На днешния ден през 2013 г. легендарният китарист Петър Гюзелев напусна този свят.
Със своя дълъг творчески път Петър Гюзелев оставя ярка следа на българския музикален небосклон. Първите му две групи – “Сини звезди” и “Слънчевите братя”, с които още от 19 годишен започва да твори, просъществуват кратко, но са важна крачка към създаването на “Щурците” през 1967 г.
Самото име на групата предизвиква вълнения – тоталитарната държава първоначално отказва да приеме “Щурците” заради смисловата близост с името на “вредните” “Бийтълс”. Тази близост не е случайна – това е духът на свободата, на когото “Щурците” са едни от първопроводниците в България. В едно от последните си интервюта пред БНР Петър Гюзелев казва, че въпреки всичко те са успели да поставят една основа на музиката, с която се отправя послание. Тяхното послание е за това как да живеем в добро вместо в зло, да се обичаме вместо да се мразим и да помагаме на нуждаещия се.
Следват 17 издадени студийни албума и малки плочи с негово участие.
Петър Гюзелев има значителна роля в създаването на всеки един албум на “Щурците” – той е не само китарист и спорадичен вокалист, но и автор на музиката и аранжимента на много от най-популярните песни на групата.
През 1993 г. заедно с легендарния Георги Минчев, барабаниста на Щурците Георги Марков, китариста Иван Лечев и басиста Ивайло Крайчовски от ФСБ, създават първата рок-супергрупа на България – Стари Муцуни. Единственият албум, който издават следващата година, постига първо място в класациите на страната. Автор на музиката отново е Петър Гюзелев.
През целия си житейски път той не спира да работи за това да развива своята собствена музика, но и да допринася за развитието на други артисти. Продуцира първия албум на Ахат, композира и аранжира безброй други песни. Създава собствено музикално издателство, с което прави антологиите на Щурците.
Неговата социална ангажираност и стремеж към това да бъде полезен за хората го довежда и до политиката на местно ниво, като става общински съветник в София през 2007 г.
Може би най-важното нещо за Петър Гюзелев в личен план е било семейството му и силната му вяра. По негови собствени думи едва след падането на комунистическата власт е успял да прочете Библията. Все пак, държавният атеизъм на режима е будил съмнение и дори недоумение. Ярък спомен от пътуванията му е документ от митницата, в който е трябвало да декларира, че „не внася порнографски материали и Библия“.
Затова той открива пътя към Христос в един по-късен житейски етап, но този път се превръща в ценност, за която говори скромно, уверено и сърдечно. В последните няколко години от живота си, Петър Гюзелев пише над 100 песни, посветени на Него и на Божията любов.
Истински достоен човек, за когото е редно да си спомним.
