В началото на седмицата ръководството на Столична община предложи увеличение на данъците за по-стари и мощни коли с аргумента, че това ще доведе до намаление на замърсяването на въздуха в града. По-конкретно идеята е от следващата година собствениците на автомобили с евростандарти от 0 до 4 да плащат с между 7 и 40 лв. повече. Данъкът ще се вдигне и в зависимост от мощността на колата.
Въпреки, че малко по-малко качеството на въздуха в София се подобрява, все още това си остава най-значимият екологичен проблем на града. Основите местни източници на замърсяване са два: отоплението с твърди горива и транспортът, като частните автомобили играят много по-голяма роля от обществения, който вече е сравнително нов и чист. Да, София трябва да се бори със замърсяването от колите.
За да решим как, трябва да сме наясно, че проблемът е преди всичко в концентрацията на фин прах. Това води до големия брой жертви на мръсния въздух у нас, а се явява и причината срещу България да има наказателна процедура от ЕК. Второ, все повече расте и замърсяването с азотни оксиди, което е големият проблем в Западна Европа.
Кои са трите основни фактора, определящи дали и колко един автомобил замърсява въздуха в София?
- Потреблението или изминатото разстояние: Ако един автомобил се ползва само през уикенда и приоритетно за пътувания в провинцията със сигурност замърсява доста по-малко от друг, който прави по 30, 50, 100 км. всеки ден из града. Просто е.
- Задвижването или горивото: Както стана пределно ясно след скандала с VW през 2015 г., дизеловите автомобили са много по-значим източник на замърсяване с фин прах и азотни оксиди от бензиновите – в пъти повече при един и същи евростандарт (виж. Фигура 1). Това не важи за най-новите коли, но в България 80% от автопарка е на над 10 г., така че коментираме преди всичко по-старите. Всъщност, най-чисти са хибридите и автомобилите на газ (LPG и CNG). Електромобилите също са отлично решение, но те са отскоро, много са скъпи, така или иначе не плащат данък (вкл. паркиране) и скоро няма да бъдат значим фактор у нас.
- Нивото на поддръжка: Голям брой автомобили замърсяват непропорционално силно (топ 10% от силно замърсяващите коли често дават над 50% от всички емисии), заради умишлено премахнати катализатори и филтри или проблеми с двигателя, маслото, уплътнения и т.н. Ясно видими са – пушат като комини на парен локомотив. И не, съвсем не са само стари бракми – почти всеки ден мяркам и доста новички „пушачи“.
Фигура 1. Сравнение на емисите на азотни оксиди при различни горива и евростандарти (теоретични и в реални пътни условия)
Мисля, че става пределно, ясно: С предложените промени в данъчните ставки, Столична община не адресира нито един от горните фактори, следователно няма да постигне особен ефект. Всъщност говорим за крещяща несправедливост, защото облагайки по-старите коли на общо основание, общината реално казва на хората, които карат на газ или поддържат колите си дълго време в добро състояние:
„Вие сте абсолютни тъпанари – платете си за това, че сте почтени!“
Мощността пък често корелира с цената на колата, което обикновено означава по-качествени и дълготрайни системи за пречистване на изгорелите газове, както и собственик, който може да си позволи по-добра поддръжка. Мощността има връзка с потреблението на гориво и неразривно свързаните с това емисии на СО2, но те не влошават качеството на въздуха.
Не, няма пряка зависимост между възрастта и мощността на една кола и замърсяването, което отделя. За съжаление, Столична община е с вързани ръце по отношение на компонентите на данъчната формула (може да коригира само коефициентите и то в малки граници), защото тя се задава от Министерството на финансите. Решението за състоянието на колите пък е изцяло в системата за годишни технически прегледи, която зависи от Министерството на транспорта.
Очевидно най-доброто решение за ограничаване на замърсяването е никой да не ползва личен автомобил в града. Може много да се направи за повече придвижване пеша, с велосипед или привличане на хората в градския транспорт. Реалността обаче е, че колата ще продължава да бъде основен инструмент за придвижване за жителите на София. Въпреки ограничените пълномощия Столична община може да въведе конкретни мерки за спазване на принципите „замърсителят плаща“ и „потребителят плаща“:
- Обособяване на зона с платено влизане в центъра или разширяване и вдигане на цените на синята и зелената зона: Само това може да доведе до намаляване на трафика в централните части на града.
- Разширяване на безплатното (или по-евтино) паркиране в синя и зелена зона с обхващане не само на електромобили, но и хибриди и автомобили на газ: Последните два вида коли са много по-евтини и достъпни (неслучайно масово такситата и курирските коли са на газ), а замърсяват не повече от електромобилите. Ако получат някакви предимства, много бързо могат да се увеличат значително като брой.
- Въвеждане на система за отчитане на емисиите на замърсители в реално време (подобно на камерите за скорост) в пътни условия: Това вече беше направено като пилотен проект и показа, че може да работи. Обхваща не само регистрираните в София коли, но и всички приходящи, които са много и често са сред „пушачите“. Ако поне най-големите замърсители бъдат сериозно глобявани или даже спирани от движение, ефектите за качеството на въздуха ще бъдат много бързи.
Столична община не може сама да реши проблема със замърсяването от личните автомобили. Изисква се национална политика и съдействието на много министерства и други институции. Най-важният фактор си остава стандартът на живот – колкото по-богат е българинът, толкова по-често ще кара нови и чисти коли или ще поддържа любимата си кола в добра форма.
