Позициите в статията са лични и не ангажират редакцията на Петте кьошета.
Не защото ДПС ще сваля собственото си правителство отново. Както го направи през 1992 и заплаши да го стори през 2005 г. Парламентарните страсти нямат нищо общо. В поредния дъждовен ден на 2014 г. малцина от реформаторското малцинство си спомнят защо се разхождаха стотици дни по софийските улици. Днес страстите са други. Предсрочни избори е кодът на деня. Мнозина са доволни. Победа e близка. Дори ако през януари върху фактурата е изписано „Пеевски шеф на ДАНС“. Защото всъщност Пеевски никога не е бил същественият проблем и въпрос. И не може да бъде.
Първият проблем и мотив за младите хора е хоризонта на личните им житейски проекти. Те не минават през БСП. Социалистите са изключително непропускливи за външни лица без приемлива политическа биография. Две поколения е минимумът за „добре дошъл“. Три и повече са още по-добре. Редките изключение на това правило, т.е. имена на лица, които са се реализирали политически чрез социалистическата партия и нямат „дядо партизанин“, го доказват красноречиво. Другият важен въпрос на държавното управление, който засяга младите българи, особено от Столицата, са икономическите ползи и перспективи, които предоставя управлението на БСП. Те клонят към нула. Социалната мобилност не изглежда никак възможна и вероятно, когато управляват социалистите. Преди 8 години управлението беше много по-стабилно, тъй като НДСВ осигуряваше този необходим „заден вход“. БСП е твърде възрастна, прекалено затворена и някак източна.
Вторият проблем за управлението е, че ГЕРБ кметува в 10-те най-големи общини на България. Близо половин милион души имат търпят несгоди само поради този факт. Освен че формират най-голямата „квази“ политическа партия в държавата, те имат пряк интерес да бъдат на една и съща страна с централното правителство. Причините са в организацията и управлението на държавния бюджет, контролът, органите за одобряване на проекти, някои други национални традиции, върху които тук няма да се спирам обстойно. За тези хора всеки ден престой на БСП във властта е загуба на време. Новите партии на България предлагат широка възможност за социална мобилност. Чрез тях реализацията на „българската мечта“* не само е допустима, а по-скоро представлява общо правило. Успешният политически маркетинг чрез Борисов обаче има и някои негативи – поведението, думите и действията му са съвършено неприемливи за поне още толкова български избиратели. По-активните от тях търсят друга политическа алтернатива, а пасивните избират уюта на дома и дейностите в семейна среда в дните, в които се провеждат избори. Стотици хиляди българи, които не биха приели за нищо на света идеята да станат част от електоралното тяло на ГЕРБ. Причините са разнообразни и широко известни. Тази партия не преодолява стереотипите, а ги обслужва. Не носи нищо ново, а предлага единствено политически „кавъри“.
На трето място нямаме проблем, а въпрос. Защо ДПС е най-успешната българска политическа партия от 1989 г.? Движението не участва единствено в управленията на Жан Виденов, Иван Костов и Бойко Борисов. От 25-те години след 10 ноември, ДПС са в централното управление 13 г. В „техните“ общини пък чуждите политически пробиви са изключително редки и на практика невъзможни. Причините са няколко. ДПС възникна като отговор на етническите турци на държавното насилие върху тяхната идентичност. Намесата и участието на тоталитарните тайни служби в този процес не променя същината и мотивацията на хората. ДПС им дава уют и сигурна политическа защита. Движението не се бори за първото място в страната. Напротив – бяга от него. Целта е мощно присъствие с бронзови медали. Формирането на етнически гета по места от години се компенсира чрез въвличането на максимален брой етнически българи в партийните структури и управлението. Подходът, който използват не е чрез някакъв вид „условна власт“, чрез харизматично лидерство, а с изпитаните методи на компенсацията. „Златната верига“ е най-здравата, поне на нашите ширини. Между 25% и 30% от националното представителство на ДПС са етнически българи. Силните спирачки за кооптирането с етнически турци, създадени от образователната система, семейната култура и историческото познание са изградили здрави стени, които се преодоляват трудно. ДПС обаче има много по-висок потенциал и ужасно много нереализирани ползи.
Всичко дотук показва единствено вътрешните проблеми и ограничения на водещите български политически сили. Те са важни, но не са определящи. Ключова задача пред нацията е дефинирането на национални цели за следващите десетилетия. Цели, които да бъдат изпълними и синтезирани след обстоен анализ на мястото ни в Югоизточна Европа и света. А земята ни не е сред най-спокойните на планета и предлага постоянни емоции. С тъга изключвам възможността нацията ни да има собствени регионални и континентални амбиции. По подразбиране изключвам общност с Русия. Излагането на причините ще отмести целта на този текст в друга посока. Моля тези, на които са необходими аргументи за Русия, да се задоволят за момента със „защото така“. Нашата дългосрочна перспектива е Европейският съюз. Националният ни интерес изисква да бъдем европейци заедно със съседна Турция. Трябва да направим това, за да гарантираме позицията си на Континента и за да придобием специални отношения с могъща нация, с която бихме могли да имаме емоционална връзка. Защото, нека да сме честни, кой българин, посетил Турция, се е чувствал зле и на чуждо място? И не написа ли през 1918 г. професор Васил Златарски, че „Първоначалната история на българите несъмнено трябва да търсим в историята на ония средно-азиатски турски народи, които са известни под общо име хун-ну…“
Ако приемем горното за валидно, коя политическа сила може и е длъжна да дефинира и предложи на българите този план? Време е крилатата мисъл “Пътят на България към Европа минава през Босфора” да бъде развита и реализирана. В обратна посока. Да издърпаме Турция в Европа. Рисковете за нас не са малко, нито са за подценяване. При успешно реализиране обаче ни очакват пространствата на североизток. Тогава отбелязването на националния ни празник на 3 март би имало съвършено друго значение. Свързано най-вече с Брест-Литовския мирен договор от 3 март 1918 г. между Четворния съюз (Германия, Австро-Унгария, България и Османската империя) и Русия, и слага край на руското участие в Първата световна война. Ще придобием друга позиция. А Русия… Русия нека я европеизира Полша, ако желае.
Дали е възможно да реализираме такъв план от десни позиции. Да, и единствено от десни. През последните десетилетия водещи български политици се опитваха да кооптират етническите турци в други политически партии. Провалиха се. При силната и невъзможна за еволюция част от нацията ни, обединена около източната и лява БСП, да превърнем ДПС в новата десница на България е задача, която можем да изпълним. Ще отидем при планината, ще я приемем, ще премахнем неприемливите политически практики и по пътя към целта ще можем да реализираме вътрешните реформи, от които родината ни се нуждае. Ще променим конституцията, структурата на съдебната власт, образованието и здравеопазването. Какво би ни попречило?
——–
* Българска мечта – създаден в края на XX век мит, дефиниращ личния успех като придобиване на къща-прогимназия, БВМ или подобна лека кола, жена, която е била поне мис Харманли и няколко милиона в банката, спечелени за неповече от година.
