Наскоро един тест, за който и Петте кьошета писа, разбуни доста интернет-пространството. Идеята на теста беше, че като отговориш на трийсетина въпроса можеш да видиш на коя политическа партия би симпатизирал, в случай, че единствено програмните й тези имаха значение за нашия електорален избор (а не например честността на политиците, тяхната красота, височина, тембър, семейно положение, домашни любимци и пр., на базата на които фактори, за добро или лошо хората по света решават за кого да гласуват).
Попълвайки теста, много от приятелите ми се почувстваха жертва на лоша шега. Оказа се, че сайтът ги разпознава като последователи на всякакви други формации, само не и на тези, на които реално симпатизират. И тъй като повечето ми приятели симпатизират на партиите от т.нар. автентична десница (РБ и/или Синьо единство), много от тях бяха силно изненадани, защо отговорите им ги запращат вляво. Когато пък проверяваха, кои политически сили в останалите европейски държави им пасват най-много, се получававаше любопитен микс от либерални, зелени и екзотични формации (като например популярните в скандинавските страни пиратски партии). В общи линии, обединяващото за повечето партии беше единствено това, че те са маргинални политически сили без особена електорална тежест.
На какво се дължи всичко това е ясно. Политически социализирани по време на прехода, повечето млади и образовани българи, по инерция се мислят за десни. Защото търсят зад етикета „дясно“ това, което предлагаше десницата на политическия пазар през 90-те години – промяна, реформи, модернизация и пр. Всички онези, необходими за една посткомунистическа страна трансформации, които обаче по никакъв начин не са задължителни за едно достигнало предначертаните си политически цели общество, каквото днес е българското.
Днес десните българи не искат радикална промяна, а по скоро благосъстояние, предсказуемост и сигурност. И по това се родеят с всички онези десни европейци, които желаят абсолютно същото, да надграждат над постигнатото, а не да го разрушат и да започнат градежа отначало. На обратното мнение са крайнодесните ксенофоби, либералите, зелените и крайнолевите. Разбира се и пиратите.
С други думи, на мнението на българския „десен“ естаблишмънт, в останалата част от Европа са политическите маргинали. Тези, които се движат в рамките на от два до пет процента, които си поставят политическата цел да влязат в поредния парламент, а след като не успеят се трансформират в нещо ново и опитват отначало. Всъщност именно този тип политически сили, в каквито се превърнаха партиите от т.нар. автентична десница в България, следвайки съветите на въпросния „десен“ естаблишмънт. Който прочее, днес в голямата си част им е сърдит, че са станали твърде малки и не могат да го представляват адекватно.
От другата страна на браздата са ГЕРБ. На много от моите приятели те изглеждат… как да го кажа… прекалено народни. Абе направо – прости. Чалгаджии, мутри и популисти, неспособни да формулират грандиозни реформаторски визии, които да променят из основи това общество и да го направят европейско.
Ще излъжа ако кажа, че тази представа не е твърде близка до истината. Само дето ГЕРБ печелят избори, народът си ги тачи, избира си ги, а Европейската народна партия ги къта като рохко яйце, за разлика от сините и реформаторите, на които отделя по няколко секунди, колкото да се снима с тях за протоколна предизборна снимка.
Важният въпрос е, как така като сме толкова умни, ние винаги се проваляме, а ГЕРБ като са толкова прости – винаги (поне досега) се справят? Американците прочее, имат един лаф, предназначен за хора с големи, не неподплатени претенции: „Като си толкова умен, къде са ти милионите?“ Перифразиран за нашия случай, този въпрос трябва да прозвучи така: „Като си толкова умен – къде са ти избирателите“
Ами избирателите са при ГЕРБ. Защото са десни. А ние не сме. Ние може действително да сме умните, красивите, богатите и образованите, но в политически смисъл сме просто тежки маргинали. Или поне част от нас, която обаче е най-шумна и определя политическия курс на всички останали.
