Преди десетина дни излезе годишният статистически доклад на BP за световното производство и потребление на енергия. Оттогава изчетох какви ли не интерпретации по медиите – всеки път се изумявам колко далеч от реалността могат да стигнат активисти и лобисти, когато търсят тези и/или аргументи за доказване на нуждите от определени политики. Затова се чувствам длъжен да сложа числата и фактите на масата, да поставя логични въпроси и да оставя мислещите хора сами да си отговорят и правят изводи. Публикувам само най-важното от данните в долната графика – всичко друго е налично на горния линк.
От подписването на Протокола от Киото през 1997 г. светът сериозно реши да ограничава въглеродните си емисии. В резултат горе-долу от началото на 21 век слушаме, говорим, промотираме и инвестираме в т. нар. енергиен преход или ВЕИ революция – ограничаване потреблението на енергия и подмяната на фосилните горива от нисковъглеродни източници. Ето какво се случва реално:
- Енергийна ефективност и ограничаване на потреблението: Неизползваната енергия е чиста печалба, нали? Да, обаче светът има нужда от енергия и потреблението й неумолимо расте. Както ясно се вижда от графиката, абсолютен спад има само в година на тежка икономическа криза, 2009 г., когато милиарди хора по света страдат, а някои – даже умират от бедност и глад. Ние това ли искаме? А последната 2018-та година ясно показва, че светът е гладен за енергия – скокът на потреблението с 2,9% е най-големият от 2010 г. насам. Да, от енергийната ефективност има полза. Не, тя не може да доведе до абсолютен спад на потреблението на енергия. А средният африканец все още потребява 16 пъти по-малко енергия от средния американец. Надявам се, че става ясно колко много още ще расте нуждата от енергия?
- Възобновяеми енергийни източници: В периода 2011-2015 г. изглеждаше като че ли енергийният преход необратимо напредва – ВЕИ, основно слънчева и вятърна енергия, успяваха да растат бързо, да заемат все по-голям дял от годишния ръст на енергийното потребление и все по-голям дял от глобалните инвестиции в енергия. Последните две години, особено 2018 г., твърдо обърнаха тенденцията. През 2015 г. увеличението на ВЕИ представляваше 46% от глобалния ръст на потреблението, а пред 2018 г. спадна до само 18%. Инвестициите и новоинсталираните мощности стагнират. Забележете, че през 2009 г. ВЕИ са единственият енергиен източник с ръст на производството и съответно потреблението. Това е резултат от тяхната природа – те произвеждат без да се интересуват дали някой има нужда от тяхната енергия, а ние сме принудени да я потребяваме и плащаме, без значение на каква цена. Не ви ли се струва леко притеснително това?
- Енергетика: Производството и потребление на електричество, макар и бавно да пълзи нагоре, все още носи под 20% от глобалното крайно потребление на енергия. При това в сметките на BP не влиза т. нар. традиционна биомаса или изгарянето на дървесина, растителни и животински останки за готвене и топлина. А тя всъщност все още представлява водещият енергиен източник в Африка и най-значимият ВЕИ в световен мащаб. Има ли обаче разумен човек, който желае да се върнем обратно в пещерите?
- Въглища: Допреди няколко години изглеждаше като че ли краят на въглищата като водещ енергиен източник наближава. Последните две години, особено 2018 г., разбиват този мит на пух и прах – Азия, и в по-малка степен Африка, Близкия Изток, та дори и Западните Балкани имат толкова големи енергийни нужди, че просто няма сила, която да може да ги задоволи – като количество, надеждност и цена – както въглищата. Или някой сериозно си мисли, че комбинацията от тези три компонента няма значение?
- Ядрена енергия: За съжаление, от началото на 21 век най-мащабният и ефективен нисковъглероден енергиен източник на планетата е в тежка криза. На фона на поредната порция холивудска помия срещу ядрената енергия, бъдещето й е непредсказуемо, даже по-скоро мрачно. Ако човек вярва, че въглеродните емисии са значима заплаха за света, би трябвало ежедневно да се моли ядрената енергия да се завърне на картата, защото само тя може да конкурира въглищата по всички три компонента. Погледнете само към АЕЦ Козлодуй и кажете, че не е така?
- Нефт: Трябва да призная, че някога бях сред хората, които сериозно предсказваха идващия край на нефта… Пълни глупости! Търговията, потреблението, добивите, запасите – всичко расте. Нефтът е, и още дълго време ще остане, едновременно храната и пулсът на световната икономика. Погледнете кафявите барчета на графиката, вижте данните за глобалния икономически ръст и кажете, че няма значима корелация?
- Природен газ: Ако махнем розово-зелените очила и погледнем данните, несъмнено ще забележим, че сме в процес на ускоряваща се газификация – светлосините барчета доминират и растат, тоест светът добива и потребява все по-големи количества газ. През 2018 г. газът дава 43% от ръста на енергийното потребление – буквално смазва всички други източници на енергия. За разлика от слънцето и вятъра, които имат значим принос само в производството на електричество, газът е навсякъде – електричество, транспорт, отопление, индустрия. Той е универсален, чист, изключително лесен за контролиране и удобен източник на енергия за всеки и всичко, с много малки загуби при пренос и трансформация. Благодарение на новите технологии и инвестиции в добив, втечняване и регазификация, газът вече е наличен в огромни количества и може да се транспортира подобно на нефт – не само по тръби, но и с кораби.
Крайният резултат са два прости и очевидни факта:
- Първо, делът на нисковъглеродните източници (ВЕИ, хидро и ядрена) в глобалното потребление на първична енергия едвам е мръднал – от 13% до 15% от 2000 до 2018 г. Потреблението на фосилни горива е скочило с общо 45% и продължава неспирно да расте. Тоест мечтаните резултати, както за ограничаването им, така и за свързаните с тяхното потребление въглеродни емисии, просто ги няма.
- Второ, светът очевидно се обръща към газа като водещ двигател на развитието. Случва се газова, а не ВЕИ, революция.
И накрая, искам да завърша с няколко логични въпроса, на които всеки сам да си отговори: Къде е мястото на Европа, и в частност България, в реалните процеси в света? Каква роля играем? Как се възползваме? Кой печели от нашите политики и (без)действие? Искаме ли да запазим водещата позиция на Стария континент в световната икономика или ще продължаваме да го играем морален стожер, докато не се стопим като ледник, попаднал в океана?
