В унисон с вихрещата се кичозна трагикомедия на абсурда около ПСА, както става все по-известен Паметникът на Съветската армия рeших да споделя една странна грамофонна плоча от късния соц, на която налетях. Обърканият замисъл на този културен продукт е емблематичен за тежката глупост и посредственост, безхарактерно раболепие и прочие “традиционни качества на българина”, които ни тласкат да сменяме постоянно старото си село с ново село, без надежда да излезем от селото на собствената ограниченост. Добре че са македонците с техните паметници, за да имаме над чия простотия да се надсмиваме, докато си дъвчем (дъвчИм) Макдоналдса под шарената сянка на кривата круша.
Oh Doche, Doche!
