НОВО

Докладът, който посочи “фалшивите новини”

Най-накрая излезе пълната версия на доклада на Робърт Мълър, който трябваше да докаже несъмненото съглашателство между Тръмп и Путин за спечелването на президентските избори в САЩ. Поне трябва да сте били с такива очаквания, ако сте гледали и чели масмедиите в САЩ...

Унищожението е освобождение, красивото е грозно

„Дръжте модерните архитекти далеч от реставрацията на „Нотр Дам!“ Този съвет се превърна в слоган на съпротивата срещу набиращите популярност прогресивни идеи за радикален редизайн на разрушените от пожара части на катедралата „Света Богородица“ в Париж. Огнените...

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Филтри и данък върху линковете – какво означават те за нас?

Време за четене: 5 мин.

Едно от най-известните мемета в интернет е за т. нар. „distracted guy“. Автор на оригиналната снимка е испанецът Антонион Гилем (Antonion Guillem), който я предлага наред с други от същата фотосесия на платформата Shutterstock. Едва ли някой вече помни чие е първото ѝ пародийно използване онлайн, но оттам следва стихия от обработки, доработки, ремикси, вграждания и колажи на знайни и незнайни автори, които не само правят снимката световноизвестна, но и я превръщат в култ. Как? Много просто – с масово споделяне пресподеляне из социалните мрежи като Фейсбук и Туитър, съответно в платформи като Инстаграм или Фликр.

Обръщам специално внимание на тази историйка, защото скоро можем и да бъдем лишени от подобен лукс. Причината за това се крие в предложението за нова директива относно авторското право в единния цифров пазар. То съдържа две много проблемни разпоредби, конкретно чл. 11 и чл. 13.

Данък върху линковете

Чл. 11 въвежда ново сродно право в полза на онлайн изданията, познато като „данък върху линковете“. Наречено е така, защото защитава онази малка част (snippet) от съдържанието на дадена статия, което се вижда при споделянето на линк към статията в някоя от социалните медии или пък излиза в търсачки като Гугъл. Ако чл. 11 бъде приет, то социалните медии, търсачките и другите платформи ще бъдат задължени да сключват лицензионни споразумения с медиите, ако не искат да показват на потребителите си просто голи линкове.

Интересното тук е, че този експеримент вече бе тестван в Германия, където завърши с пълен неуспех. Гугъл се обърна с отворено писмо до медийните издатели, с което им поиска безплатен лиценз да показва снипети от техните статии, като в противен случай ги заплаши да показва само линкове без никаква друга информация. В следствие на това представляващата германските медийни издатели организация за колективно управление на права VG Medien предостави безвъзмездна лицензия на американския интернет гигант.

Защо претърпялото пълно фиаско в Германия сродно право би (про)работило на европейско ниво в момента е напълно неясно. Отговор многократно е искан от германския евродепутат Аксел Фос (ЕНП), който е докладчик по тази тема, но задоволителен такъв не е даван никога.

Не на последно място следва да се отбележи, че смислеността на сродното право по чл. 11 се оспорва в рамките на възложена от Еврокомисията студия, чиито съставители не намират доказателства, че социалните медии, търсачките и агрегаторите на новини са отговорни за намаляването на приходите за вестниците или медийните сайтове. В заключението си те отхвърлят член 11 като твърде широко, неточно дефинирано и неоправдаващо очакванията си директивно законодателство.

Машините на цензурата

Член 13 от директивното предложение се отнася до прословутите „ъплоуд филтри“. Това е мярка, която търси да принуди големите платформи и най-вече Фейсбук да сключват лицензионни споразумения с представляващите авторите организации за колективно управление на права, по силата на които платформите да плащат отчисления за споделяното от потребителите им съдържание – снимки, аудио или видео. Откажат ли платформите да сключват такива споразумения, то същите имат задължението да инсталират технически механизми, които да проверяват споделяното от потребителите им съдържание, и открият ли, че нещо е с неуредени права, да блокират публикуването му.

Давам следния пример: представете си, че искате да споделите ваша снимка във Фейсбук. За целта първо трябва да изчакате тя да премине през филтриращия механизъм. Той може и да не работи особено добре и да определи, че вашата снима всъщност принадлежи на трето лице. И не само да не ви позволи да я споделите, но и да ви наложи някаква санкция. 48 часа без достъп до профила ви в социалната мрежа. Или нещо съпоставимо по неудобство.

Това е коренна промяна на сега действащото право. Понастоящем онлайн платформите не са длъжни да контролират какво потребителите им споделят. Правоносителите са онези, които следят дали циркулира съдържание с неуредени права. В такъв случай те известяват платформата за нарушението, и ако тя не свали неуреденото съдържание, става съотговорна заедно с потребителя си – нарушител. Това принципно действа достатъчно мотивиращо за платформите и те не стоят безучастни, когато получат предупредително писмо или искане за сваляне на съдържание от някой правоносител.

С други думи, ако чл. 13 бъде окончателно приет, то няма да спорим за това дали дадено съдържание да бъде свалено или не.

Не, при действащ чл. 13 можем единствено да дискутираме дали то да види бял свят или все пак не.

На този фон съвсем реалистична се явява опасността от злоупотреба с авторско право и последващо налагане на цензура. Това в България не е нещо абстрактно, а тъжна действителност – у нас телевизии неколкократно са се позовавали на сродните си права и са искали от YouTube да сваля споделени там записи от техни предавания с неудобни участия на политици. С този проблем съм се сблъсквал лично в собствената си практика и искам да ви кажа, че въпросните неудобни за някого предавания не са достъпни за публиката в иначе хубавите видеопортали, собственост на самите телевизии. Подобен казус съм имал и с една от големите ни банки, която опита да свали клипове с журналистически разследвания, само защото някъде из тях се виждало банковото лого.

В този смисъл задължението за филтриране на съдържание ще бъде пагубно за разпространението на информация и за възможностите ни да я достъпваме свободно. Тазгодишното 111-то място на България в класацията за медийна свобода на „Репортери без граници“ е просто блед предвестник на гарантираното ни по-нататъшно пропадане.

Какво се в Европарламента?

При ключовото си гласуване на 20 юни мнозинството от членовете на комисията по правни въпроси (JURI) подкрепи предложенията на докладчика Аксел Фос. За въвеждане на сродното право по чл. 11 гласовете се разделиха 13 на 12, докато филтрите за качване съобразно чл. 13 подкрепиха 15 от общо 25 гласували.

Макар да изгубихме тази битка, войната, която водим вече 2 години, още не е приключила. Освен проблемните текстове, комисията по правни въпроси днес гласува и да си даде мандат за преговори със Съвета на ЕС, с който да постигне окончателен вариант на директивния текст. Това според EDRI може да означава две неща: 1) парламентът отхвърля мандата за преговори и с него цялото директивно предложение, или 2) парламентът подкрепя мандата и преговорите по него траят до зимата, съвпадат с австрийското председателство на Съвета и завършват с краен вариант на текста. Но дори този текст ще трябва да бъде гласуван на пленарно заседание на Европарламента, в което участват всички депутати и те да решат да го отхвърлят.

Какво можем да направим ние?

Нещо много просто.

Наближи ли пленарното гласуване на текста, всеки гражданин на ЕС може да търси пътища и начини да въздейства на „своя“ евродепутат. Това може и трябва да стори всеки български интернет потребител, като влезе във връзка с всеки от българските представители в Европарламента. И да им зададе много простия въпрос: ще подкрепите ли нас гражданите днес, щом очаквате да ви дадем гласа си утре?

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!