Напоследък много често се улавям, че мисля за ситуацията в България, като за котката на Шрьодингер**. Нещо, което хем го има, хем го няма и е неясно то живо ли е или е умряло (разбира се, това е некоректен и ненаучен начин за разглеждане на експеримента с котката, но и този текст, както и моите мисли, нямат претенциите да са научни).
Почти всичко в публичния живот у нас е неясно. Което само по-себе си е парадоксално, защото, нали, то е публично – видимо, обществено и т.н., и в същото време е безкрайно мъгливо и неразбираемо.
„Правителство на Шрьодингер”. Кабинетът, съставен преди малко повече от година, беше обявен за експертен и надпартиен, неполитичен. Огромна нелепост е органът, който провежда и развива политиките в България да е неполитичен, но карай да върви. Само че се оказа, че освен двама-трима души в него, другите са далеч от експертизата на ресора, на който са ги поставили. За пример мога да дам вицепремиера по еврофондовете и правосъдието, но няма да го направя, защото ще се отплесна в дълги и сухи обяснения за това какво е ЕС, фондове, договори, регламенти, директиви, Споразумения за партньорство, оперативни програми, планиране и стратегии. Което ги прави нещо като „експертите на Шрьодингер”. След изборите за ЕП партията мандатоносител обвини, обявените от нея самата за експерти, министри за провала на партията. ‘начи те хем са експерти, хем не са, но са виновни за партийни несгоди, с които нямат нищо общо. Това, че партията мандатоносител провежда нещо като „политика на Шрьодингер” е отделен въпрос. Може би е време за „опорните точки на Шрьодингер”.
„Премиерът на Шрьодингер”. Откакто назова Делян Пеевски за шеф на ДАНС, премиерът О. е в състояние на небивалост. Тоест не, че е нелеп, а че не е бивал. Хем го има, хем го няма. С много приятели от протестите бяхме почти убедени, че той всъщност е холограма. О. е премиерът, който го няма. А ако го има се измъква от задните изходи, което води до това, че пак го няма. В своята небивалост и неспособност да обясни „КОЙ предложи Пеевски”, той превърна самия Пеевски в „Пеев*** на Шрьодингер” – хем е предложен, хем не, невлязъл в длъжност, но настанил се в кабинета на шефа на ДАНС. В момента, 355 дни след назначаването на Пеевски, О. се намира в състояние на „Оставката на Шрьодингер”. Те е почти подадена, а правителството е почти неподкрепено.
„Икономика на Шрьодингер”. Примерите с нещата, които ги има и няма едновременно са много и едва ли изброими. Но в сектор икономика почти всичк може да мине под код „Ш”. Започвайки с АЕЦ „Белене” на Шрьодингер, минем през цените на тока на Шрьодингер и стигнем до „Южен поток на Шрьодингер”. Първото и последното се строят, но строителството е спряно, и двата проекта „диверсифицират” източниците на енергийни доставки, но и за двата ни трябват руски ресурси. А цените на тока се понижават покачвайки се. Не трябва да забравяме и министър Стойнев, който е достоен министър на Шрьодингер.
„Дясното на Шрьодингер”. И да си дойда на моята тема. Където най-боли. Защото в момента хем имаме един Реформаторски блок, който извоюва своята първа, нелека, победа. Хем го нямаме. Изчезна от ефир. Почти. За сметка на това, по някоя и друга партийка от съставните му части се опитва чрез нелепи пресконференции и прессъобщения (темата за PR на Шрьодингер – специално създаден за партийните цели в дясно, ще бъде развита някой друг път) да се върне на терена, обидена, явно, от общия успех.
За мен проблемът се дължи на няколко неща:
„Лидерството на Шрьодингер”, което Ирена описа в Петте кьошета достатъчно подробно. Само ще добавя, че не може хем да си лидер, хем да не искаш да водиш хората си, хем да не можеш да ги мотивираш, хем да ги обвиняваш, че не са мотивирани.
„Път на младите на Шрьодингер”. Това е особено специфичен за дясното в България феномен. Декларативно, в последните няколко години, е даден път на новите лица в политиката. Фактически, обаче, изблъсквайки ги с лакти, поради повече опит и поквареност, вече овехтелите лица се подават от някой телевизор без да ги очакваш. Има и нещо като „оттегляне от политиката на Шрьодингер”. Хем си се оттеглил, хем се опитваш да влияеш, хем отричаш, че се опитваш, но резултатите са видими.
„Обединението на Шрьодингер”. Обединението хем го има, хем нечие его не позволява да си признае, че обединението ще го има съвсем, ако въпросното его се отдаде на заслужена почивка.
А и все още недоумявам защо в съвременната психиатрия няма диагноза „обединител на дясното”.
И така. Една година след като вътрешните емигранти в България се вбесиха достатъчно, за да излязат и да потърсят сметка за действията на политиците, шумът и неяснотата са толкова големи, че и те вече не са сигурни вбесени ли са още или отново са апатични.
* Ервин Рудолф Йозеф Александър Шрьодингер е австрийски физик теоретик, един от създателите на квантовата механика, съществено допринесъл за нейното развитие, по-специално с формулирането на вълновите уравнения (стационарно и зависещо от времето уравнение на Шрьодингер), за което е удостоен с Нобелова награда за физика през 1933 г., поделена с Пол Дирак. Той предлага оригинално обяснение на физическия смисъл на вълновата функция и подлага на критика общоприетата копенхагенска интерпретация на квантовата механика.
** Котката на Шрьодингер е персонаж от изглеждащ парадоксално мисловен експеримент, предложен от Е. Шрьодингер, когато искал да покаже непълнотата на квантовата механика при прехода от субатомни към макроскопични системи. Експериментът се състои в следното: В затворена кутия е поставена котка. В кутията има механизъм, съдържащ радиоактивно ядро и съд с отровен газ. Параметрите на експеримента са така подбрани, че вероятността ядрото да се разпадне за 1 час е 50%. Ако ядрото се разпадне, механизмът се задейства, отваря съда с отровен газ и котката умира. Според квантовата механика, ако върху ядрото не се провежда наблюдение, състоянието му се описва като суперпозиция (смесване) на две състояния — разпаднало се ядро и неразпаднало се ядро, следователно, котката е жива и мъртва едновременно. Ако кутията бъде отворена, експериментаторът трябва да види кое да е от двете състояния — „ядрото се е разпаднало, котката е мъртва”или „ядрото не се е разпаднало, котката е жива”. Въпросът е следният: кога системата престава да съществува като смесване на две състояния и избира едно конкретно? Целта на експеримента — да покаже, че квантовата механика е непълна без някои правила, които показват, при какви условия се случва колапс на вълновата функция и котката става или жива, или мъртва, но не и едното, и другото едновременно. Обратно на популярното мнение, Шрьодингер е замислил експеримента не защото е вярвал, че може да съществува живо-мъртва котка; напротив, смятал е квантовата механика за непълна и не докрай описваща реалността в дадения случай. Понеже котката може да бъде само жива или само мъртва (не съществува състояние живо-мъртъв), то това означава, че същото трябва да е вярно и за атомното ядро. То трябва да е или разпаднало се или неразпаднало се.
*** Г-н Пеевски е известен сред своите гласоподаватели защитници като Пеев.
