В желанието си да пресекат от корен възможностите за бъдещи подобни атаки срещу финансовата система, и банкерите и политиците сега са склонни да отидат в другата крайност. А точно те трябва да знаят, че не тежките наказания записани в НК, а доверието е това, което е жизнено важно за нормалното функциониране на банковата система и не само – на цялата система на българската демокрация.
По тази логика защо да не върнем Крумовите закони, да режем ръце и крака и така най-вероятно ще пресечем кражбите и грабежите! Ще ги пресечем ли – не разбира се!
Ето защо логиката да увеличаваме наказанията за да спрем дадени действия не е най-доброто.
Вероятно има други много по-добри решения, които да ни предпазят от бъдещи подобни сценарии.
Тези решения, видно е вече, трябва да са комплексни.
Например, като променим прокуратурата и нейното място в системата на разделението на властите, обърнем внимание на съда, подобрим работата на МВР, видим какво точно прави ДАНС, разгледаме под лупа работата на регулаторите, обърнем внимание на самите политически партии и техните цели и действия, видим как политиката се сраства с капитала и как това води до перманентна криза на доверието. Да искаме спазване на законите за всички!
Очевидно е, че така наречената криза бе предизвикана изкуствено и вероятно на втория си етап и целенасочено. Именно и заради това, тази криза, макар на моменти да изглеждаше тежка, всъщност бе лесно овладяема. Но основното, което подхрани слуховете и безпокойството бе липсата на доверие. А доверието се гради с години и се пропилява за секунди.
Така, че ние всичките поотделно и като общество не можем да си позволим повече да пропиляваме доверието на хората – защото доверието е онази, нека да я нарека „божествена“ частица, която може да спои всеки и всичко в едно функциониращо цяло. Да дооформи България като държава с ясни национални приоритети и цели.
Банкерите и политиците трябва да работят за изграждането на доверие и тогава няма да са необходими законодателни промени за щяло и нещяло.
С предложението на БНБ за по-тежки санкции разписани в НК, толкова бързо прието от политиците и дори вече внесено в НС, само се разбира, че отново се плъзгаме по най-малкото съпротивление.
В целия този Костинбродски сценарии номер две, който тресе държавата в последните дни, своята водеща роля имат много актьори, клакьори и сценаристи – главни и второстепенни. За някой се досещаме, защото са по-видими, за други само предполагаме. Но може би идва времето, когато ще прочетем надписите след края на представлението за да видим КОЙ точно написа сценария, КОЙ точно го пусна в действие и ДАЛИ най-сетне няма да видим закона приложен. Трябват ни отговори! Въпросите ги знаем.
Но не бъдете прекалени оптимисти.
Защото преди доверието е отговорността, а тя у нас е дори по дефицитна и от бананите по Тошово време.
