1895 г. в центъра на София е извършено покушение срещу Стефан Стамболов. Два дни по-късно той умира от раните си. Съпругата му Поликсения не позволява на княз Фердинанд да присъства на погребението.
Стефан Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. във Велико Търново. Образованието си започва в родния си град, по-късно учи в Одеската семинария (1870-1872 г.). Израства в обкръжението на революционери като Христо Иванов-Книговезеца, Отец Матей Преображенски, Христо Караминков – Бунето и участвува в почти всички прояви на борбата за политическа независимост през 70-те години на ХІХ в. – член е на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ и в Гюргево, изпълнява важна роля в подготовката на Старозагорското (1875 г.) и на Априлското въстание (1876 г.). След 1880 г. става подпредседател, а и председател на Народното събрание. В периода 1888-1894 г. е министър-председател. Допринася за Съединението на Княжество България и Южна Румелия. Участва в контрапреврата през 1886 г.
Стефан Стамболов провежда ярко изразена националистична политика, способства за укрепване на дипломацията, на икономиката и на държавническата мощ на България. Влиза в конфликт с царска Русия и княз Фердинанд.
