Директивата за авторското право в цифровия единен пазар (ДАПЦЕП) застрашава свободното споделяне на съдържание, създадено от обикновените граждани и връчва опасни цензорски права едновременно и на еврократите, и на големите издателски компании. От изготвянето на първоначалните текстове през 2016 г. досега, законът е подложен на почти универсална критика от научните, интелектуалните, журналистическите и издателските среди. Въпреки това видяхме безпрецедентни опити от страна на видни еврократи за цензура срещу недоволни журналисти. Петицията срещу регламента, подписана от почти 5 милиона европейци, беше осмяна като “основана на лъжи” от главния преговарящ за текстовете евродепутат Аксел Вос.
Навлизаме в последната фаза в борбата за свободата на словото в интернет на територията на целия Европейски съюз.
Френско-немската ос на злото
По отношение на законодателството, Европейският съюз често е заложник на интересите на “двигателя на Европа”. Франция и Германия обикновено доминират преговорите за всички европейски закони поради икономическата и политическата си мощ и демографския си превес.
Французите застъпваха приложението на чл. 13 върху всички онлайн платформи, без изключения. Тяхната позиция изискваше всички бизнеси, дори най-малките, да “положат всички усилия” да предотвратят качването на защитени произведения.
Основни лобисти за приемане на текстовете са германските компании-разпространители, които искат да превърнат провалените немски практики в европейски закон. Немците искаха компании с приходи под 20 милиона евро годишно да бъдат изключени от законовите изисквания, за да се предпазят малките предприятия и стартъпите. Предложението беше близко до досегашните текстове, които изключваха компаниите с приходи до 10 милиона и под 50 служители.
Миналата седмица двете страни постигнаха съгласие по отношение на финалните текстове на ДАПЦЕП. В изблик на невиждан бюрократичен героизъм, френско-немския консенсус постигна редакция на разпоредбите, която е дори по-лоша от досегашния вариант.
Машината за цензура – всички мразят чл. 13
Чл. 13 от ДАПЦЕП е хумористично именуван от интернет активисти като “забраната на меметата”. Каквото и съдържание да искаме да споделим със света, ще трябва да получаваме предварително позволение от машините за цензура – “ъплоуд филтри”. Това са алгоритми, които доказано не могат да различават защитено авторско съдържание от законно позволено използване на творби като например с цел пародия, критика, или образование. Консенсусният текст на чл. 13 задължава всеки бизнес да инсталира такива ъплоуд филтри, които да следят всичко качвано от потребителите, преди то да стане видимо на платформата. Прави се изключение единствено ако бизнесът отговаря едновременно на три много ограничени критерия:
1. Сайтът да е онлайн от по-малко от 3 години
2. Да има годишни приходи под 10 милиона евро
3. Да има под 5 милиона уникални посетителя на месец
Неотговарянето дори на един от тези критерии, ще задължи съответния сайт да използва ъплоуд филтри.
Дори един бизнес да покрива и трите критерия, той все пак ще е длъжен да демонстрира, че е положил “всички усилия” да се сдобие със съответния лиценз от носителя на интелектуална собственост. “Всички усилия” умишлено не са конкретизирани – оставя се на съдебния и бюрократичен произвол да решава кога един бизнес е или не е спазил законовите изисквания. Това означава, че дори най-малките бизнеси ще са задължени превантивно да купуват правата от носителите на интелектуална собственост независимо колко лоши условия им се предлагат и дали изобщо бизнесите искат това съдържание да присъства на сайта им. “Изборът” им е между солени глоби или огромни разходи за лицензи.
Въпреки че директивата се радваше на по-широка подкрепа преди две години, днес на практика всички са се обявили против нея. Много филмови компании, музикални групи и журналисти оттеглиха подкрепата си за текстовете. Чл. 13 е нищо повече от корпоративна субсидия за големите корпорации-разпространители и е една от най-грозните прояви на шуробаджанашки капитализъм в последно време. Творците няма да получават нищо.
Данък върху знанието – чл. 11
Чл. 11 от ДАПЦЕП, също познат и като “данък линкове”, разширява авторските права по отношение на новинарските сайтове. Текстовете ще задължат всеки сайт да закупи лиценз, ако иска да показва нещо повече от “единични думи” или “много кратки откъси” от новини. Това ще убие досегашната практика до линковете с новини да се показват полезни откъси от тях, които лесно ориентират потребителите в информационния поток. Не се прави изключение дори за услуги, предоставяни от обикновени граждани или с нестопанска цел.
Скандалното в случая е не само ограничаването на правата на гражданите да са информирани и да споделят информация. В Германия почти същите текстове вече действат от години и има всеобщо съгласие, че те са неефективни и не се основават на никакви факти. Изследвания по въпроса, поръчани от самия Европейски парламент, показват, че няма доказателства за връзка между намаляващите приходи на вестниците и онлайн агрегаторите на новини. Друго изследване, поръчано от Европейската комисия, доказа, че вестниците всъщност извличат ползи, а не негативи, от показването на откъси. Германската асоциация на журналистите излезе с обща позиция, че тези закони е “най-добре да се отменят”.
Трябва да се запитаме, защо еврократите искат да наложат на целия Европейски съюз закони, които в Германия са се провалили напълно? Дали причината е некомпетентност, корупция или и двете?
Европа по пътя на китайската диктатура
При приемане на директивата в сегашния ѝ вид, вече няма да спорим дали някое съдържание трябва да бъде свалено от интернет. Това съдържание изобщо няма да бъде качвано, защото ще бъде блокирано от автоматизирани цензуриращи алгоритми.
Изискванията на новата директива на практика ще убият културния и информационен ренесанс, който европейските общества изживяват благодарение на мигновеното споделяне на информация в Интернет. Вече видяхме резултатите от такива закони. След приемането на Регламента за личните данни, много сайтове извън ЕС просто блокираха достъпа на европейските потребители. Причината е че не желаят допълнителните разходи или просто не искат да се съобразяват с законодателния произвол на Съюза. Същото ще последва и при приемането на ДАПЦЕП.
ЕС и сега изостава в технологичните иновации и не е дом на нито една компания от калибъра на Гугъл, Епъл или Амазон. Директивата ще задълбочи още повече този проблем и ще изолира съюза от останалия свят, както китайската диктатура е изградила “Велика огнена стена”, блокираща достъпа към “външния” интернет.
В допълнение, изследователската дейност ще бъде изключително затруднена поради въвеждането на редица изисквания, свързани с “копаенето” на данни и текстове (data mining).
Какво можем да направим?
България учудващо продължава да подкрепя текстовете на директивата и не е сред държавите-членки, които се противопоставят. Страната ни се застъпва за най-вредните текстове и няма изгледи да си промени позицията. В това няма никаква логика, защото ИТ сектора у нас е един от най-динамично развиващите се и би бил ощетен силно от такива изисквания.
Сега е последният момент, в който можете да се свържете с българските евродепутати и да покажете, че сте твърдо против приемането на човеконенавистните текстове на ДАПЦЕП. Можете да пишете и до партиите, които са ги излъчили, за да бъдат притиснати и по тази линия.
Предстои гласуване в Съвета на ЕС, където директивата може да бъде спряна от 13 държави-членки или от държави-членки, представляващи 35% от населението. При последното гласуване осемте членки против съставляваха 27% от населението. Алтернативно, вотът в Европейския парламент може да отмени регламента или да направи промени, като например да премахне чл. 11 и чл. 13.
Все още не е твърде късно да спрем това безумие. Втори шанс може и да няма.