Има ли изход от така създалата се ситуация? Има и той по същество е много прост. Трябва да препрочетем основните принципи на дясното и да проверим съвпадат ли с нашите. Ако да – значи можем да представяваме адекватно десните избиратели. Ако не – значи можем да си направим леви, зелени или пиратски партии и въобще да се забавляваме политически, без обаче да имаме големи очаквания от тази забава.
Да видим, кое е най-важното в един такъв наръчник на десните ценности:
1. Дясното е патриотично. Да, да… точно патриотично. Десните обичат родината си, умиляват се от химна й, гордеят се с миналото й, с героите, царете и просветителите. На официални празници десните провесват националния флаг от прозореца си, а освен това харесват езика и азбуката си, спазват традициите, познават и разбират народните си обичаи. Дори да не споделят музикалните вкусове на народа си, десните не ги осъждат. Дори да осъзнават технологията на конструиране на националната идентичност и историческата памет, десните не ги деконструират, а ги поддържат доколкото могат. Ако всичко това ви отвращава, ако вие не се чувствате толкова българин, колкото гражданин на света, а всички тези патриотарщини са ви дълбоко чужди, значи най-вероятно не сте десен.
2. Дясното е религиозно. Поне няколко недели годишно, десните ходят на църква. Молят се, палят свещи, постят, изповядват се и се причастяват. Когато на Великден им кажат „Христос воскресе!“, десните отговарят с „Воистина воскресе!“, а не с „Дрън-дрън…“ или с „Докладваха ми вече…“. Когато Църквата излезе с обществена позиция (примерно срещу някоя антирелигиозна изложба, филм или концерт), десните хора се радват на тази й активност и дори я подкрепят. Подкрепят я дори когато се обявява срещу легализирането на гей-браковете или против абортите. Ако вашият случай е обратен и приемате всичко това за средновековно мракобесничество, просто не сте десни.
3. Дясното е капиталистическо. За десните неравенството е нещо не просто естествено, а направо добро. Когато някой е забогатял по честен път, десните го уважават за това, а не го осъждат. И могат да правят разлика между Пеевски и нормалния бизнесмен, който се трепе ден и нощ за да създава добавена стойност. Именно, защото обичат капитализма, десните са силно скептични към екологичните каузи и поставят в центъра на разбирането си за общо благо човека, а не планините, реките и моретата. Ако сте на обратното мнение, ако мразите богатите и искате да ги сразите с прогресивен данък, ако сте против атомната енергия не по геополитически, а по екологични причини, ако сте върл противник на шистовия газ и заклет почитател на теорията за глобалното затопляне, тогава може да сте много свестен и симпатичен човек, но не и десен.
4. Дясното е политически некоректно. Дясното дели хората на мъже и жени. И смята, че едните са различни от другите. Смята, че жените трябва да са красиви и нежни, а мъжете силни и смели. За десните войник и полицай е подходяща професия за мъже, а начална учителка и милосърдна сестра – за жени. Десните не виждат нищо лошо в това една жена да реши да бъде домакиня и да си гледа децата вкъщи. Десните могат и да не осъждат хомосексуализма, но имат много против, когато някой иска децата в детската градина и в училище да бъдат обучавани политически коректно за да не им се създават сексуални стереотипи. Още по-некоректни са десните към чужденците, от които очакват да спазват правилата и ценностите на страната, в която са избрали да живеят. Ако сте различен, ако ходите по гей-паради, защитавате незаконните имигранти и феминизма, тогава вероятно не сте десен.
Това са само някои от основните характеристики на политическата десница в съвременния свят. Те обаче са тези именно, които отличават десницата от левицата и от либералния център. Разбира се, както и в по-горе цитирания тест, и в този случай не е задължително да отговорите утвърдително на всеки един от въпросите. Ако обаче на повече от половината заставате на неортодоксални позиции, сериозно трябва да се замислите. Не сте ли част от проблема на автентичната десница в България? И наистина ли мястото ви е в нея?
