Огнян Минчев
Западът губел „Втората Студена война“ – геополитически анализ… Иска им се, много им се иска да има такъв свят, в който Западът губи, а любимата им Кремълска сатрапия печели – заедно с БРИКС, заедно с Венецуала, заедно с Ахмадинеджад, който между впрочем вече го няма. Иска им се, но такъв свят, в който „Западът губи втората Студена война“ не съществува. Съществува реалният свят, в който се случват прости, нормални и в определен смисъл закономерни неща. като например…
На 14 юли 1789 г. бе разрушена Бастилията. Рухването на този затвор ознаменува една нова епоха в световната история – епохата на модерните нации. „На оръжие граждани“, зове Марсилезата, под чиито звуци се създаваше общността на тези, които носят лична отговорност за бъдещето на своята страна – гражданите. През следващите 200 години свободните граждани създаваха своите свободни нации в Европа и навсякъде по света. Националното чувство и националната отговорност бяха подложени и на чудовищни злоупотреби – като тази на нацизма, които трябваше да създадат имунитет на националните общества и постепенно да ги отворят към интеграция в един по-широк и с повече възможности за свобода свят.
През 50-те – 70-те години на 20 век националната модернизация навлезе и в пространствата на бившия колониален – „трети свят“ – където пътят й е много по-трънлив отколкото в Европа, но никой не е напуснал този път – засега! Има само едно пространство в целия свят в края на 80-те години на 20 век, което е все още напълно подвластно на крепостничеството и феодализма – пространството на Съветския съюз, подчинил на своята имперска власт и нациите на Централна и Източна Европа. Руската империя е сред най-дълго съпротивляващите се на националната модернизация мракобесни сили. През 1861 г. царят освобождава от крепостничество селяните, но те не получават шанса да осъзнаят благото на свободата. Броени десетилетия по-късно Руската империя е преформатирана като тоталитарна утопия, в която свободата е дори по-оскъдна от най-бруталните пректики на предшестващото я самодържавие. Когато през 1991 г. Съветската империя рухна, народите които я населяват получават за първи път шанс за самоопределение. Те се възползват от него в различна степен.
Прибалтийските републики бързо изградиха динамични европейски национални общества и държави, присъединиха се към общността на цивилизованите народи. Южен Кавказ проля много кръв в усилията за национална еманципация на грузинци, арменци и азери, но създадените национални държави продължават да бъдат крехки и уязвими под бруталните опити за дестабилизация и грабеж на бившата имперска метрополия. Украйна премина през поредица от кризисни вълни на самоутвърждаване – от „покрайнина“ на Русия, от остатъчна Украинска ССР, към интегрирана и отстояваща свободата си нация в съпротивата срещу великодържавната агресия през последните месеци. Централна Азия зае привичната за нея държавно-политическа форма на съвкупност от полу-феодални емирати, оглавени от локални – вече национални „бащи на народите“. Този процес е в движение – той не е приключил. Мощни олигархични елити и кагебистки мафии неумолимо давят усилията за национално държавно изграждане, поддържат режими на паянтови институционални конструкции на публичен живот. Стопанският и политическият живот са синкретизирани в бруталния грабеж на пост-съветската олигархия над еманципиращите се народи в пост-съветското пространство.
Това е война на живот и смърт, която пост-имперските елити са осъдени да загубят, и в която младите национални сили на модернизацията и гражданската свобода укрепват във всяка поредна битка – спечелена подобно на Розовата и Оранжевата революция, или загубена като агресията на Кремъл срещу нова Грузия или възцаряването на Кремълския наместник Янукович в Киев. Пост-имперските елити не мислят за капитулация – тяхна е една седма част от световната суша. Техни са нефтените и газови полета на Сибир, където цялата Менделеева таблица присъства в несметни количества. Тяхна е съхранената конструкция на най-ефективната подтисническа система в сувременния свят – КГБ, съчетаваща глобалния шпионаж с най-хитроумните схеми на де-стабилизация, унижение и инсцениране на междуобщностни конфликти в човешката история. Пост-имперското самодържавие оцеля през 90-те години, в които руската демокрация имаше своите – макар и хаотични – шансове за успех. Имперското черносотничество тлееше в многотомните мечтания за Евразийска цивилизация на Александър Дугин, чийто съвет към последователите му е буквално следния: „Най-висш дълг на истинския евразиец е когато се събуди сутрин – първо да се изплюе на Запад, да захрачи Запада…“
Възкачването на Путин събуди плахите надежди на имперската ретроградност, но трябваше да мине десетилетие за да може незабележимият офицер от Дрезден да се превърне в икона на възраждащото се имперско самодържавие. Апетитът идваше с яденето. След подчиняването на Русия на новата Кремълска диктатура дойде ред на Грузия, а днес на Украйна. България никога не е била извън сметките и плановете на олигархичните великодържавници. Засега те се задоволяват с бруталното корумпиране на българския пост-комунистически елит и безмилостно източване на българското национално богатство с рекета на газови доставки, бензинов монопол и свръх-корупционни проекти като Белене и Южен поток. Възраждането на самодържавната имперска арогантност е впечатляваща и създава илюзии за геополитическо възраждане на „тюрмата на народите“ с център Москва. Истината е по-различна.
