НОВО

Какъв е българският интерес в ЕС

Какъв е българският интерес в ЕС? Придава ли модерният консерватизъм алтернатива във ВМРО? Гости в студиото на "Свободна зона с Георги Коритаров" бяха Ангел Джамбазки и Критиян Шкварек – кандидати за евродепутати. Вижте видеото:...

Целият свят се оглежда в един български касов апарат

Не че няма дясно. Просто по някаква причина не е модерно. Днес най-дясната страна в света е комунистически Китай. Защо дясното не е модерно? Защото хората не обичат да чуват, че трябва да се трудят, да мислят, да се борят и да се мъчат, а предпочитат да им напяват в...

За споделеното родителство

В съвременното общество все повече деца растат в разделени семейства. Разводите са доста по-често явление в сравнение с преди 2-3 поколения, двойки в съвместно съжителство също се разделят, а трудовата миграция води дотам, че съпрузи се принуждават да живеят далеч...

Апетитът на британските консерватори към революция и контрареволюция

През юни 2016 г. Великобритания гласува с референдум да излезе от Европейския Съюз. Макар и напълно безкръвен, този резултат беше революционен по британски. Въпреки предупреждения, които съм чувала и от британски, и от български консерватори, че това се е очаквало, аз...

Напрежението между САЩ и Иран: Ще има ли ескалация и как ще се отрази на света?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" д-р Мартин Табаков гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Гост също бе международният анализатор Яшар Абдулселямоглу. Тема на разговора бе покачващото се напрежение между САЩ и Иран. Според Абдулселямоглу...

Венецуела като точка на геополитическо противопоставяне

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" по Военен телевизионен канал с водещ Евгени Кръстев. Тема на разговора бе продължаващата криза във Венецуела. Вижте пълното видео:...

Кампанията за евроизборите

Журналистът и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев и политологът Страхил Делийски гостуваха в предаването "Всичко коз" по Канал 3 с водещ Мая Костадинова. Те оцениха тезите в кампанията за Европейски избори 2019 - в Европа и у нас. Вижте пълното...

Какво трябва да се промени за да сме щастливи в ЕС

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "#Европа" по БНТ. Тема на разговора бе бъдещето на Европейския съюз и проблемите, пред които той е изправен. Гост също бе директор на фондация "Силна Европа". Вижте пълното...

ВЕИ революция ли? Не, газова!

Да, случи се: Както глобалните инвестиции, така и новите инсталирани мощности на ВЕИ през 2018 г. са по-ниски в сравнение с предходната 2017 г. Годините на постоянен ръст свършиха и то много преди ВЕИ да са заели значим дял в енергийното потребление. През...

Освирепелият феминизъм

Две новини от последните дни ми дадоха повод за написването на тази статия. Едната е решението на Спортната комисия на щата Калифорния да суспендира боксовия лиценз на Кубрат Пулев заради прословутата целувка с репортерката Дженифър Равало. Другата е петицията на...

Филтри и данък върху линковете – какво означават те за нас?

Време за четене: 5 мин.

Едно от най-известните мемета в интернет е за т. нар. „distracted guy“. Автор на оригиналната снимка е испанецът Антонион Гилем (Antonion Guillem), който я предлага наред с други от същата фотосесия на платформата Shutterstock. Едва ли някой вече помни чие е първото ѝ пародийно използване онлайн, но оттам следва стихия от обработки, доработки, ремикси, вграждания и колажи на знайни и незнайни автори, които не само правят снимката световноизвестна, но и я превръщат в култ. Как? Много просто – с масово споделяне пресподеляне из социалните мрежи като Фейсбук и Туитър, съответно в платформи като Инстаграм или Фликр.

Обръщам специално внимание на тази историйка, защото скоро можем и да бъдем лишени от подобен лукс. Причината за това се крие в предложението за нова директива относно авторското право в единния цифров пазар. То съдържа две много проблемни разпоредби, конкретно чл. 11 и чл. 13.

Данък върху линковете

Чл. 11 въвежда ново сродно право в полза на онлайн изданията, познато като „данък върху линковете“. Наречено е така, защото защитава онази малка част (snippet) от съдържанието на дадена статия, което се вижда при споделянето на линк към статията в някоя от социалните медии или пък излиза в търсачки като Гугъл. Ако чл. 11 бъде приет, то социалните медии, търсачките и другите платформи ще бъдат задължени да сключват лицензионни споразумения с медиите, ако не искат да показват на потребителите си просто голи линкове.

Интересното тук е, че този експеримент вече бе тестван в Германия, където завърши с пълен неуспех. Гугъл се обърна с отворено писмо до медийните издатели, с което им поиска безплатен лиценз да показва снипети от техните статии, като в противен случай ги заплаши да показва само линкове без никаква друга информация. В следствие на това представляващата германските медийни издатели организация за колективно управление на права VG Medien предостави безвъзмездна лицензия на американския интернет гигант.

