Странно, но в интернет не успях да намеря дефиниция за управленска програма. Явно се приема, че управленската програма е нещо, което всички знаят какво е и няма нужда да им се обяснява. Ако трябва все пак да дадем дефиниция, то тя би звучала горе-долу така: „Система от конкретни действия, планирани в конкретни срокове, чрез които правителството изразява политическите си възгледи за развитието на обществото“. Разбира се, може да има и други дефиниции, например: „Управленската програма е система от мъгляви намеци и гръмки лозунги, стремяща се да обещае всичко на всички и никого да не обиди“.
Днес българското правителство представя своята управленска програма. Като цяло тя изглежда добре. Дори може да се каже, че е дясна, каквото се очаква да бъде. За съжаление обаче съдържа прекалено много общи приказки. Старателно са регистрирани почти всички проблеми, за които е ставало дума в медиите, но не се сочат техните решения. Това прилича повече на предизборна, отколкото на управленска програма. Дори е по-беззъба от предизборната, в която политиците могат да си позволят да обещават неща, които няма да им се наложи за изпълняват.
Въпреки че управлението ревностно държи да бъде възприемано като реформаторско, програмата му не е такава. В нея думата „реформа“ се споменава почти 40 пъти, но обикновено става дума не за истински смели реформи, а за „широки обществени дискусии“ и „създаване на закони“. Но дали един закон е реформа, зависи от неговото съдържание и прилагане, а не от техническия акт на написването му.
Повечето мерки, залегнали в управленската програма, изобщо няма да започнат да се провеждат и това се знае от сега. Други ще започнат, за да се окрадат. Трети са толкова лишени от каквато и да било конкретика, че не приличат на мерки, а на цели и дори не на цели, а на смътни пожелания и неосъзнати копнежи. Например: „Създаване на разнообразно културно съдържание в областта на изкуствата, насърчаване на творческата мобилност и на потреблението на културния продукт“. Това е мярка. Или пък Приоритет 3.2, който представлява „определяне на стратегически приоритети“.
Изобщо, човек остава с впечатлението, че основната част от енергията на правителството ще бъде насочена в създаването на образци от подобни на „определянето на стратегически приоритети“ жанрове: „сравнителноправен анализ“, „пакет от промени в статуса“, „механизъм при изготвяне на пътна карта“, „адекватни комуникационни и информационни системи“, „координационен механизъм“, „разработване на концепция“, „концепция на нов ефективен модел“ и т.н. Сякаш управленската програма на правителството е документ за разработване на документи.
Ето, в този ред на мисли, какви мерки предвижда управленската програма в сектор „Регионално развитие“ за повишаване на заетостта на населението и привличане на инвестиции в изоставащите райони: „анализ и оценка“, „определяне на стратегическите цели“, „разработване на Стратегия“, „разработване на Инвестиционна програма“ и „изготвяне на годишни доклади за наблюдение“. Толкоз.
Може би единственият сектор, който прилича на управленска програма, е секторът „Транспорт“. Там са описани всички конкретни пътища, които ще се построят. Не са изредени само фирмите, които ще ги изпълнят.
В здравеопазването не се предвижда реформа. Няма да се закриват болници. Системата продължава да има интерес от това гражданите да са хронично болни, а не да са здрави. Колкото по-болни граждани, толкова по-самоиздържащи се болници и толкова по-доволни фармацевтични компании. Така че и през този мандат внимавайте да не хванете хрема, защото може да ви направят сърдечна операция.
В енергетиката абсолютно правилно се поставя акцент върху енергийната ефективност и по-малко се говори за перки и соларни панели. Правилно е и желанието да се търсят собствени енергийни източници. Правилно е и напомнянето, че правителството е безсилно да изследва за шистов газ, дори и да иска, защото Парламентът е забранил. Настина, споменат е и спреният от руска страна Южен поток, но да се надяваме, че това е резултат от недоглеждане.
В сектор „Финанси“ най-важното, което ще се прави, е актуализирането на бюджета и това не изненадва никого. Не се казва каква точно актуализация ще претърпи той, но вероятно ще се преосмисли приходната част. Това, разбира се, ще доведе до неприятни изводи и тъжни поуки. Как ще бъдат засегнати отделните сектори не се казва.
Парите за образование щели да претърпят някакво пълзящо увеличение, но то е мъгляво, каквито са и поредните обещания за реформи в този сектор. Така че очевидно и сега няма да се закриват несъстоятелни училища, а парите ще продължат да следват мъртвите души. Не получаваме и отговор на въпроса как ще се промени учебното съдържание. Каква литература ще се изучава? Каква история? Очевидно образованието, както и културата, които традиционно са толкова важни за нацията, та чак сълзи от умиление ни излизат, като ги споменем, ще продължат да бъдат последна дупка на кавала.
Лъч надежда проблясва в сектор „Финанси“. Там, мисля, е намерено елегантно решение на един стар управленски проблем – как да увеличим публичните разходи без да теглим нови заеми и без да повишаваме данъците на добрите граждани. Ами, като ги повишим на лошите. Цел №1 в сектор №4 гласи: „Устойчив процес на повишаване на приходите от акцизи“, а първата й мярка е „растеж на приходите от акцизи… чрез повишаване цените на цигарите“. Ето тук и аз бих могъл да бъда в помощ на управленската програма, като организирам мащабна информационна кампания. Тя ще бъде насочена към няколко приоритета: 1) Увеличаване броя на пушачите; 2) Намаляване на стартиращата възраст за пушене; 3) Увеличаване на дневния брой изпушени цигари на глава данъкоплатец и 4) Превръщане на забраната за тютюнопушене в заведения и други обществени места в задължение.
С тази финансово-данъчна мярка, подкрепена от моята информационна кампания, току-виж управленската програма на правителството се оказала съвсем изпълнима. Що се отнася до Картаген, то аз мисля, че трябва да бъде разрушен!
