Много глупости се изговориха за настоящата “Светован финансова и икономическа криза” Звучи като ВОСР – Велика октомврийска социалистическа революция. Наистина, първите ясни сигнали за катаклизъм (революция) дойдоха през октомври 2007, а през октомври 2008 явлението бе определено от левите академични анализатори като Велико и Социалистическо…
Маркс се бил връщал на бял кон, капитализмът бил умрял, либералния икономически модел се бил сгромолясал…
Дали?
Либералният модел наистина се сгромоляса. Но това няма да върне социализма. Защото се сгромоляса не либералния икономически модел, а либералния морален модел. Общото между тях е колкото между компотите и кoмпютрите.
Либералния икономически модел постулира, че “невидимата ръка на пазара” регулира икономиката по-добре от всяка държавна намеса. Държавата трябва само да създаде правилата и да следи за тяхното спазване в условията на свободна конкуренция.
Либералния морален модел постулира, че Бог няма, всичко е тук и сега и трябва на всяка цена да притежаваме, изядем, храносмелим и отделим всички удоволствия, радостчици и неистови наслади, които ни дават по телевизията и гланцовите списания, защото иначе е скучно, а ни предстои цяла вечност да сме умрели и изядени от червеите. Културата на забавлението и “якия купон”.
* * *
По моето скромно мнение, главните причини за ВОСР са 2:
1. Консуматорската култура, рекламния напън и нагона към притежание. Налаганите чрез гигантска рекламна индустрия стериотипи, че жената трябва да е руса с големи твърди цици с крилца, а мъжа – с последен модел БМВ, лаптоп, телефон с пряка връзка с Господ и 17 метрова яхта за да вдигне самолета.
На езика на идиота от средната класа това значи апартаментче на кредит, две-годишна кола (нов внос), 42 инчова плазма (до излизането на 1000 инчова) италиански мебели за гъзария, джакузи винтили във ваната за разкош, природосъобразни лайна в хладилника за престиж и лайфстайл списания в барчето за лайфстайл. За децата на средната класа означава мерене на GSM-ите, дрешките от babyBenetton и пишките на татковците…
На езика на комбинаторите от финансовия свят, това значи облигации през борсата, върху тях опции, върху тях фючърси, върху тях хедж фондове и още куп продукти и субпродукти, накачулени един върху друг без покритие и обезпечение, плаващи върху облаците на мечтите и комплексите на wonabe-тата с плазмите от “престижните нови жилищни квартали”
С две думи, невидимата ръка на пазара на стоки, услуги и финансови активи се изроди в съвсем видима ръка на мечти, комплекси, нагони и несъществуващи виртуални пари и печалби. Затова казвам, че фалира не либералния икономически, а либералния морален модел (искам всичко тук и сега, притежавам, следователно съм, Новия Бонукс с още по-активна формула…)
2. Причината да се срине пазара е пълната дерегулация. Нямам предвид либерализация, а дерегулация. Държавите увлечени по еуфорията и бързите печалби на идиотите абдикираха от функцията си да регулират механизмите, по които функционира пазара. (повтарям: да регулира не пазара, а наличието и спазването на правилата по които той функционира)
Не, социалистите не са прави. Не е работа на държавата да дере данъци и да преразпределя, не е работа на държавата да бъде собственик на отрасли и предприятия.
Но: Държавата трябва ясно да казва, примерно, че когато една банка е дала 100 евро като кредити, то във всеки един момент трябва да има в мазето си в звонкове 10 евро, за да може ако 10% от хората решат изведнъж да теглят, да може да бръкне за да ги извади. Държавата трябва да забранява на банката Х да дава на идиота У кредит за мечтания дом в размер на 110% от цената, защото по този начин рискува 100% (110%) от парите на вложителите и акционерите си. Държавата трябва да поставя правила на здравия разум, с които да защитава стабилността и устойчивостта на системата и да пази идиотите от собствената им алчност. Освен това трябва да следи изкъсо и да санкционира тежко за спазването на тези правила….
Ето това не се случи. Затова се случи друго. Но то не е ВОСР, а е спукване на балона на масовата глупост. А масовата глупост е резултат на алчността към вещомания, която пък е резултат на липсваща ценностна система. А ценностната система е липсваща, защото социализма (либерализма) наложи мнението, че всичко съществува само тук и сега, зависи от гледната точка и че в живота има значение само това, което ти се набожда на вилицата или на оная работа.
Капитализмът и пазарът си остават вълшебни механизми. Стига да функционират (1)свободно в общество от (2) рационално мотивирани личности с (3) ценностна система.
Така че на днашните пророци на новия соц трябва да припомним, че социализма се провали тотално навсякъде по света и във всичките си варианти и затова няма как да се върне.
А капитализмът се доказа като много успешен в продължение на няколко поредни десетилетия преди масовата I-pod – изация да спука гумите му. Ще вулканизираме (не балона, а гумите) и ще продължим напред, може би по-мъдри от вчера.
Навремето британските консерватори дойдоха на власт с лозунга:
“Време е за здрав разум!”
Днес техния лидер Дейвид Камерон излезе с призива:
“Време е за нова култура на спестяването”
Кредитът отново ще стане паричен мултипликатор, лост за увеличаване на ефекта от бизнеса, и в много по-малка степен инструмент за задоволяване на разхайтените мераци на потребителя.
