На днешния ден честваме паметта на Свети мъченик Георги Софийски нови, роден през 1497 година в град Кратово, Македония. От малък надарен с голяма физическа красота и добродетели той изучава златарския занаят. Описан е като висок, рус с дълги и тънки пръсти на ръцете. След смъртта на баща си под заплахата да бъде взет в еничарския корпус се мести в София.
Не след дълго обаче турците забелязват неговите качества и в София. Пращат човек при него уж с поръчение за работата му, но с тайната цел да го увещае да приеме исляма. Пратеникът се проваля, защото получава достоен отговор от младия мъж и се прибира посрамен. Разбирайки за това, градският съдия моли да го доведат при него уж по работа. Пристигайки, Георги бива отново увещаван да приеме исляма. След като отговаря по същия твърд начин, че иска да остане в християнската си вяра, той е затворен в тъмница.
Там идва неговият духовен отец поп Пейо. Той укрепя младежа във вярата и му дава наставления. По-късно поп Пейо ще запише подробно мъченическия подвиг на Георги за да достигне той до нас. Георги е доведен повторно пред съдията, където следват множество обещания и увещания да приеме мохамеданската вяра. Това е фрагмент от диалога между съдията и Георги, записан от поп Пейо:
„Съдията имаше един син, когото повика и рече на светеца:
– Ето, Георги, отсега нататък този мой син нека ти бъде брат, а на мене двамата ще ми бъдете синове и ще живееш в моя дом заедно с него. Аз вече остарях, както сам виждаш, и скоро ще умра, а след моята смърт ти ще бъдеш втори наследник на цялото ми богатство. И това, което казах, съм готов да потвърдя писмено пред всички тия, които се намират тук. Вярвай без съмнение, че ти говоря истината, и каквото ти казах на дума, ще го изпълня на дело. И знай, че цялото това събрано множество, което сега виждаш, всички ще ти се поклонят и ще ти бъдат като роби!
Цялото агарянско множество като чу тия думи, с висок глас похвали своя съдия. А презвитерът стоеше близо до светеца и често поглеждаше към него и се молеше на Бога за него тайно в ума си да не стане за поругание на враговете. Но Георги рече на съдията:
– Понеже мислиш доброто за тялото ми и, както казваш, ме обичаш, остави ме да си бъда християнин и да живея с християните! Ако ли не щеш, нека ти бъде известно, че от вярата ми и от любовта ми към Христа нищо не може ме разлъчи ни земно богатство, ни преходна слава, ни огън, ни мъчение, нито друга някоя твар. Каквото зло и да ми сториш, надявам се на моя Христос, че ще ме укрепи, и за тукашните мъки ще получа стократно вечни блага и ще намеря покой в Неговото царство. И защо още се бавиш? Едно от тези три неща ще трябва да направиш: или ме пусни да си бъда християнин, или ме изпрати при моя Христос, или пък вие станете християни, за да се избавите от вечните мъки!“
Пълния диалог на Георги със съдията може да се прочете в подробното му житие написано от поп Пейо.
Георги е осъден на смърт чрез изгаряне. Тълпата го повежда с вързани ръце покрай църквата Света София и на избрано място наклажда огън. Няколко пъти го хвърлят вътре за да обгори кожата му и му обещават да го пуснат ако се отрече от вярата си. След като не постигат успех го хвърлят окончателно в огъня. Той ляга по гръб в кладата и след като връзките на ръцете му изгарят, започва да се кръсти и да изповядва Христос. Един агарянин не издържа на това зрелище, взима дърво и убива мъченика с удар по главата.
Това се случва на 11 февруари, 12 часа през деня, Месопустна неделя, 1515 година, третата година от царуването на турския султан Селим, при Софийския Митрополит Панкратий.
Свидетелите на случката виждат как веднага след смъртта на мъченика се появява облак, който излива роса върху огъня и го изгася. Турците си отиват посрамени, а християните ликуват.
По-късно разярени от поражението си агаряните опитват да изпепелят тялото на Георги, като струпват огромна клада върху него. Влачат дори плетовете на съседните къщи върху тялото му, но то не изгаря. Взето е през нощта и погребано в църквата “Света великомъченица Марина”.
Днес мощи на светеца се намират в драгалевския манастир “Св. Богородица”, както и в Рилския манастир.
Тропар на Свети Георги Софийски нови
С многоизкусно търпение, блажени мъчениче Георгие, си претърпял огнена смърт и след твоята кончина си приел нетленен венец от Христа заедно с мъченическите ликове. И сега, достойно въдворил се в земята на кротките, моли Христа Бога за нас, които с вяра се покланяме на честните твои мощи.
Използвани материали: Православие.бг
