Времената на криза – здравна, а вече и икономическа бързо елиминират всички илюзии, които безпрепятствено виреят във времена на възход и мързелив разгул. Сегашната пандемия на COVID-19 не прави изключение и несъстоятелността и ненавременността на много идеи става ясна. Нека разгледаме някои от тях.
1. Илюзията на незабавната федерализация
Съществуват немалко гласове в структурите на Европейският съюз, които доскоро зовяха за федерация, за Съединени Европейски Щати, тук и сега. Че вече дошло времето да унищожим националната държава и всичко да бъде управлявано централизирано. В далечното бъдеще. След век, това може и да е така. За добро или лошо, обаче проблемът е с думата „сега“. Различията между отделните държави на всякакво ниво – културно, битово, икономическо, като народопсихология и мислене е твърде голямо, а доверието все още твърде малко. Интересен феномен е, че точно представителите на крайното ляво, зовящо за незабавна федерализация, умишлено не просто игнорират всичко, което означава „европеец“, а водят война с него. Водят война именно с нещата, които ни обединяват като цивилизация – с християнството, с изкуството и с морала. Опитват се да създадат легитимност през легализъм, което последно направиха точно новодошлите властовици от нашата страна на Стената.
Елементарният, но показателен пример е, че когато се появи наистина огромен проблем, който не може да бъде решен само с преливане на пари, хората не се обърнаха не към госпожа фон дер Лайен. Не се обърнаха към европейската комисия или парламент. Обърнаха се към националните си държави, чисто инстинктивно, без оглед на конюнктурата или тези, които са на власт – а това е инстинкт, който не може да бъде игнориран и насилствено да бъде наложено друго.
Важно е да споменем, обаче, че това в никакъв случай не омаловажа (вероятно) трилионите, които ще бъдат отпуснати от Европейския съюз за възстановяване на икономиката, макар изразходването им и начина на разпределение най-вероятно да покаже още веднъж нуждата от спешна реформа на Съюза, нека тя да бъде в правилната посока.
Европейският съюз е най-хубавото нещо, което се случвало на нашия континент през последния век. Именно безумните идеи и самозабравяне на бюрократи застрашават основата, върху която той е изграден – свободното придвижване и пренасяне на хора, стоки и услуги. Липсата на консенсус за единен отговор на всяка една криза пред която се изправяме – от мигрантската криза, през анексията на Крим и та чак до сегашната ситуация с пандемията и пропагандната война на Русия и Китай, показва само едно – че за федерализация е твърде рано да бъде говорено. Нека тя се случи по естествен път, защото иначе поставяме под риск всичко, което е изградено.
2. Илюзията на безкрайния глобализъм
Твърде дълго замитахме още един проблем под килима, изнасянето на ключови производства за Запада, на огромна част от индустрията, която изгради нашия континент към места с евтина работна ръка в Азия, в името на по-висока и по-бърза печалба. Пандемията показва, че идеята да предоставиш производствения си капацитет, работните места за част от населението си на другия край на света може би не е най-брилянтната идея. Когато икономиката е във възход, проблемите могат и да не са видими, във време на криза те ще са по-жестоки от всякога. Бъдете сигурни, че Китай ще спечели най-много от проблема, който сам предизвика. И то не заради някаква малоумна конспирация, а просто защото немалка част от необходими продукти за справянето с пандемия и за възстановяване от последвалата икономическа криза ще дойдат именно от там. Време е за преосмисляне на предоставяне на промишлена ни мощ на мракобесни режими, които не подлежат на никакъв контрол, докато лицемерно си играем на възвишение идеали като „нулев въглероден отпечатък“. Което ни води до…
3. Илюзията на екстремисткия зеленизъм
Нарочно не би било коректно да се използва терминът „екология“, който отдавна загуби своето значение из знайни и незнайни неправителствени организации за броене на мухи и се превърна в „зеленизъм“. Последните години, а и новият мандат на комисията и европарламента минаха под преекспонираната „Зелена сделка“ удачно наименувана по подобие на не-по-малко-пагубната „Нова сделка“. Нейният флаг през последната година беше шведската ученичка, измислила най-гениалния план за „скатаване“ от училище – Грета Тунберг, доскоро в центъра на световния новинарски обмен. Използването на деца за безогледна пропаганда не е нещо ново, напротив – виждали сме примери и от СССР и от нацистка Германия, като се използва елементарната логическа заблуда за „appeal to emotion“.
Една от малкото добри страни на пандемията (освен отмяната на „Евровизия“) и „яростта на това, което предстои“ (по генерал Мутафчийски), а именно рецесия и финансова турбулентност ще отложат за дълго идиотското наливане на пари в бездънната каца на нищоправенето.
Всъщност, в момента виждаме света такъв, каквато е мечтата на всеки зелен екстремист – спряла индустрия, пусти магистрали, без метални птици в небето, без хора по улиците, курорти без туристи и строг контрол върху всеки човек. Е, как е допада ли ви? Или е по-добра идея да се завърнем към идеята за човека като стопанин на природата, а не като нейн враг. Което всъщност е екология, а не препирането на пари от фондации и рекет на определени компании и бизнеси.
4. Илюзията на рекламния комунизъм
„Ама то не беше истински комунизъм“ – предполагам, че сте чували тази фраза нееднократно. Между другото тя е точно толкова смехотворна, колкото „Ама това не е истински капитализъм, защото не е описано така от Айн Ранд“. Можем да спорим дълго дали днешен Китай теоретично е комунизъм, обикновен авторитаризъм, държавен капитализъм или фашистки корпоративизъм. Всъщност, във времена на криза, обаче е по-добре да преустановим дървеното философстване и да се фокусираме върху по-прагматични определения. Идващи от на първо място… ами… името на единствената и управляваща в Китай, Китайска комунистическа партия (ККП).
Ако това не ви е достатъчно, нека не забравяме каква беше парадигмата на пропагандата до неотдавна. Китай беше сочена за витрина на дървеното желязо „работещ комунизъм“. Щедро и напоително се разпространяваха рекламни видеа с напредъка на Китай, които се споделяха дори от един кандидат-кмет на уж демократична коалиция. Макроикомическият напредък е безспорен, а причините за него, вече разгледахме в точка 2.
Тук идва „лекият“ проблем с това, че в същата държава на хората им се налага да ядат прилепи. Или още по-лошо – консумират се, поради „магически“ свойства всякакви диви животни, които отдавна са обявени за опасни вирусоносители.
И по-големият проблем, че беше изгубено безценно време в опит епидемията да бъде прикрита – точно по подобие на прикриването на Чернобил от режим със същата идеология.
Най-значимият проблем, обаче е, че всекидневно хиляди младежи със синдром на Дънинг-Крюгер ще продължат да вярват в него. Виждаме го – дори нашите най-гласовите „демократи“ така и не се научиха, да мразят не само комунистите, но и комунизма.
А в следващата част ще се насочим към други илюзии, които са чисто български…