Днес Кремъл председателства над една страна с драматични дефицити на икономика, технология, демография и инфраструктура. Кога за последен път сте си купили нещо руско? Не говоря за пушената риба от „Берьозка“-та, нито за бензина, който сипвате в колата си… Да, вече погледнахте към античния ВЕФ в ъгъла, сетихте се и за телевизора „Електрон“ от 1973-та в мазето… Толкова. Продължителност на живота – като в Африка… Демографска структура – като българската, при все, че няма толкова голяма емиграция… Пътища… няма пътища – не само в Сибир, но и в европейска Русия. Елитарната наука и култура са все на това високо ниво, на което съществуват от времената на Гогол и Вернадски, но със стопанското и гражданското развитие те нямат съществени допирни точки. Растящите жизнени стандарти от първото десетилетие на века са пряка функция на растящите цени на нефт и газ, осигурявани в частност с брутален рекет над бивша „тяхна“ източна Европа. Извадете нефта и газа от брутния вътрешен продукт на Кремълския „геополитически колос“… И какво получихте?
Българските пропагандни петоколонници много обичат да фантазират на тема „геополитическо могъщество на Русия“. Още крачка и … Америка се маха от Европа, а Кремълската нагайка изящно чертае една нова Европа от Лисабон до Владивосток. Тези съвременни коминтерновци вече сънуват една евразийска България, начело на която са … те самите, разбира се, наследниците на комунистическите компрадори от втората половина на 20 век. Зелените човечета яростно пълзят по Крим и Славянск, а българските колоради възторжено сънуват поражението на Америка и възцаряването начело на света на Горна Волта с ръждясали ракети и на газово-петролната монархия на Владимир Владимирович… Е-ех, момчета, няма такъв свят, как да ви го обясня. Светът работи, учи, произвежда, организира и оптимизира човешкия труд. Америка дължи трилиони на Китай, Китай дължи развитието си на американския пазар… Европа мъчително изгражда обединена институционална финансова система… Бразилия бумти от иновации – изнася боклука от фавелите и внася модерното общество в дълбините на Амазонската джунгла. Хората правят „от нищо нещо“. Тръгват с идея и пристигат с нов продукт, с нова система, с ново общество… Вашите благодетели тръгват от най-богатата земя в света и стигат до примитивния бандитизъм да крадат чужда земя под измамния лозунг за имперско величие. Хайде – погледнете през прозореца – вън е 2014 г. Мина времето на империите, на камшика, на празните приказки и надутите от самовлюбеност бузи. Този свят, в който вашата любима имерия печели „втората Студена война“ не съществува. Студената война – както и „горещата“ се печели с икономика, технология, с идеи и мотивация на милиони хора. След рухването на марксизма-ленинизма вашите московски патрони отново посегнаха на Православието. За да превърнат отново вярата в Христа във вяра в организираното безмозъчно насилие на примитивното си самодържавие. Времето на Победоносцев свърши – днес са други времена. Бъдещето е на неависима Украйна, на оцеляла и вървяща напред Грузия, ако щете – на осъзнала се най-накрая България. Бъдещето е и на намерила себе си Русия – без зелени човечета и нахъсани срещу чуждия живот колоради. Няма втора Студена война, господа! Просто светът върви напред. А вие стоите на един потъващ остров, за който искате да завържете и многострадалната си страна – България, чието бъдеще бе няколко пъти изкоренявано само през 20 век от вашите патрони…