Защо претърпялото пълно фиаско в Германия сродно право би (про)работило на европейско ниво в момента е напълно неясно. Отговор многократно е искан от германския евродепутат Аксел Фос (ЕНП), който е докладчик по тази тема, но задоволителен такъв не е даван никога.

Не на последно място следва да се отбележи, че смислеността на сродното право по чл. 11 се оспорва в рамките на възложена от Еврокомисията студия, чиито съставители не намират доказателства, че социалните медии, търсачките и агрегаторите на новини са отговорни за намаляването на приходите за вестниците или медийните сайтове. В заключението си те отхвърлят член 11 като твърде широко, неточно дефинирано и неоправдаващо очакванията си директивно законодателство.

Машините на цензурата

Член 13 от директивното предложение се отнася до прословутите „ъплоуд филтри“. Това е мярка, която търси да принуди големите платформи и най-вече Фейсбук да сключват лицензионни споразумения с представляващите авторите организации за колективно управление на права, по силата на които платформите да плащат отчисления за споделяното от потребителите им съдържание – снимки, аудио или видео. Откажат ли платформите да сключват такива споразумения, то същите имат задължението да инсталират технически механизми, които да проверяват споделяното от потребителите им съдържание, и открият ли, че нещо е с неуредени права, да блокират публикуването му.

Давам следния пример: представете си, че искате да споделите ваша снимка във Фейсбук. За целта първо трябва да изчакате тя да премине през филтриращия механизъм. Той може и да не работи особено добре и да определи, че вашата снима всъщност принадлежи на трето лице. И не само да не ви позволи да я споделите, но и да ви наложи някаква санкция. 48 часа без достъп до профила ви в социалната мрежа. Или нещо съпоставимо по неудобство.

Това е коренна промяна на сега действащото право. Понастоящем онлайн платформите не са длъжни да контролират какво потребителите им споделят. Правоносителите са онези, които следят дали циркулира съдържание с неуредени права. В такъв случай те известяват платформата за нарушението, и ако тя не свали неуреденото съдържание, става съотговорна заедно с потребителя си – нарушител. Това принципно действа достатъчно мотивиращо за платформите и те не стоят безучастни, когато получат предупредително писмо или искане за сваляне на съдържание от някой правоносител.

С други думи, ако чл. 13 бъде окончателно приет, то няма да спорим за това дали дадено съдържание да бъде свалено или не.

Не, при действащ чл. 13 можем единствено да дискутираме дали то да види бял свят или все пак не.

На този фон съвсем реалистична се явява опасността от злоупотреба с авторско право и последващо налагане на цензура. Това в България не е нещо абстрактно, а тъжна действителност – у нас телевизии неколкократно са се позовавали на сродните си права и са искали от YouTube да сваля споделени там записи от техни предавания с неудобни участия на политици. С този проблем съм се сблъсквал лично в собствената си практика и искам да ви кажа, че въпросните неудобни за някого предавания не са достъпни за публиката в иначе хубавите видеопортали, собственост на самите телевизии. Подобен казус съм имал и с една от големите ни банки, която опита да свали клипове с журналистически разследвания, само защото някъде из тях се виждало банковото лого.

В този смисъл задължението за филтриране на съдържание ще бъде пагубно за разпространението на информация и за възможностите ни да я достъпваме свободно. Тазгодишното 111-то място на България в класацията за медийна свобода на „Репортери без граници“ е просто блед предвестник на гарантираното ни по-нататъшно пропадане.

Какво се в Европарламента?

При ключовото си гласуване на 20 юни мнозинството от членовете на комисията по правни въпроси (JURI) подкрепи предложенията на докладчика Аксел Фос. За въвеждане на сродното право по чл. 11 гласовете се разделиха 13 на 12, докато филтрите за качване съобразно чл. 13 подкрепиха 15 от общо 25 гласували.

Макар да изгубихме тази битка, войната, която водим вече 2 години, още не е приключила. Освен проблемните текстове, комисията по правни въпроси днес гласува и да си даде мандат за преговори със Съвета на ЕС, с който да постигне окончателен вариант на директивния текст. Това според EDRI може да означава две неща: 1) парламентът отхвърля мандата за преговори и с него цялото директивно предложение, или 2) парламентът подкрепя мандата и преговорите по него траят до зимата, съвпадат с австрийското председателство на Съвета и завършват с краен вариант на текста. Но дори този текст ще трябва да бъде гласуван на пленарно заседание на Европарламента, в което участват всички депутати и те да решат да го отхвърлят.

Какво можем да направим ние?

Нещо много просто.

Наближи ли пленарното гласуване на текста, всеки гражданин на ЕС може да търси пътища и начини да въздейства на „своя“ евродепутат. Това може и трябва да стори всеки български интернет потребител, като влезе във връзка с всеки от българските представители в Европарламента. И да им зададе много простия въпрос: ще подкрепите ли нас гражданите днес, щом очаквате да ви дадем гласа си утре?

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!