„Съ трудъ и постоянство доще деньтъ Македония да възкръсне.“
На днешния ден през 1864 г. в старопрестолния град Охрид е роден ученият, историк и юрист Георги Стрезов. Той е един от многото видни български общественици, родени в Македония и посветили живота и делото си на поддържането на българщината в този край.
Георги Янакиев Стрезов завършва Солунската българска гимназия. Известно време преподава в българските училища в градовете Битоля и Сяр. По време на преподаването си в Сяр през 1891 г. пише подробно изследване за населените места в Източна Македония – “Два санджака от Източна Македония”, публикувано в Периодично списание на Българското книжовно дружество. В него той описва националността на местното население, неговия поминък и вероизповедание. По-късно Георги Стрезов ще посвети още много от трудовете си на Македония.
През 1893 г. завършва право в Юридическия факултет на Женевския университет в Швейцария. Темата на дисертацията му е „Вмешателството и Балканите“. Работи последователно като окръжен съдия в Пловдив, Варна и София, а от 1896 г. работи като адвокат. През 1911 г. е избран за народен представител в Петото Велико народно събрание. Като ерудиран юрист пише трудове и в сферата на правото.
Още по време на следването си той осъзнава необходимостта да се прогласи публично, най-вече в западния печат, характерът на македонските земи и население. През 1892 г. пише второто си етнографско изследване „La Macedoine Orientale“, публикувано в едно от най-реномираните географски списания по това време – женевското „Le Globe, Journal Geographique“. Става член на Женевското географско дружество. Посвещава дълги години и труд на защитата и разпространението на българските интереси в Македония.
Разочарован от преживените след неуспешните за България войни две национални катастрофи през 1913 г. и 1919 г., той си поставя за цел да разобличи истинското положение на Балканите. Победителите от войните, които в стремежа си да потиснат възможно най-силно победените страни, извършват едно много по-тежко престъпление, създавайки силни реваншистки настроения в тези държави. Националните стремежи на българите са слабо познати, а имиджът на България в този момент като страна, загубила войната, е особено лош. Редица автори, в т.ч. и швейцарецът Луи Айер и французинът Анри Пози се заемат със задачата да напишат истината такава, каквато е и да разобличат лъжите, които се разпространяват в западния печат. Георги Стрезов не остава встрани от тази задача. С цел популяризирането на борбата за свобода на българите в Македония пред международната общественост, през 1919 г. в Швейцария той издава “Les Luttes Politiques des Bulgares Macedoniens” – “Политическите борби на македонските българи”.
„Начинът, по който македонският въпрос ще бъде решен, зависи в голяма степен от траен мир на Балканите.“, пише Стрезов. „Няма да бъде така, ако Гордиевият възел на македонския въпрос не е безпристрастно уреден в дух на справедливостта. Съдбата на Македония е зависима от мира на Балканите; сигурността на утрешната Европа е заложена. Истината за Македония трябва да бъде известна и всеки трябва да я знае. Да кажеш истината днес е да работиш за справедлив и траен мир.“
Значим момент в биографията на Георги Стрезов е създаването на Македонския научен институт в София през 1923 г. Институтът е създаден по инициатива на Щипското братство и целта му е да обедини видни български учени, общественици и интелектуалци родом от Македония, които да проучват историята, етнографията, езика и стопанския живот в Македония, да събира материали и да запознава обществеността с националноосвободителните борби на македонските българи. Членове-учредители на МНИ са също така Антон Кецкаров, роден в Охрид на 12 декември 1865 г. и Андрей Ляпчев, роден в Ресен на същата дата през 1866 г., както и много други видни общественици, преподаватели и деятели.
Три години преди смъртта си, Георги Стрезов прави щедро дарение от 100 000 лева на Македонския научен институт. Това дарение е „скромният му принос“ за каузата на българщината, израз на вярата му в бъдещето и пример за сънародниците му. Целта на дарението е да се създаде фонд на негово име, който на всеки 5 години да дава награда за „най-сериозното съчинение оригинално написано предимно на чужд език в защита свещените права на македонските българи“.
Стрезов добре съзнава, че трябва да се използват всички средства за постигането на националните стремежи. Националният въпрос се решава не само със сила, а е необходимо да се вземе под внимание пропагандата, която влияе на общественото мнение, а чрез него и на решенията на управляващите в онези страни, от които зависи съдбата на малките народи. Условията, които самият Стрезов поставя в своето писмо до МНИ, са текстовете да бъдат на немски, френски, италиански или руски; могат да бъдат в различни сфери на познанието, стига да са насочени към постигането на крайната цел, а именно да се разкрие
„Всичко, което може пряко или косвено да докаже пред заблудения свят, че македонецът от душа и сърце българин е; че той има неотменимото човешко право да изповядва своята народност, да се учи да се моли на своя майчин език, че за тези права той се е борил и умирал (…)“.
През годините самият Георги Стрезов продължава да пише и издава трудовете „Правата на българските малцинства и Обществото на Народите“ (1929), „Македонските емигранти в Швейцария през Световната война“ (1931) и „Охрид. Градът на живите предания“ (1938). През целия си живот той не спира да вярва, че каузата на българщината в Македония не е загубена.
„Служейки на тоя великъ идеалъ, ние дълбоко вѣрваме, че служимъ и на васъ и на мирътъ на Балканитѣ, на цѣла Европа, за да станеме ние факторъ на миръ на нашата свидна родина.“
Използвани източници:
