Г-жо Сачева, наближаващите евроизбори като че ли създават доста главоболия на петте партии в Реформаторския блок. Какво се случва в действителност?
– Мога да говоря от позицията на външен наблюдател, тъй като не членувам в нито една от формациите. Факт е, че от тези избори зависят много неща. Включително и дали Реформаторският блок ще продължи да съществува. Изпитанието е сериозно, защото още при самото създаване на блока се подходи повече емоционално, отколкото рационално. Сметна се, че ако се тръгне по класическата схема с изготвяне на единна платформа, програма и устав, времето няма да е достатъчно, за да се конструира нов политически субект до евроизборите. В резултат на това се създадоха поредица изкуствени субекти, само и само партиите да са заедно. Но се стигна дотам, че са заедно, едва ли не на инат, а не защото имат обща цел, общи принципи или дори позиции по важните за България въпроси. Затова смятам, че партиите в Реформаторския блок се намират по-скоро в капан, отколкото в перспектива.
Това ще препъне ли дясното обединение на предстоящия вот?
– Искрено бих искала Реформаторският блок да успее, но когато се говори за дългосрочната визия на България, нещата не трябва да се структурират по този начин. Не мисля, че беше правилно решението политическите органи на партиите и мнението на техните членове да бъдат пренебрегвани, за да бъде съставен първо един Граждански съвет, а след това и един Изпълнителен съвет, който дори няма лидер, а само говорител. Нарушаваха се уставите, не се свикваха националните ръководства, взимаха се еднолични решения в тесен кръг с едничката идея, че може би това е правилно. Гражданският съвет пък бе представен като орган, който ще се произнася вместо партиите, обезсмисляйки напълно партийната йерархия и принадлежност. Впоследствие се оказа, че този съвет не може да изпълнява функциите си, защото в него влязоха хора с личен авторитет и биография, които да пазят, а не с обща кауза, за която да се борят. Всички тези неща трябваше да бъдат погледнати в перспектива, а не да се решават спонтанно и емоционално на момента.
Затова ли се появи неравенство и в Изпълнителния съвет, където представителите на отделните партии уж трябваше да са поравно, а ДСБ и Движение „България на гражданите“ се оказаха с пълно мнозинство…
– Този състав нанесе може би най-големия удар върху твърдите ядра на формациите, защото събра на едно място всички противоречиви личности в блока. Нямам представа дали действително има война между партиите, но е истина, че в Реформаторския блок има хора с много различни биографии. Има бивши министри на тройната коалиция, сред които е не само Миглена Кунева, но и Даниел Вълчев, който беше вицепремиер на Сергей Станишев. Има и такива, които в процеса на управление са били навсякъде – и вляво, и вдясно, и в центъра. И на практика Реформаторският блок все още търси своята идентичност. Затова смятам, че Изпълнителният съвет няма да може дълго да взима решения точно в този състав, както и да разчита на хора, които да ги изпълняват.
Дори с Радан Кънев като говорител?
– Според мен Радан Кънев пое пост, за който не беше готов. А решението му е своеобразна самооценка за това, че не му стигат силите да бъде лидер. Говорител е техническа функция, това не е човекът, който взима решения или дава визия, а този, който обяснява смисъла на решенията, взети от друг. Отнасям се с изключително уважение към личността му, но с известно разочарование за политическата му перспектива.
Не е ли странно, че точно „избягалият“ от „Синьо единство“ Мартин Димитров се озова в ръководството на Реформаторския блок?
– Това е друг пример за кривите сметки вдясно. Личното ми обяснение за неговото участие в Изпълнителния съвет е, че той държи подписа и всички документи на „Синята коалиция“. И понеже официално тя има двама евродепутати – Надежда Нейнски и Светослав Малинов, предполагам, че се готвят някакви потенциални възможности тази регистрация да се използва на предстоящия евровот.
Значи да очакваме реформаторите да сформират все пак коалиция?
– Да, би било наистина вълнуващо, ако се явят на изборите като „Синя коалиция“…
Предстои им обаче да получат ответния удар на Надежда Нейнски, която е почти готова със своето ново обединение „Дясна алтернатива за България“. Председателят на Българската федерация по художествена гимнастика Илияна Раева също прави коалиция между Социалдемократическата, Християндемократическата и своята собствена партия „Обединена България“, при това с КОД-овото название „Коалиция Обединени Демократи“. Нищо чудно до евроизборите да се появят и други съюзи вдясно. Ще има ли шансове изобщо Реформаторският блок при тази навалица?
– Единственият серозен конкурент, който виждам, е „Синьо единство“ и обединението около него, защото там има доста обективни и субективни причини да се претендира за десния вот. Останалите не са особено сериозни заявки. При всички положения обаче Реформаторският блок трябва да разработи своя адекватна стратегия.
Излиза, че „Синьо единство“ печели от изгонването си от политическия съюз на реформаторите. Възможно ли е да се окаже с по-силни позиции на евровота?
– Не мога да кажа дали биха имали по-силни позиции, но със сигурност изглеждат последователни във визията си и в нещата, които отстояват. Като кандидат за народен представител на предишните избори имам своите забележки към начина, по който „Синьо единство“ водеше преговорите за обединение, и най-вече към това, че точно преди началото на предизборната кампания отказа да се регистрира заедно с ДСБ и БДФ в коалиция. Но на фона на случващото се в Реформаторския блок това, което говори „Синьо единство“ в публичното пространство, изглежда просто по-състоятелно.
Случващото се вляво помага ли на дясното?
– Не, защото то по никакъв начин не се възползва от процесите. Дясното е толкова вкопчено в себе си и във вътрешопартийните си взаимоотношения, че сътресенията вляво като че ли ги подминават. А те са изключително сериозни, защото това, което се случва в БСП, не е политически, а икономически сблъсък. Битката е първо – кой ще управлява енергийните проекти, и второ – кой ще управлява еврофондовете. Никак не е случайно, че в основата на процесите стои точно Ивайло Калфин, който е заместник-председател на енергийната комисия и на тази по бюджетен контрол в Европейската комисия. В това си качество той бе една от основните фигури при планирането на европейските средства за периода 2014-2020. Въпросът е кой ще управлява „Южен поток“, кой ще участва евентуално в строежа на 7-и блок в АЕЦ „Козлодуй“ (ако „Уестингхауз“ реши да инвестира в България) и кой ще има дял в АЕЦ „Белене“, ако проектът случайно се възобнови (въпреки че все по-често чувам, че ще бъде продаден на друг инвеститор). Много е жалко, че десните партии не се концентрират достатъчно върху това.
Но нещото, което откровено ме дразни, е, че г-жа Кунева и съпартиецът й Даниел Вълчев изобщо не взимат отношение по парливите теми, свързани с управляващата власт. Може би са претърпели своята метаморфоза и са преценили, че са по-скоро дясно мислещи, отколкото либерали, но понеже и двамата са били министри в правителството на Сергей Станишев, очевидно изпитват стеснение да коментират политиката на БСП. Много лошо би било, ако това не е зле прикривана свенливост, а реално задкулисие.
Очевидно предстоящата предизборна кампания ще трябва да опровергава доста опасения…
– Всъщност, това, на което истински трябва да се наблегне, е повече работа с хората, които не гласуват. В България има много сериозно множество, поне 40% български граждани, които не желаят да продават гласа си и не искат да бъдат манипулирани. Вместо това очакват да бъдат убедени, че има смисъл да подкрепят една или друга политика. За тях обаче не се работи. Публичното говорене на партиите отново е насочено към традиционните гласоподаватели, които така или иначе имат своите политически пристрастия.
Държавният глава Росен Плевнелиев не направи ли положителна крачка в тази посока с поискания референдум за основните изборни правила?
– По принцип съм „за“ референдумите и „за“ това хората да изразяват мнението си, но съм един от противниците на това допитване. Считам, че е неправилно поставено като тема и съвсем неподходящо за конкретния момент. Вместо да обсъждаме какво ще правим с еврофондовете в периода 2014-2020, вместо да говорим за големите енергийни проекти на ЕС и мястото на България в тях, вместо да се фокусираме върху външната политика на общността, която пряко ни засяга, защото цялата южна граница на ЕС е под напора на имигранти и бежанци, и вместо да следим като хрътки какво се случва с Изборния кодекс, ние се занимаваме с дебати дали да има или не задължително гласуване, мажоритарен вот или електронно избиране на депутати. Някой може да намира огромен смисъл в това и да се опитва да налага мнението, че това е гениален ход от страна на президента, но за мен е поредното отклоняване на огромно количество обществено време и енергия в глух коловоз. Освен това дълбоко се съмнявам, че въпросните 500 хил. подписа изобщо ще бъдат събрани. Дори да се случи, проверката на автентичността им ще отнеме толкова време, че едва ли ще има възможност референдумът да се проведе заедно с евроизборите.
Къде остава тогава истинската политика, за която непрекъснато слушаме – политиката за хората?
– Трябва да призная, че в днешно време гражданите като че ли са станали по-свободни и май значително по-морални, за да правят сами истинските неща в живота си. Като гражданин съм се занимавала с много неща и съм искала инструментите на политиката, за да мога да правя тези неща за повече хора. Сега обаче си мисля, че тези инструменти са ужасно ръждясали. И казусът с бежанците е брилянтен пример. Не съм вярвала, че може да се случи, но от август досега по неофициални данни с помощта на различни доброволци и организации са събрани над 500 хил. лева. И към днешна дата всички бежанци в лагерите у нас се хранят от хората, които купуват храна, планират, търсят доставчици на възможно най-ниски цени, правят менюта, изчисляват калории и какво ли още не. Армията се включи с жива сила чак сега от 1 февруари, но всичко останало – заниманията с децата, уроците на български и английски език, игрите, музиката, правните консултации, медицинските услуги, включително и лекарствата, и всички опити за интеграцията на тези хора го правят доброволци. Само преди няколко дни при мен беше един симпатичен младеж, който сподели, че когато получи своя статут на бежанец, иска да напусне България, но мечтата му е да направи билбордове в Европа, на които да пише „Благодаря на българските хора“. Не на българското правителство, а на хората.
От banker.bg
Деница Сачева е PR-експерт, бивш кандидат за народен представител от ДСБ смятана за приближена на бившия лидер на ДСБ Иван Костов. Член на Борда на Международната асоциация на PR- специалистите (IPRA). Член на Европейската асоциация на директорите по комуникации.
