватизма. Тоест – никак. И не само защото политическите идеи на Сидеров и Бареков са много далеч от консервативни. А най-вече защото идеите, сами по себе си, са много по-големи и силни от хората, които (имат претенцията да) ги олицетворяват.
В случая двамата гореспоменати си имат своите автентични поддръжници. Но това не са хора, които се вълнуват от идеологически понятия – те просто им се кефят (на единия – заради конспиративните теории и идеите за национализация, на другия – заради безпардонното говорене и внушенията за “пряка демокрация”). Идеите и на Сидеров, и на Бареков обаче, са кажи-речи, еднакво далеч от консерватизма. И няма как на едни следващи избори евентуална коалиция между двамата да спечели доверието на хора, които са наясно с това що е консерватизъм.
Николай Облаков вече много ясно и аргументирано обясни защо тези двамата към момента нямат никакво основание да се наричат консерватори и съответно, защо ние по никакъв начин не можем да се асоциираме с тях (https://conservative.bg/iorkestarat-da-sviri/). Това, което все още не мога да разбера, е защо хора с претенции за интелигентност отдават по-голямо значение на някакви личности (пък били те самообявени “консреватори”), отколкото на самите идеи.
Имам честта да бъда член на Младежки консервативен клуб от началото на 2012 г. насам – организация, която съществува от края на 1999г. И макар в тази организация да членуват доста стойностни хора, най-ценното в нея са именно идеите, които отстояваме. Защото идеите са по-големи от хората. Ние, човеците, сме грешни и често допускаме слабости, но идеите, които защитава нашия клуб, са по-добри и по-смислени от идеите на нашите опоненти.
Ние нямаме претенцията да раздаваме сертификати за консерватизъм. Имаме обаче претенцията, че сме дефинирали съвременния български консерватизъм и неотменно и непоколебимо сме защитавали тази дефиниция. Ние популяризирахме в обществото тезата за “трите стълба” на консерватизма, а именно:
– християнство – вяра, морал, ценности (включително семейни);
– патриотизъм – съхраняняване на традициите и любов към Отечеството;
– неравенство, стъпващо върху защитата на частната собственост и стимулирането на частната инициатива.
(Макар да смятам, че се разбира от само себе си, към тези три стълба в българския контекст следва да се добави и антикомунизма. Което автоматично означава, че консерватизмът е несъвместим с носталгията по соца. И всеки, който твърди, че в днешно време истинските консерватори са комунистите, поддържа една голяма заблуда. Защото консерватизмът е стремеж към съхраняване – но не на статуквото, а на естествения ред. И когато този естествен ред бъде нарушен, консервативното действие е не съхраняването, а реставрацията на състоянието от преди. Независимо дали става дума за “великата” френска революция или за 9 септември 1944г.)
Винаги сме били готови да дебатираме относно тези идеи. Но неясно защо, най-различни недоброжелатели предпочитат да ни “пришиват” към един или друг политик, към една или друга партия, дори и на моменти към чужди държави.
Сега твърдят, че от нас се очаквало да припознаем Бареков и Сидеров за консерватори. Обясняват, че сме били хора на ГЕРБ. Преди ни асоциираха с ДБГ, по-преди – с Иван Костов… Дали не пропускам някого?
Истината е, че ние като общност се асоциираме единствено с идеите на консерватизма. И ако в даден момент изглежда, че сме близки с определена партия или политик, то всъщност е обратното – партиите/политиците се оказват близо до консерватизма. Ние просто пазим скрижалите. И ще продължим да го правим. Защото партиите и политиците са преходни, а идеите – вечни.
